За четвърти пореден път започва раздържавяването на „Булгартабак“, при това вече има кандидати за покупката му – както стратегически, така и финансови инвеститори. Както обикновено, синдикатите също искат гаранции за хората си, но не се ограничават само с това. Този път те претендират да диктуват и корпоративната политика на новия собственик, залагайки изискването за гарантиране на предмета на дейност на холдинга и на дъщерните дружества за следващите 10 години, да бъде гарантиран фондът за работните заплати, разходите за персонала като цяло за следващите пет години в същия размер.
И още: в момента без обезщетенията по Кодекса на труда и колективния трудов договор, както и без програма за доброволно напускане на персонала сега действащият колективен трудов договор на браншово ниво и във фабриките на „Булгартабак“ да бъде продължен с още година, така че да действа две години. Всичко това трябвало да залегне в договора за продажба и да не подлежи на предоговаряне към момента на сделката. Това е синдикална гарнитура, която със сигурност ще свали не само цената, но и ще спре модернизацията на холдинга за дълго.
На този етап профсъюзните дейци не са посочили марките цигари, които дружеството трябва да продължи да произвежда.
Във всичко останало обаче те както че ли не разбират, че става дума за пазар. Където иновациите са задължително условие за доброто здраве на бъдещата компания. Какъв стимул обаче би имал бъдещият собственик да инвестира, ако е длъжен дори само да запази работните места непокътнати? Дали, който и да е той, ще реши, че трите най-модерни фабрики от големия холдинг – тези в Благоевград, София и Плевен, си струват парите при това положение? Дали сигурните засега кандидати „Джапан табако интернешънъл”, корейската КТ&G и американската „Филип Морис” няма да ревизират намеренията си...

Колко пари биха платили купувачите?

Социалните условия винаги свалят цената, прогнозира икономическият министър Трайчо Трайков, но не добави, че понякога може и да провалят сделката. „Булгартабак“ мина по този път вече три пъти и си остана държавен, защото никой не се съгласи със свръхизискванията.
Казано с прости думи – няма полза да притежаваш нещо, с което не можеш да разполагаш. Свободата за инвеститора се изчерпва с възможността да плаща – цената на държавата, заплати на работниците, да наддава, за да изкупува български тютюн, а ако успее да продаде няколко милиона къса цигари – добре дошло.
Само че и стратегическите, и финансовите инвеститори искат да могат да инвестират, и то така, че производството да се увеличи, а заетите хора да са по-малко. Ако набелязаната фирма има пазари – да ги разшири, включително със свои марки. Всичко това се калкулира в цената.
Когато пък има специални изисквания към тях, инвеститорите прилагат операцията изваждане от цената. Ако има ангажимент за запазване при всички случаи на работните места, цената пада. Ако има задължение да изкупуват местни суровини, които може и да не му трябват – цената пада още. Ако за внедряването на всяка нова марка трябва да има разрешение – цената пак пада, докато накрая никой не е готов да плати, за да има задължения без свободата да взима решения. Това са основните причини, поради които „Булгартабак холдинг“ си остана държавен след три опита за приватизация.

Самата приватизационна процедура е перфектна

За пръв път от началото на прехода в конкурса няма да се допускат офшорни компании, консорциуми или създадени заради сделката фирми, а това гарантира отговорността на купувача. Досега България беше рисков пазар и повечето кандидат-приватизатори ограничаваха потенциалните загуби именно с офшорни фирми, създадени заради сделката компании или консорциуми, които препродаваха новопридобитото предприятие с печалба веднага щом това станеше възможно. Сега обаче условията на конкурса изключват това, но може би също ще ограничат доста и конкуренцията по продажбата.
Сделката за тютюневия холдинг е рискова, защото приходите от акцизи в бюджета може да паднат рязко, каза вчера и шефът на митниците Ваньо Танов. Това би станало, ако новият собственик реши да преустройва фабриките и да въвежда свои и нови марки цигари и спре производството за известно време.
Този риск, разбира се, съществува, макар че е и възможност за по-големи приходи след нововъведенията.
Но както се казва: риск печели, риск губи.