Гърция? Вече се срина. Ирландия? Също. Португалия? И тя се предаде. През последната година страните в еврозоната фалират една след друга.
Коя е следващата? Мнозина биха посочили Испания, други – Италия, неколцина се спират на Белгия – страна с големи задължения и без правителство. Всъщност трябва да погледнат в съвсем друга посока.
Франция става все по-нестабилна политически, дълговата й позиция се влошава непрестанно, изостава от Германия по конкурентоспособност и не показва особена готовност за промяна. А това са все основателни причини за облигационните пазари да превърнат страната в следващото бойно поле. Въпреки това доходността по 10-годишните й облигации продължава да се върти около 3,6%.
Разбира се, налице са предостатъчно кандидати за следващия етап от разгръщащата се криза на доверие във валутното обединение. Испания пострада от имотен балон, не по-малко драматичен от ирландския, и е с един от най-големите бюджетни дефицити в региона. Италия е с почти толкова тежък завещан правителствен дълг, колкото Гърция, и поддържа слаб икономически растеж още от въвеждането на единната валута. Същото е валидно и за Португалия. Белгия пък повече от година е без кабинет, което е световен рекорд в мирно време. Едва ли можем да очакваме страната да овладее бюджетния си дефицит, след като дори не може да се разбере кой да я управлява.
На фона на всичко това Франция остана някак незабелязана. Тя е втората по големина европейска икономика и все още е преуспяваща, макар че брутният й вътрешен продукт е нараствал със средно едва 1,6% през последните две десетилетия.

Поглед към Париж

„Веднъж уредили сметките си с Португалия и Испания, инвеститорите в облигации бързо ще обърнат поглед към Франция“, заяви пред в. „Индипендънт“ през декември Ксавие Роле, главен изпълнителен директор на London Stock Exchange Group Plc.
Имаме поне четири причини да смятаме, че Париж ще се окаже следващата мишена на дълговите пазари.
Първо, Франция навлиза в политически опасни води. Президентските избори през следващата година обещават да бъдат достатъчно драматични. Социологическите проучвания сочат, че достигането до втория тур ще бъде истински подвиг за настоящия държавен глава Никола Саркози и е напълно възможно той да загуби от Марин льо Пен, водачка на ултрадясната партия „Национален фронт“. Само едно проучване в последните седем седмици отрежда победа на Саркози над Льо Пен в борбата за място на балотажа.
Интересното в случая е, че Льо Пен е много яростен критик на еврозоната. В Испания и Италия не се забелязват популярни политици, които да защитават връщането на съответната национална валута. Във Франция обаче такива има. Шансовете на Марин льо Пен да спечели поста не са по-големи от тези на баща й Жан-Мари, доскорошен лидер на партията. Дори най-малкият намек за победа обаче ще стресне облигационните пазари. В крайна сметка триумф на Льо Пен може спокойно да доведе до връщане на франка и последваща девалвация. А никой не би искал да притежава в портфейла си френски облигации, ако съществува дори най-малката вероятност това да се случи.
Второ, дълговата позиция на страната се влошава непрестанно. През 2010 г. тя отчете петия по големина бюджетен дефицит в еврозоната (7% от БВП), като преди нея се наредиха единствено Гърция, Португалия, Ирландия и Испания – компанията, която едва ли би могла да се определи като „добра“. Неизплатеният правителствен дълг бе 81% от БВП през миналата година. Сумата ще стигне 90% през тази година и 95% през 2012 г., прогнозира базираната в Лондон консултантска фирма Capital Economics. Дългът на Италия е по-висок (119% от БВП през 2010 г.), но размерът му не се увеличава с толкова високо темпо. За пазарите важна е най-вече посоката на движение, а в случая с Франция тя изобщо не е обнадеждаваща.

Германска конкуренция

Трето, Франция губи конкурентоспособност. Основният проблем при всички държави, които страдат от единната валута, е, че не могат да останат конкурентни на Германия. Това безспорно важи и за Франция. Разходите за труд в Германия се свиха с 0,7% през четвъртото тримесечие на миналата година, докато във Франция нараснаха с 1,1%. Разликата беше още по-голяма в предходните две тримесечия и макар да не е била огромна в нито една година като цяло, е достатъчна, за да направи Франция по-малко конкурентоспособна от източната й съседка.
Четвърто, липсва желание за промяна. Саркози дойде на власт с обещанието да реорганизира икономиката, но не направи много по въпроса. При следващите избори той ще се изправи срещу ултрадясна партия, която е твърд противник на паричното обединение. Най-вероятният кандидат на социалистите, управителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, ще привлече гласовете от центъра на политическия спектър. При тези условия никой няма да обещае строги мерки за овладяване на дефицита, забавяне на ръста на заплатите или либерализиране на икономиката. Испания и Италия може и да имат по-големи проблеми с дълговете си, но първите работят здраво, за да подобрят финансите си, а вторите поне държат задълженията си под контрол, дори да не полагат кой знае какви усилия да подобрят конкурентоспособността си. Франция обаче не може да се похвали с нито едно от двете.
Няма особени признаци на безпокойство у облигационните пазари по отношение на Франция. Страната има възможност да набира заемни средства при сходни с германските условия. Все още не е късно за обрат. При редуциране на дефицита през тази или идната година нещата ще изглеждат по-добре.
Трудно е да повярваме, че кризата в еврозоната ще приключи със спасяването на Португалия. И други страни ще попаднат под кръстосания огън на дълговите пазари, а Франция притежава всички недостатъци, за да се превърне в следващата им мишена.