Представете си, че сте високопоставен член на Китайската комунистическа партия, който се опитва да намери аргументи в полза на демокрацията. Рискованите политически маневри около повишаването на тавана на американския дълг е прекрасен пример за ирационалността на демокрацията, нали?
Или поне така твърдят коментаторите. Само си представете облекчението, което бихте почувствали, ако бяхте китайски висш функционер, който знае, че никога няма да му се налага да се занимава с толкова луди хора, колкото онези от „Чаеното парти“. Освен може би, за да ги хвърли в затвора.
Само дето не е съвсем така. Много по-важна от желанието на „Чаеното парти“ да изтика проблема до границата беше абсолютната му решимост да не позволи тази граница да бъде прекрачена.
Поуката от шоуто около сделката за тавана на дълга не бе, че демокрацията е патология. А по-скоро, че електоралната система, дори когато бива спъвана от партийни боричкания, е най-добрият известен ни инструмент за обезоръжаване на гневните граждани и политическите им движения. Американската демокрация показа, че е машина за защита на умереността и идеологическия център.
Демократите и традиционалистите от Републиканската партия знаят, че защитата на кредита на доверие към САЩ е сериозен въпрос. Но до последния възможен момент изглеждаше, че е много вероятно представителите на „Чаеното парти“ да не са съвсем наясно с базисните принципи на финансите и икономиката. Тяхната идея за край на традициите започваше да изглежда като край на финансовия свят такъв, какъвто го познаваме.

Лош съвет за президента

Ако „Чаеното парти“ наистина бе предизвикало криза, урокът можеше да бъде, че демокрацията е твърде рискова форма на управление, за да й възлагаме такава сериозна отговорност като ръководството на глобалната икономика.
Намеци за подобно нещо идваха от онези, които искаха президентът едностранно да повиши тавана на държавния дълг. Някои твърдяха дори, че законите и конституцията трябва да бъдат тълкувани гъвкаво, за да се избегне саморазрушение на демокрацията. Други отидоха още по-далеч, като призоваха президента Барак Обама да влезе в ролята на Владетеля (или Фюрера) и да спаси републиката, като постанови, че нуждата е пред върховенството на закона.
За щастие, не всички бяха толкова обезумели. Обществеността запази относително спокойствие и вяра, че сделка ще има. А пазарите изобщо не се паникьосаха. Защо? Какво предпази мъдрите тълпи от опасните заблуди на интелектуалците?
Отговорът? Упоритата работа на политиците. Конгресмените от „Чаеното парти“, избрани от същите тези вбесени граждани с искане за промяна на схемата за разходни съкращения, получиха шанс да покажат, че знаят какво значи сериозна работа. Това бе първият урок по основи на демокрацията. Ако хората са те избрали заради едно конкретно нещо, по-добре им покажи, че приемаш сериозно тревогите им. Ако не го направиш, си очевиден лицемер и заслужаваш да загубиш доверието им на следващите избори.
Следващият урок по демокрация бе начинът, по който представителите на „Чаеното парти“ изтъргуваха позициите си при преговорите. Тяхната програма максимум беше да убедят останалите си колеги в Конгреса и президента, че са достатъчно луди, за да блокират споразумението, ако не получат достатъчно от онова, което искат.
Отхвърлянето на първия план на председателя на Камарата на представителите Джон Бонър, преди да влезе в залата за гласуване и само дни преди съдбовния ден, беше перфектният начин да покажат на всички, че е напълно възможно да са чак толкова луди. Спомняте ли си тъничкия глас на съмнението, който всички чувахме, чудейки се дали са достатъчно глупави, за да ни сринат със земята? Това бе моментът, в който те използваха максималната си сила при преговорите.

В последния момент

Но решаващият момент дойде и когато позициите на конгресмените от „Чаеното парти“ се промениха. Все пак и те, и поддръжниците им имат пенсионни осигуровки. Както и спестявания (доколкото някой все още може да има спестявания) и близки, които се нуждаят от работа. „Чаеното парти“ всъщност не иска икономиката ни да колабира, а още по-малко да бъде отговорно за колапса й.
В деня, в който бяха избрани в Конгреса, конгресмените от „Чаеното парти“ станаха част от системата. Те искат да удовлетворят исканията на избралите ги, но и да останат членове на американския (избран) управляващ елит.
Веднъж избрани, те вече не са радикалите, стремящи се да разрушат системата. Сега искат да я променят отвътре. И това е един от по-сложните уроци по демокрация – онази демокрация, която приема за свои потенциалните революционери, като ги прави част от и зависими от системата.
В момента, в който членовете на „Чаеното парти“ преосмислиха позициите си като част от управляващия елит, единственото, което можеха да поискат, е повишаване на тавана на дълга, но без да им се налага, поне на повечето от тях, да гласуват за споразумението. Така те всъщност действаха като останалите редови политици, които често са изяснили за себе си, че са за закона, преди да им се наложи да гласуват срещу него.
Целта на политическите пазарлъци е да бъде постигнат компромис с колкото се може по-малко от избраните политици, които ще гласуват така, че да ядосат своите собствени избиратели. Всички членове на Конгреса знаят това. Те всички искат да бъдат преизбрани. Обикновено никой от тях няма да се кандидатира за преизбиране срещу другите. В някакви граници те се нагодяват към взаимните си нужди. (32-ма от 60-те членове на „Чаеното парти“ гласуваха в полза на компромиса.)
Резултатът беше, че окончателното споразумение, разкритикувано от крайните републиканци и демократите като огромна отстъпка, се намира някъде по средата на американското обществено мнение. Споразумението може би е непоследователно. Но в най-буквален смисъл несъмнено е центристко.
Виждате ли гения на демокрацията? Разбунтувалите се политически сили може да бъдат довлечени в палатката и опитомени. Каквото и да кажат пред телевизионните камери депутатите от „Чаеното парти“, истината е, че днес те са поредната сбирщина политици. Трябва да сме благодарни за това. И това е урок, който всеки политик от Китайската комунистическа партия би било добре да разбере.