Осем години след убийството на Муамар Кадафи, Либия все още напомня „африкански Див запад”, който много чуждестранни и местни политически сили мечтаят да завладеят, пише Causeur. Западните страни са принудени с ужас да наблюдават последствията от хаоса, за създаването на който има и тяхна вина, отбелязва изданието.

„Политика на малките стъпки“ - така според френското издание Causeur може да се характеризира случващото се в Либия напоследък. Според съобщенията на мисията на ООН, на 27 февруари, двамата основни играчи в политическото поле на страната - ръководителят на правителството на либийското национално единство под егидата на ООН и Европейския съюз, Фаиз Сарадж, от една страна, и Върховният главнокомандващ на въоръжените сили на страната, маршал Халифа Хафтар, подписаха споразумение за необходимостта да се „сложи край на преходния период чрез всеобщи избори" и начините за "поддържане на стабилността в Либия и обединяване на нейните държавни структури".

Въпреки всичко, по същество нищо не се е променило, отбелязва вестникът: „нито един изборен календар не може да бъде установен в страна, която е в хаос в продължение на много години.“

Както напомня списанието, през май 2018 г. Емануел Макрон вече събира в Париж основните участници в либийския конфликт, с цел да насрочи общи избори, които щяха да се проведат на 10 декември 2018 година. След отпътуването на участниците на срещата обаче МВнР на Франция посъветва президента да отложи тази дата - разцеплението в страната, клановата борба и люлеещата се икономика няма да позволят гласуване в определеното време. "Това, което трябваше да бъде дипломатически пробив за младия президент, се превърна в провал", отбелязва списанието.

"След смъртта на Кадафи в края на 2011 г. страната се превърна в африканския Див Запад, който много външни играчи биха искали да усвоят: Италия - бивша колониална сила, която поднови контактите си с Либия по времето на Берлускони, Русия, която иска да разшири „своя Изток“ от времето на войната в Сирия, САЩ, Франция", - смята Causeur. Вътре в страната се борят за власт две политически сили и десетки опълчения.

Държавата, която се смяташе за "златното дъно", деветият по големина доставчик на нефт в света и притежател на най-големите запаси от черно злато в Африка, винаги е била предмет на завист, пише вестникът. Тези природни богатства съставляваха силата на режима на Кадафи - бивш приятел, а след това и „заклет враг“ на Запада. Днес не е тайна за никого, че действията на Саркози, извършени под предлог за установяване на демокрация в региона бяха „фалшиви“, но последствията излязоха далеч зад границите на очакваното, смята авторът на статията. Страната, родена в резултат на италианската колонизация през 1911 г. и преминала към независимо съществуване, без да потъне в хаос, през 1947 г., една от най-големите в Африка по територия, се превърна от „полицейска държава“ в анархия, поделена между враждуващи кланове.

Въпреки факта, че правителството на националното обединение в Триполи и ръководителя му, в миналото успешен бизнесмен, Фаиз Сарадж е международно признато и има подкрепата на Европейския съюз и ООН, в източната част на страната, тяхната власт е оспорена от ръководителя на либийската национална армия, Халифа Хафтар. В очите на африканските съседи и западни страни фелдмаршал Хафтар възнамерява да се яви като единствения човек, който е в състояние да установи “авторитета на държавата” в Либия. "Роден войник" и отрупан с награди военачалник, който идва от същия град като Кадафи, Хафтар има репутацията на "човека на французите" в Триполи и се радва на подкрепата на египетския президент Сиси. Участието на египетски войници в боевете на страната на Хафтар в източната част на Либия даже послужи като причина за полемика в страните на Запада, противопоставяйки се на намеса в този и без това сложен конфликт на африканските страни.

Днес обаче Западът на първо място се безпокои в Либия не за нефта и не за изборите, отбелязва изданието. Един от главните проблеми, свързани с тази територия, е нейната роля при организирането на изпращането в Европа на бежанци от южноафриканските страни. За "баснословни пари" безскрупулните превозвачи изпращат мигранти на път на импровизирани кораби, превръщайки Средиземно море в "огромно гробище" пред "пълните с ужас" очи на европейското обществено мнение. Друга опасност е пристигането в страната на ислямистки бойци от Сирия, които бяха принудени да напуснат предишното си място на обитаване заради победите на западната коалиция и да търсят друг театър на военни действия.

„Гражданската война и ислямизмът в допълнение към миграционната криза - от всичко това на Запад му се вие свят. Не желаейки да станат свидетели на появата на ново буре с барут, както в Ирак или Сирия, американците, европейците и руснаците започват да се потят, гледайки ситуацията, която, между другото, самите те са помогнаха да се създаде”, отбелязва авторът. В същото време „без излишен шум“ на това поле се появи нов играч - също с фамилия Кадафи. Синът на бившия лидер на страната Сеиф ал Ислам обяви през декември миналата година на среща със заместник-външния министър на Русия Михаил Богданов в Москва за намерението си да се кандидатира за президент на Либия на следващите избори. Има само една пречка - все още го преследва Международния наказателен съд, отбелязва изданието.