Икономическото възстановяване на Източна Европа може да бъде застрашено от евентуалното преструктуриране на гръцкия суверенен дълг, а задълбочаването на кризата ще ограничи кредитирането от западните банки и ще подкопае доверието на инвеститорите, които залагат на акции, облигации и валути от региона.
Валутите на три страни от Източна Европа са сред 10-те най-добре представящи се досега през годината, а пет от борсовите индекси в региона са сред 10-те индекса, регистрирали най-силен ръст през годината. И все пак не бива да забравяме, че 76% от банковия сектор в Източна Европа е под контрола на западноевропейски банки, които все още са застрашени от задълбочаването на дълговата криза в еврозоната. „Имаме основания да очакваме, че неприятностите в Гърция ще окажат по-сериозен ефект върху развиваща се Европа, коментира Нийл Шиъринг, анализатор на Capital Economics в Лондон. Подозирам, че наблюдаваме затишие преди буря“.
Има опасност евентуална нова серия от дългови проблеми да принуди редица банки, сред които UniCredit, Erste Group Bank и Societe Generale, да ограничат кредитирането точно в момент, когато Източна Европа е започнала да се възстановява от избухналата преди три години кредитна криза и последвалата я рецесия. На 13 май Европейският съюз (ЕС) прогнозира, че тази година всички източноевропейски икономики ще отбележат растеж за пръв път от 2008 г. 85% от международните инвеститори, участвали в проучване на „Блумбърг“ през миналата седмица, заявяват, че има голяма вероятност Гърция да фалира, като сравнително по-малко, но отново над 50%, прогнозират, че подобна съдба ще сполети и Португалия, и Ирландия.

Неконтролиран фалит

В момента цената на застраховането на унгарски суверенен дълг, която се повиши до 410 базисни пункта миналия юни, е 247 пункта. Румънските кредитни суапове за защита от просрочване на дълга се търгуват при 227 базисни пункта, след като миналата година бяха 415 пункта. Миналата седмица цената на застраховането на гръцкия държавен дълг се повиши до рекордните 1251 базисни пункта от 488 пункта през май 2010 г.
В случай на „неконтролиран“ фалит на Гърция или на Ирландия спредовете по застраховането на източноевропейските суверенни дългове и доходността по тези дългови книжа ще се повишат, а валутите и акциите ще отбележат чувствителен спад, прогнозира Кристиан Келър от Barclays Capital в Лондон. Келър все пак не очаква неконтролирани фалити. „Ако предположите, че е налице риск от по-радикално развитие на ситуацията в Европа, явно пазарът не отразява коректно реалностите, пояснява Келър. Европейската банкова система ще има проблеми с ликвидността и ще преживее шок. В такъв момент всички пазари от развиваща се Европа, които имат нужда от постоянен приток от финансиране, ще усетят труса.“
На икономиките от Източна Европа ще им е трудно да избегнат проблемите, привнесени от запад чрез банковите и търговските мрежи, се посочва в последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ), публикувана на 12 май. Източноевропейските правителства трябва „да направят всичко възможно, за да понижат уязвимостта на финансовите си системи“, се казва още в документа на международната институция. „При негативен сценарий, в който западните банки понасят значителни загуби, може да са принудени да понижат чувствително експозицията си към източноевропейските пазари“, предупреждават от МВФ.
Фондът все пак повиши прогнозата си за растежа на източноевропейските икономики, като се позова на по-силното вътрешно потребление и по-устойчивите публични финанси. Икономиките в региона ще се разширяват с по 4,3% през тази и през следващата година вместо с 3,7% и с 4%, каквато беше предишната прогноза на организацията от 11 април.
Членът на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Евалд Новотни не очаква Източна Европа да бъде засегната сериозно от проблемите в Гърция. В понеделник той сподели пред репортери във Виена: „Тези страни се поучиха от предишни кризи и в момента преживяват икономическо възраждане.“
Erste Bank, вторият най-голям кредитор в Източна Европа, обяви на 28 април, че растежът в Чехия, Словакия и Австрия ще компенсира проблемите в Румъния и Унгария и ще помогне за повишаване печалбите на банката тази година.
„Източноевропейските икономики вече не са гнили ябълки, казва Ларс Кристенсен, главен анализатор на Danske Bank в Копенхаген. Те не разхлабиха фискалните си политики и сега са в доста добро състояние“.
Най-висок дълг сред страните от Източна Европа има Унгария. Задълженията й ще достигнат 75,2% от БВП през тази година в сравнение с 55,4% в Полша и 41,3% в Чехия, се посочва в прогнозата на МВФ. Средният дълг на страните от еврозоната ще достигне 87,7%, а този на Гърция ще се извиси до 157,7%.
Макар че големите западни банки в региона обещаха, че няма да изоставят Източна Европа по време на кредитната криза, през последните две години те са понижили кредитирането в региона с 15% по данни на МВФ.

Заеми в чужда валута

Практиката на теглене на заеми в евро и швейцарски франкове докара някои източноевропейски страни до ръба на банкрута през 2008 г., когато кредитирането пресъхна и сриващите се национални валути повишиха разходите по обслужване на заемите. Кредитите в чужди валути са около две трети от всички неизплатени кредити в Унгария, Румъния и България, като равнищата им в прибалтийските страни са още по-високи. Тези заеми ще продължат да оказват натиск върху балансите на банките и икономическия растеж, казва Франсиска Онсорж, икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие.
В Литва заемите, просрочени с над 90 дена от датата на падежа, са около 19,1% от всички кредити в края на първото тримесечие, а в Латвия са 18,7% по данни на централните банки. Равнището им в Унгария е било 12,5% в края на миналата година, а по прогнози на централната банка ще достигне 15% до края на тази година.
„Банковата система е застрашена най-вече от забавеното възстановяване, казва Онсорж. Бавният ръст притиска капиталовите позиции и отлага съживяването на кредитния ръст. Натискът ще продължи, докато предкризисното кредитно бреме не бъде разчистено.“