Първо, съществуването на хората е чудо. Доста често пренебрегваме това чудо. Би ни било трудно да си представим несъществуващ свят, или просто празнина.

Една от причините да съществуваме е светлината от нашето Слънце. Също така трябва да сме благодарни на слънцето за храната, която ядем. Нещо още по-невероятно – нашите тела излъчват светлина!

Човешкото тяло излъчва свръхслаби фотонни емисии, познати като биофотони. Видимостта на тези фотони е 1000 пъти по-малка от това, което човешкото око може да забележи. Тези частици светлина са видими само в електромагнитния спектър, между 380 и 780 нанометра.

Всъщност човешките клетки и ДНК използват биофотоните, за да складират и предават информация. Интересното в тази идея е, че биофотоните всъщност комуникират помежду си. Тази комуникация се случва по-бързо от химическата дифузия.

Комуникацията между клетки чрез биофотони е наблюдавана при растения, бактерии, животни, неутрофилни гранулоцити и бъбречни клетки. През 2010 г. изследователи са демонстрирали, че различна светлинна стимулация (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензори или двигателните нерви повишава значително биофотонната активност в другия край. Изследователите интерпретирали резултатите така – светлинната стимулация е способна да генерира биофотони, които се пренасят по невралните връзки, вероятно като сигнали за неврална комуникация.

Вероятно медитацията и някои билки влияят на биофотонната производителност. Изследователи са открили, че биофотонните емисии са различни при хора, които медитират. Възможно е този феномен да е свързан със свободните радикали, които се движат из тялото, но това не е сигурно.

Човешката кожа може да събира енергия и информация от слънчевата светлина.

През 1993 г. в Journal of Photochemistry and Photobiology е публикувана статия, която гласи:

„Изкуствената светлина причинява свръхслаби фотонни емисии във фибробластите на човешката кожа. Тези данни показват, че клетките ксеродерма пигментосум губят капацитета си да съхраняват ефективно свръхслабите фотони. Това може да означава, че в човешките клетки има ефективна заключваща система за фотони."

Меланинът може да трансформира ултравиолетовата светлина в топлина. Повече от 99% от ултравиолетовите лъчи, които нашата ДНК абсорбира могат да са вредни за организма, но вместо това се превръщат в топлина. Ако могат да се превръщат в топлина, какво пречи ултравиолетовите лъчи да могат да се превръщат в други полезни форми на енергия?

Излиза, че действително сме съставени от светлина и не само – можем да я манипулираме и комуникираме чрез нея.