Състоянието на фонд „Научни изследвания“ е с ключово значение за по-нататъшното развитие на научните изследвания в България. Съюзът на учените организира сериозна дискусия по състоянието на фонда, на който аз представих доклада „Приносът на фонд „Научни изследвания“ за развитието на науката в България и основни изисквания за неговата дейност“. В него са анализирани три етапа от дейността на фонда, като основен интерес представлява етапът в годините 2008-2009 г. Това са единствените две години, когато фондът е разполагал със значителни финансови средства, които е трябвало да бъдат разпределени на проектен принцип. Образователното министерство формира комисия под своето председателство, която да анализира дейността на фонда в този период. Комисията е завършила анализа си още преди месеци, като заключението на доклада е, че този период в развитието на фонда може да се смята като неуспех. Причините за това са: липсата на достатъчно административен капацитет на фонда, кампанийността в работата му и липсата на всякакъв научен капацитет на фонда, което означава, че не е направено необходимото да се провери научната компетентност на рецензентите. В тези години – 2008-2009-а, фондът е използвал повече от 200 чуждестранни рецензенти, като според проверката на комисията в голямата си част тези рецензенти са нямали никаква научна компетентност. Те са били хора с бакалавърска или друга степен, но не са имали никакво отношение към науката и следователно тяхната оценка на проектите може да се постави под въпрос. Това, което трябва да се направи, е да се създаде структура, която да осигури научния капацитет на фонда. Трябва да се подберат подходящи рецензенти, да се провери тяхната научна квалификация и подготовката им за анализ и оценка на постъпилите проекти. Фондът трябва да организира специални програми за работа със своите рецензенти, за да може тя да бъде извършена с нужното качество. В момента състоянието на фонда влияе особено върху научната работа в България, която страда от липсата на достатъчно средства.

Открити са нередности

В периода 2008-2009 г. експертите са открили много нередности във фонда. Тогава са били спечелени много скъпи проекти, част от които и инфраструктури и парите, които са получени, надхвърлят 100 млн. лева. Има и проекти, които стигат до милиони левове. Изготвеният от нас доклад обаче все още не е получил публичност и в настоящия момент, защото няма разрешение от образователния министър Сергей Игнатов. Основният проблем във фонд „Научни изследвания“ е липсата на финансиране в последната година, просто парите, с които разполага фондът, са малко.
В 2010 г. той организира една-единствена научна конкурсна сесия, която обаче не разполагаше със собствен бюджет, а използва част от парите, предназначени да отидат във висшите училища за финансиране на тяхната научна дейност. Затова има забавени плащания на учени, които вече са спечелили научни проекти по конкурсните сесии на фонда, които са много на брой.
По отношение на европейското финансиране мога да кажа, че нямам информация точно колко пари са дошли в България през последните години. Основният проблем у нас обаче е, че трябва да вземем тези пари, като условието е да докажем своя научен капацитет. Притежаването на научни звания не означава още научен капацитет. Има други показатели, които трябва да бъдат налице, и освен това хората трябва да спазват международните стандарти за научна дейност.

Проектното финансиране има свои правила

Проектното финансиране има своите правила и не можем да кажем, че всички хора ги владеят в достатъчна степен. Най-активните и успешни учени, които печелят проекти, са от сферата на природните науки – на първо място химия, физика, математика и др.
Мога да кажа още, че съм член и на работната група в МОМН, която изготвя системата за количествена оценка на научната компетентност на всички български научни организации - на 53-те висши училища, на 46-те нови институти на БАН, както и на структури към Селскостопанската академия. Работата на комисията вече завърши и системата вероятно ще започне да се прилага още през следващата година - най-напред пилотно, и чрез нея ще се разбере какъв е реалният научен капацитет, който притежават българските
научни организации.