Звездите сякаш предвещават преизбирането на Барак Обама през ноември 2012 г. Той няма да последва Джими Картър и няма да се превърне във втория демократ от 120 години, загубил битката за втория си мандат.
Пет фактора работят в полза на Обама.
Първо, републиканците, водени от най-консервативните членове на Конгреса, ще предложат много кандидати, които ще заложат на доста сурови идеологически позиции. Мишел Бахман, Нют Гингрич, Доналд Тръмп и редица подобни спорни лица може да се наредят на опашката за финансиране на кампаниите. В контекста на плана на Пол Райън, председател на Бюджетната комисия към Камарата на представителите, който предвижда да се съкратят разходите с повече от $6 трлн. за едно десетилетие, появата на тези кандидати ще разгневи още повече обществеността, чието справедливо възмущение ще бъде подкрепено от настоящия президент, известен с дисциплината си, поне на думи. Разбира се, броят на слабите кандидати на републиканците намалява. Тази седмица губернаторът на щата Мисисипи Харли Барбър отпадна от надпреварата за номинациите.
Второ, нападките на губернаторите републиканци срещу профсъюзите отблъскват както гласоподавателите, които още се колебаят за кого да гласуват, така и онези демократи от Охайо, Флорида, Пенсилвания и Уисконсин, които дадоха гласа си за републиканеца Роналд Рейгън през 1980 г. и 1984 г. Представете си как ще реагират гласоподавателите, ако милиони работници изгубят правото си на колективно договаряне, и какъв ще бъде ефектът от орязването на помощите и заплатите върху жизнения им стандарт.
Губернаторите демократи като Джери Браун от Калифорния, Пат Куин от Илинойс и Андрю Куомо от Ню Йорк намаляват, но не отнемат правата на работниците за колективно договаряне. Това е политически важна разлика в полза на Обама. Демократите рейгънисти, които помогнаха на републиканците да спечелят много избори, са огромен плюс за Обама в оспорваните щати.

Без съперници

Трето, засега няма кандидати от Демократическата партия, които да съперничат на Обама на първичните избори. Демократите ще подкрепят широката дискусия по въпроса за забравените обещания от предишната кампания на Обама и последващата му политика. Въпреки това либералните кръгове не разполагат с друг кандидат, чрез когото да изпратят послание срещу войната, да подготвят споразумение за свободна търговия, да опитат да повишат минималната заплата или да подкрепят членството в профсъюзите.
Заплаха не представлява и никоя трета страна или независим кандидат, тъй като американската система е двупартийна и при нея победителят взема всичко.
Четвърто, Обама неутрализира желанието на голямото корпоративно лоби да го сломи. Още от самото начало президентът реши да не повдига съдебни дела срещи изпълнителните директори на банки, брокерски и рейтингови компании от Уолстрийт. Многонационалните компании са доволни от позицията на Обама относно търговията, а именно да не се прекъсват многобройните корпоративни субсидии и помощи като субсидията за производство на етанол от царевица.

Облекчения за богатите

До 2014 г. Obamacare ще донесе около 30 млн. субсидирани клиенти на компаниите за здравно осигуряване. Автомобилната индустрия е безкрайно признателна за спасителната държавна помощ. Обама не действа по реформата на корпоративния данък; данъчните облекчения за богатите или преференциалния налог върху капиталовия прираст за таксите обслужване в размер на 20%, които вземат мениджърите на хедж фондове. Не забравяйте миналия декември, когато Обама се съгласи да удължи действието на по-ниските данъчни ставки за богатите, въпреки че бюджетният дефицит продължава да расте.
Военнопромишленият комплекс, за който президентът Дуайт Айзенхауер предупреди в прощалното си слово преди 50 години, все още е неконтролируем, което накара оттеглящия си министър на отбраната Робърт Гейтс да изрази сериозна загриженост. Обама изненада дори Джордж Буш и Дик Чейни и кохортата им от неоконсерватори, които още не могат да се начудят колко агресивен бе той при всеки опит на либералите да определят като подлежащи на импийчмънт някои военни решения на бившия държавен глава.
Стигнахме и до Джефри Имелт, председател и главен изпълнителен директор на General Electric, който със сигурност може да потвърди благосклонното отношение на Обама към едрия бизнес. GE Capital бе спасена с държавни пари. Компанията практически не плати никакви данъци върху доходите за миналогодишната си печалба от $14,2 млрд. и получи $3,2 млрд. отстъпка. Заплащането на Имелт бе вдигнато с $15,5 млн. През януари Обама го назначи за председател на Съвета по заетостта и конкурентоспособността към президента, като му позволи да остане начело на компания, която получава много държавни поръчки и има регулаторни проблеми с федералните власти. Колко по-корпоративно може да стане едно държавно управление?
Пето, тъй като републиканците не могат да се похвалят с кой знае какви методи за създаване на работни места, Обама трябва само да покаже подобрение на макроикономическите показатели, подобно на Роналд Рейгън през 1983-84 г., и да напомня за всички въведени данъчни облекчения за дребния и едрия бизнес. Горките американци, които продължават да носят бремето на рецесията, едва ли ще гласуват за републиканците. При тези си ораторски умения Обама лесно ще обрисува контролираната от консерваторите долна камара като саботьор, особено докато развива икономически план за втория си мандат.

Черни лебеди

Остават обаче черните лебеди (непредвидими събития като тези в Япония и Близкия изток). Посрещането им с твърдост и спокойствие е това, което повечето хора очакват от един президент, а Обама със сигурност няма да повтори грешките на Буш след урагана “Катрина” през 2005 г.
Сегашният държавен глава не е склонен на конфликти с корпоративното лоби и е обезоръжаващо целесъобразен в компромисите си към републиканците, с което ги оставя в общи линии да спорят помежду си. Двуполюсният политически модел позволява на изкусния Обама да използва високата трибуна на поста си като преимущество, дори от това да страдат принципите му. Нови четири години в Белия дом са му почти гарантирани.