Проблемите с управлението на собствеността би трябвало според мен да се коригират в новите правилници за домсъветите и тази отговорност да носи собственикът, който си е купил съответната сграда. Нормално е всяко нещо, когато е на много години, да може да се счупи. Затова трябва да се извършват проверки. Възможностите да се случи подобен инцидент са много – може да е имало грешка при самия строеж, или самата сграда да е била зле поддържана.
Би трябвало домсъветът като юридическо лице да отговаря за цялата сграда. Затова тези дружества имат права да принудят хората в сградите да извършват необходимите дейности по поддръжка. В крайна всички сме собственици на една сграда – нейният покрив и канал са общи за всички. И ако някъде покривът тече, то не само хората на последния етаж би трябвало да страдат от това. Този покрив е за всички, както е и за проблемите с канализацията например. Там отговорността също трябва да се носи от всички собственици.
За трагичния инцидент от събота, при който загина един човек, а други двама бяха тежко ранени, със сигурност трябва да се направи експертиза, която да отговори каква е причината да се срути парапетът на този балкон. Чак тогава може да се каже къде и в кого можем да търсим вината за случилото се. За мен лично отговорността е на човека, който притежава сградата, тоест на собственика.
Не би трябвало да има проблеми домовете в центъра на столицата да се поддържат по същия начин както останалите жилища у нас. Гъстотата на сградите в центъра не би трябвало да е проблем при поддържането на жилищата.
Ако пък се поиска разрешение за ремонт по съответния законов ред, но администрацията не го разреши, то това е друг въпрос. Нормално е, когато има такива ремонти, да се направят съответните огради, да се запланува изпълнението и да се работи по заданието.
Проблеми при строителството у нас може да очакваме само при високо строителство, което е извършвано преди 1940 година, защото тогава земетръсните норми бяха съвсем различни. Но само ако им се въздейства по някаква причина, да речем ремонти или изграждане на магазини, и не са спазени съответните конструктивни експертизи.

Ако се скъси срокът за технически паспорт, може проверката да не е качествена

Дали да се съкрати срокът за проверките за качество на строителство - за всеки строеж в крайна сметка има някакъв срок, който е приет. И ако той не е достатъчен, вече може да се поиска нов срок. Смятам, че скъсяването на сроковете ще даде някакъв по-лош отговор от това, което имаме в момента.
Не мисля, че инцидентите със старото строителство, каквито имаше през последните години, ще доведат до промяна в изискванията при изграждане на нови сгради. Според мен и в момента изискванията за строителството не са ниски. Друг е въпросът дали всеки, който строи, спазва предписанията на конструкторите или на надзора например. Има достатъчно хора, които са заети в проверката на качеството за изпълнението. И ако всеки си гледа работата добре, да има проблеми.
В някои западноевропейски страни нормите за строеж на сгради са доста по-ниски. Особено по отношение на проектирането на сградите у нас нещата са доста по-утежнени. Причината за това е, че тук са останали практики от социализма и някои от нормативите са малко завишени. Но тези норми се спазват.
Освен това голяма част от продукцията за високото строителство - хидроизолационни материали, топлоизолационни материали, бои, битумни смеси, в производството на асфалтобетона и всички други материали в строителството, които са на химична основа, са производни на петрола и се влияят от неговата цена. Овен всичко това има и транспортни разходи.
Ако нормите се завишат още, това може и да не е много изгодно за потребителите, защото всяко завишаване на качеството води до по-висока цена на строежа. Според мен трябва всичко това да е премерено – нито да са прекалено високи изискванията, нито да са занижени, а да има баланс.