„Атака“ има лоши позиции в момента и причините за това трябва да се търсят в самата партия. Дълго време партията подкрепяше ГЕРБ, като малко преди изборите се опита да се върне към опозиционен тип поведение. Това е причината за отлива на гласуващите за „Атака“. Ръководството на тази партия до голяма степен лиши от легитимност националистическия вот в своя полза. Потенциал за националистически вот има, но „Атака“ губи способността да бъде политически представител на този вот. Затова и прогнозите ми за тази партия не са оптимистични, макар че не бих я отписал така лесно. Волен Сидеров остава най-автентичният говорител на националистическите настроения. В този ред на мисли не виждам и бъдеще за партията без Волен Сидеров.
Разбира се, има ниша и възможност за нова националистическа формация, без да забравяме, че има няколко кандидата за това. Някои от тях дори не са чак толкова нови. Феноменът „Атака“ обаче, особено във времето на неговия апогей, не виждам кой би могъл да го повтори.
Да разсъждаваме дали някой може да замени „Атака“, е все едно да разсъждаваме има ли потенциал за по-адекватна дясна партия от ГЕРБ. Разбира се, че има. Но това не значи, че това ще се реализира в близките 5 години.
Що се отнася до проблемите в т. нар. стара десница, не бива да забравяме, че и ГЕРБ се е позиционирала в дясното пространство. Управляващата партия в момента е хегемонът в това пространство. Напълно възможно е традиционната десница да си отиде като политическо представителство. Разбира се, има немалко десни гласоподаватели, които и на последните избори показаха, че не признават ГЕРБ за адекватна дясна политическа сила. Това са десни избиратели, които са силно изкушени от либералните форми на дясното. Някои от тях гласуваха например за Меглена Кунева.