И така, Наото Кан е обречен.
Това е думата, която използват в разтърсената от бедствието столица Токио. Японският премиер имаше редкия шанс да възвърне авторитета си пет седмици след рекордно силното земетресение и цунами. Той се провали и анализаторите се чудят дали ще успее да навърши една година на поста си през юни. Кан би бил петият премиер, който ще си отиде в рамките на пет години.
Инвеститорите имат цинично мнение за японските лидери. Според тях те идват, задържат се за около 12 месеца и после си отиват, преди още пазарите и чуждите правителства да са научили имената им. Япония постоянно праща нови финансови и външни министри на световните срещи на върха. Дотук със завързването на контакти.

Облаци над икономиката

Предшественикът на Кан остана на поста едва девет месеца. Сега Кан, който утешава пазарите с обещания за намаляване на огромния японски дълг, изглежда, се е запътил към предсрочно слизане от поста. И въпросът не е кой ще бъде следващият премиер, а дали това изобщо е от значение. Не и ако политическата система не се промени основно. В противен случай над японското икономическо бъдеще са надвиснали гъсти облаци, както над бълващата радиация централа „Фукушима“.
Вниманието е насочено към това, как земетресението и цунамито от 11 март и последвалата драма с ядрения реактор ще повлияят на брутния вътрешен продукт тази година. Това звучи логично, като се има предвид, че третата по големина световна икономика бе разтърсена внезапно. Трябва също да се замислим къде ще се намира Япония със своето застаряващо население и дефлация след 5, 10 или 20 години.
Именно това е притеснителното. Япония е изправена пред ужасяващ Параграф 22. Япония се нуждае от силен, независим премиер, решен да изтръгне властта от здраво окопалите се бюрократи, които в действителност управляват страната. Когато наистина се намери такъв премиер, цялото политическо ръководство осуетява реформите и се опитва да изгони лидера.
Кан е един от малкото премиери от десетилетия, които не произхождат от политически династии. Характерът му на неконформист се прояви през 90-те години. Като здравен министър той принуди бюрократите да публикуват документи, които разкриха вината им за заразяването на 5000 японци с ХИВ чрез кръвни продукти. Подобни политици, които подават сигнали за нередности, са рядкост на японската сцена.
Преди 10 месеца инвеститорите се въодушевиха, когато Кан разкри, че планира да изтръгне властта от ръцете на бюрократите. Чуждестранните журналисти бяха изключително щастливи, когато правителството на Кан започна да дава пресконференции, отворени за журналисти извън японския пресклуб, което е повече въпрос на контрол, отколкото на прозрачност.
Тези стъпки сами по себе си са почти революционни и до голяма степен обясняват защо усилията на Кан да внесе промяна търпят неуспех. Икономическите интереси се обединиха, за да запазят статуквото.

Покваряваща сила

Една от най-покваряващите сили в държавната администрация е възходът на сенчестите феодални владения. Колкото по-дълго даден човек стои на поста си, толкова по-силни стават влиянието му и съпротивата срещу промяна, а стимулите се насочват към лично облагодетелстване. Допълнителен проблем в Япония е противната практика държавни чиновници да получават добре платени позиции в сектори, в чийто надзор преди това са участвали.
Злополучната Tokyo Electric Power Co. оперира ядрената електроцентрала „Фукушима 1“, започнала да изпуска радиация след земетресението. Логично е да има строги правила, касаещи преминаването на бивши правителствени лица към доходоносни постове в Tepco след пенсиониране, ей така, за да се гарантира, че ядрените централи са следени с някаква доза обективност.
Ами не, практиката, която насърчава бюрократите да се грижат за бъдещите си работодатели, а не за средностатистическото японско домакинство, е в пълна сила. Нарича се амакудари, което означава „спускане от рая“. Десетилетията на нагласени доклади за безопасността и подценявани рискове в Tepco станаха възможни благодарение на чиновниците, които удобно си затварят очите. Това превърна в кошмар живота на фермерите, рибарите и милионите жители в околностите на „Фукушима 1“.
Неувереното ръководство на Кан през последните пет седмици предопредели политическата му съдба. Принос за нея обаче има и неспособността му да внесе промяна, също както последният независимо мислещ японски лидер Джуничиро Коидзуми не спази обещанието си да промени нещата. Коидзуми управлява необичайно дълго (от 2001 г. до 2006 г.), но с ограничен успех. Макар че произлизат от различни партии и идеологии, и двамата се натъкнаха на една и съща непреодолима пречка - Japan Inc.
Спекулациите кой ще наследи Кан могат вече да започнат. Мнозина залагат на Катсуя Окада, лидер на управляващата Демократическа партия на Япония. Сред фаворитите са още началникът на кабинета Юкио Едано, финансовият министър Йошихико Нода и колегата му за националната политика Коичиро Гемба. Малки шансове има бившият модел Ренхо Мурата, която сега е министър за енергийната ефективност. При успех тя ще стане първата жена премиер на Япония.
Ако приемникът на Кан не атакува статуквото, за да наруши установения политически ред, няма особено значение кой от всички кандидати ще е той.
Standard & Poor’s си върна част от влиянието миналата седмица, като заплаши да отнеме първокласния кредитен рейтинг на САЩ. Япония трябва да се подготви за още по-голям скептицизъм към балансите й, тъй като местните политици продължават да увеличават държавния дълг, възлизащ вече на 200% от БВП.
През януари S&P понижи рейтинга на островната държава на АА-, какъвто е и китайският. Огромните заемни средства, които ще са нужни на Япония за възстановяването на опустошената от земетресението североизточна част, с нищо няма да подобрят конкурентоспособността й, а потърпевш може да се окаже кредитният рейтинг, след като в сряда агенцията понижи перспективата до негативна. Лидерите в Токио се сменят, но не и плачевното съотношение дълг/БВП.
За да смени курса, нацията от 127 млн. души се нуждае от свободомислещ лидер с визия за бъдещето. Просто трябва да открие такъв и да го остави на поста достатъчно дълго.