Италианецът Марио Драги вероятно ще следва ръководството по германска политика, когато застане начело на Европейската централна банка (ЕЦБ). На 1 ноември 63-годишният Драги ще наследи една ЕЦБ, почти неузнаваема, откакто Жан-Клод Трише застана на кормилото й преди осем години. Балансът на банката набъбна повече от два пъти до 1,9 трлн. евро, най-вече в резултат от спешните мерки срещу глобалната финансова криза и европейското дългово бедствие.
Одобрението, което Драги получи от германския канцлер Ангела Меркел, означава, че на италианеца ще се падне тежката задача да измъква ЕЦБ от пожара, подпален от фискалните ексцесии на южната периферия на Европа. Меркел даде ясно да се разбере, че подкрепя управителя на италианската централна банка, като очаква от него да се придържа към традицията на строга парична политика на Bundesbank, която бе моделът при създаването на ЕЦБ през 1998 г.
„Драги ще трябва да положи много усилия, за да докаже, че е способен да води строга политика“, казва Джеймс Никсън, икономист в Societe Generale в Лондон и бивш служител в прогнозния отдел на ЕЦБ. „Може да му се наложи да се изправи пред реалната заплаха от преструктуриране на суверенен дълг на еврочленка. Ще му се наложи и да се бори със скептицизма на германците, които трудно ще бъдат убедени, че един италианец е най-добрият кандидат за определена работа.“
При управлението на Трише ЕЦБ наводни пазарите с евтин кеш и закупуваше правителствени облигации, за да подкрепи гръцки, ирландски и други проблемни банки и да разсее заплахата от просрочване на суверенен дълг. Драги ще трябва да прекрати тези мерки, за да потуши опасността от инфлация, независимо че Гърция изпитва все повече трудности да крепи финансовите си позиции.

Стабилност и твърда политика

„Познавам Марио Драги, заяви Меркел в интервю за германския „Ди цайт“, публикувано вчера. Той споделя нашите идеи за стабилност и твърда икономическа политика.“
Това може би означава допълнителни увеличения на лихвените проценти, за да се обуздае инфлацията, чиито нива от 2,8% надхвърлят тавана на ЕЦБ от 2%. ЕЦБ повиши основната си лихва с четвърт пункт до 1,25% през април при първото й увеличение от близо три години насам. Икономистите прогнозират по-нататъшно затягане на политиката на всеки три месеца.
„Ако прогнозите на пазарите се сбъднат и Трише увеличи лихвата и през октомври, Драги може да се окаже в положение, в което от него се очаква да ги повиши отново през януари“, казва Джулиан Калоу, икономист в Barclays Capital в Лондон. В същото време икономическият ръст може да се забави по-късно тази година, „така че Драги може да се сблъска с въпроси относно причината за ръста на безработицата“, допълни Калоу. Безработицата в еврозоната остана на ниво от 9,9% през март в сравнение с 9% в САЩ през миналия месец.
Икономическите проблеми удариха лошо Гърция и доведоха до нова вълна от стачки и протести срещу икономиите. Ирландия и Португалия, която е родината на вицепрезидента на ЕЦБ Витор Констансио, също изпитват затруднения с постигане на икономически ръст.
За сравнение германската икономика, която е най-голямата в Европа, процъфтява, а безработицата е на рекордно ниско равнище от две десетилетия насам, което създава риск от натиск върху заплатите и цените.
„Ако се усети тревога поради факта, че ЕЦБ се управлява от южноевропейски дует, то главният приоритет на Драги ще е да даде ясен сигнал, че е решен да се ръководи от мандата на ЕЦБ“, смята Кен Уотрет, икономист от BNP Paribas в Лондон.
Кандидатурата на Драги понесе доста критики от Германия. Най-продаваният германски вестник „Билд“ написа на 11 февруари, че „инфлацията е също толкова обичайна за италианското ежедневие, колкото доматеният сос и спагетите“.
Последните коментари обаче показват, че Драги се стреми да успокои нервите на германците. На 13 април той заяви, че паричната политика все още е „съсредоточена върху преодоляване на кризата“, въпреки че ЕЦБ повиши основната си лихва миналия месец. През февруари италианецът заяви пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, че Германия е пример за останалите държави, и призова за по-строги санкции за нарушенията на бюджетните правила, като обеща да гарантира ценова стабилност.
Вземането на решение за прекратяване на кризисните мерки ще бъде изпитание за решимостта на Драги. Макар че ЕЦБ се въздържа от закупуването на облигации през последните шест седмици, програмата й все още е в сила. ЕЦБ удължи предоставянето на неограничена ликвидност през второто тримесечие и призна, че някои банки са зависими от финансирането й. Рискът за Драги е, че колкото по-дълго остави да тече кранчето с кеш на ЕЦБ, толкова по-голяма ще е опасността от инфлация.
Състоянието на Гърция може да се окаже пречка за прекратяването на кризисните мерки. Представители на ЕЦБ се противопоставиха публично на преструктурирането на гръцкия дълг, докато някои държави с мъка се опитват да се издължат на кредиторите си. Членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги още през октомври миналата година предупреди, че преструктурирането на суверенните задължения ще е равносилно на „пълен срив“ на гръцката икономика, а неговият колега Юрген Старк заяви пред „Файненшъл таймс“, че преструктурирането „няма да разреши гръцките проблеми“.

Вероятно преструктуриране

Преструктурирането е много вероятно, заяви Дейвид Оуен, управителен директор на Jefferies International в Лондон. Преструктурирането може да се случи, докато Драги е начело на банката.“
Германия загуби кандидата си за президент на ЕЦБ, след като Аксел Вебер, един от най-големите привърженици на строгата парична политика, неочаквано обяви през февруари, че се оттегля от поста си като президент на Bundesbank. Спомените на Германия за хиперинфлацията след Първата световна война изковаха решимостта на Bundesbank да поддържа стабилни цени и я превърнаха в пример за подражание за централните банки в цяла Европа, в това число и за ЕЦБ.
Драги „ще се бори с инфлацията предано и праволинейно, заяви Ник Кунис, икономист в ABN Amro NV в Амстердам. Като президент на ЕЦБ той ще действа по модела на Bundesbank, който е сърцето и душата на институцията“.