Телемедицината е част от съвременната медицина, а в телемедицината се използват камери. За учебни цели това е много хубаво и полезно нещо. Най-важното е пациентите да бъдат информирани. Да им бъде обяснено има ли камери и ако има, с каква цел се използват. Например ние имаме връзка с плевенския медицински университет. Пренасяме картина и звук по отношение на интересни операции, правим онлайн консултации, включително със специалисти от чужбина. Да вземем пример и от Европа. Там повечето големи университетски клиники използват телемедицина в своето обучение. Така че не бива да се зачерква телемедицината само защото в болница „Св.Иван Рилски“ имало скандал. Правилно е както при нас жените, а при тях пациентите, да бъдат осведомени за наличието на тези камери. Зависи кой и с каква цел използва камери в болниците. В нашата се използват камери, но пациентите ни попълват декларации за информирано съгласие, с които заявяват дали желаят, или не да бъдат наблюдавани. Иначе всеки може да твърди каквото си иска. Все пак си има и закон. Ако има забрана да не се използват камерите, ние ще спазваме закона и няма да ги използваме. Но, ако има информирано съгласие и пациентите нямат нищо против, защо да не се използват с цел обучение на лекари? Защо да не се използват с цел консултации, когато има сериозни случаи, при които пациентите могат да бъдат наблюдавани от други специалисти и в момента може да се ползва второ мнение на специалист. В крайна сметка при използването на камери има полезна страна. Затова смятам, че въпросът е кой и защо използва една такава техника. Одобрявам въвеждането на телемедицински системи с цел обучение на лекари и получаване на второ мнение от други специалисти при изрично съгласие на пациента.
С други думи - трябва да има определени правила. Когато има правила и всички ги спазват – всичко ще бъде наред. Абсолютно съм съгласен и подкрепям идеята да се изработят единни правила, които да са общовалидни за цялата страна. Така проблемът ще бъде решен.