Какво стана със свещената формула „демокрация плюс пазарна икономика”? Втората част напазарува първата. Изборите на много места са купени. Открито и демонстративно. Знае се и от кого. Министри и прокурори се заканват, но очевидно нямат никакво намерение да пуснат разследвачите нагоре към изворите на парите, известни на цялата страна. Очаква се и нова търговия – пари срещу касиране на избори. „Причината е проста, обясни Илия Божинов от ГИСДИ: покупката на едно кметско място носи печалба от 100%, докато в туризма например печалбата е само 10 процента. Значи, който пести сега, ще гладува утре без нов „Майбах“.“ Така опираме до политикономията на изборите. Какво всъщност става? Първо, ниското участие увеличи тежестта на всеки глас. Второ - ниският интерес към гласоподаване понижи и субективната му стойност за притежателя на гласа. Трето, нараства значението на местното самоуправлeние. Пълномощията му са нищожни, но едно от тях е тясно свързано с най-могъщия локомотив на българската икономика – спекулата с имоти. Четвърто, влязохме в Европа, заради което трябва да докажем капацитет да усвоим 10 милиарда евро. По тая част българските приватизатори имат безценен опит. Тъй че нашият едър и среден бизнес не се стъписаха, а чевръсто развързаха кесията. И какво се получи? Получи се дисбаланс – ниска субективна стойност на гласа, съчетана с голямо предлагане на пари. А природата на обществото е такава, че не търпи неравновесие. Продавайки гласа си, човек разменя днешния ден срещу бъдещето. На пръв поглед - печално. Икономическият подход обаче ни дава изненадващо оптимистична теория по въпроса за това бъдеще. Като чуха хората за цени от сто лева, това всъщност вдигна цената на гласа. Съответно намали и тежестта на капитала в изборите. Виждайки колко силно някой иска вота им, хората ще започнат да гласуват. И даже да свалят от власт политици, защото знаят, че се печели от оборот. Ще захванат да питат – дадох ти глас за 100 лева, сега ти какво ще направиш за мен?! Ще започнат не по принуда, а доброволно да носят от изборната стаичка нишани и доказателства, че честно са гласували за този, който си е платил. Нещо повече, може пък да започнат да се самоорганизират и най-сетне да запълнят вакуума в лявата част от политическата сцена. В края на краищата борбата се води за евромилиардите, които идват като социален жест за изравняване на развитието на регионите в ЕС и изобщо идат от кротката, благополучна, бюрократизирана, милозлива Стара Европа. Или даже да започнат да плащат на партията си членски внос, тъй че да не й се налага да проси от бизнеса. Повече циници – повече морал По-нататък като всеки пазар и този ще достигне някакъв еквилибриум. Купувачите на гласове взимат парите си отнякъде. Естествено, не от себе си. Значи – от населението. Но ако всеки иска да продава гласа си, тогава откъде да се вземат парите, за да му се плати? Т.е. нужен е достатъчен брой абдали, които да пускат гласа си от идеалистични подбуди или изобщо да не гласуват. Ако циниците нарастват, спада и цената на гласа и оттам – расте и моралът в политиката. Това звучи логично, но засега си остава, уви, в кръга на шегата. Всъщност проблемът нито е специфично български, нито е нов. Още от зората на цивилизацията е открито златно правило: от народа трябва да се взима толкова, че, първо, да си струва, т.е. войните, писарите и жреците да могат да живеят една педя над общата маса и, второ, да му се дава само толкова, че да изпитва благодарност към владетелите. Изкуството на управлението се свежда до поддържането на динамичен баланс между тези величини. У народа хем не бива да остават излишъци, хем все пак трябва да му се дава по нещо. Защото само така може да бъде дресиран. Затова именно по избори на народа по-срамежливите му принасят в дар я дърва за огрев, я малък демонстрационен проект като фонтанче и беседка, а по-дръзките му бутат в устата кебапчета и в джоба – пари. В скоби казано, в САЩ, да речем, една практика на открито купуване на гласове в Америка се отнася до самите конгресмени и сенатори. Изпълнителната власт договаря гласа на даден народен представител за даден законопроект. В замяна на това в неговия избирателен окръг се прави някакво не особено полезно публично съоръжение, което обаче помага за заетостта и търговията в района. Та това се нарича вадене на кацата със свинско. Твърди се, че терминът идва от плантациите в южните щати, където са хвърляли непотребната част от закланите прасета и са ги оставяли на разположение на робите. Асоциацията с робите никак не е случайна. Бате, Тато, кеш и подобни Ако у нас имаше истински профсъюзи, сега по тези избори беше времето да викнат на пернишките миньори и металурзи – чакайте бе, от кого взима по хиляда лева на месец онзи, дето веднъж на две години ви лепва на чело 50 лева. Профсъюзи обаче няма и не само профсъюзи. Нищо чудно, че народът се държи, сякаш иска да приключи прехода с приземени неща тук и сега – Бате, Тато, кеш и подобни. Което някому може да изглежда удобно. Само че това разрушава илюзията, че кметът, депутатът, президентът притежават правомощията си в резултат на, макар и нечестно, макар и в мръсна, но все пак надпревара с някой друг способен в същата област индивид. Както всеки уважава шампиона по шах, дори без да разбира или харесва тази игра. И ако аз лично не го харесвам, то достатъчно голяма група подобни на мен са го предпочели, щом е излязъл най-отпред. Затова не мога да оспоря пълномощията и разпорежданията на въпросния индивид. Като Калигула Купуването на гласове снема илюзията, че титулярът на даден пост има някакво, макар и загадъчно, качество, като чар, харизма, комбинативност, начетеност, и го разкрива като кукла на конци на някой бивш барман, заграбил 2-3 завода. Да извадиш един милион и да издърпаш номер три в надпреварата на първо място, прилича на хумора на императора Калигула. Веднъж, участвайки в ритуал в чест на покровителя си Аполон, замахнал да забие меча в жертвения бик, но вместо това заклал жреца. И много се разсмял. Ситуацията е опасна и тя говори, че републиката не само ни е отнета – почти няма шанс да си я върнем. Това всъщност е искал да каже и Калигула – че той самият е бог. Та за сведение на елита: купуването на гласове хич не е хубав признак, включително за купувачите. Знае се как е свършил Калигула. Справка – Светоний.