Астрофизикът Итън Сийгъл твърди в блога на Форбс Starts With A Bang, че идеята за пътуване във времето към миналото може да е възможна "благодарение на някои много интересни свойства на времето и пространството, според общата теория на относителността на Айнщайн".
Ученият започва от концепцията за „дупки на червеи", известни още като „мост Айнщайн-Росен", които са проходи през пространство-времето. Във Вселената има малки квантови колебания в тъканта на пространство-времето, обясни той, включително енергийни колебания в "положителна" и "отрицателна" посоки.
"Много силна и гъста положителна енергийна флуктуация би създала изкривено по определен начин пространство, докато силната отрицателна енергийна флуктуация би изкривила пространството точно обратното", каза Сийгъл. "Ако свържем тези две области на изкривяване, бихме могли да достигнем - за кратък миг - идеята за квантова дупка на червея".
Според астрофизикът, ако дупката на червей просъществува достатъчно дълго, една частица може да бъде транспортирана през нея. Тоест, частицата веднага ще изчезне от едно място в космоса и ще се появи отново в друго. Но да се транспортира човек, ще изисква повече работа.
Специалистът обясни, че ако създадем свръхмасивна черна дупка и неин двойник с хипотетична маса или отрицателна енергия (която все още не е открита), когато бъдат свързани, също ще се създаде проходима дупка на червей. И тук идва идеята за дилатацията на времето: колкото по-голямо е движението през космоса, толкова по-малко ще е движението през времето.
Например, представете си чифт дупки от червеи, едната от които остава почти неподвижна и една, която пътува със скорост близка до тази на светлината за една година. За година, неподвижната ще остарее с една година, докато дупката в движение - с 40 години.
"Ако някой бе създал няколко червееви дупки преди 40 години и ги бе изпратил на това пътуване, то днес, през 2017 г., би било възможно да се влезем в едната и да се окажем в миналото, през 1978 г.".
Проблемът обаче е, че не бихме могли да се върнем от миналото в настоящето, заключава Етън Сийгъл.
