Една втрещяваща история не успя да се класира за широко отразяване във високотиражните вестници, но взриви форумите на агенциите, които я съобщиха. Става дума за Варна – града, който няколко години поред бе избиран за най-добър за живеене.
На Великден в кв. „Младост“ семейство с четири деца е изгонено от хазяин заради остатък от наем от 34 лева, който не е могъл да бъде платен. Майката умира от стрес на стълбището пред очите на невръстните си деца, на съпруга си и на домоуправителя. На 25 април в 20 часа идва патрул (за „Бърза помощ“ не се съобщава), който установява, че няма насилие и тръгва да издирва кой ще издаде смъртен акт. Няма кой, защото: личната лекарка активно си почива, а дежурният не издава смъртни актове след 19 часа заради разпоредба. Трупът е закаран в мазето, образно казано под краката на щастливо празнуващите съседи, а децата прекарват нощта на стълбището. В очакване на следващия вече работен ден, когато баща им ще може да уреди погребението на майка им, налазена най-вероятно от хлебарки и плъхове в мазето.
В случая се намесва и общината, която по информация на агенциите, праща свой чиновник да пита сираците как са и си тръгва, без да им предложи временен подслон, защото нямали такъв в момента. Което говори освен за мърлящина и за нечувано нахалство.

Хаос без граници

Историята е за Стивън Кинг, защото е достатъчно абсурдна и достоверна - със сигурност може да се случи във всеки български град, където хаосът в местното управление е безграничен.
Извън нормалните въпроси за напълно отсъстващата човещина, върху които може да се разсъждава безкрай, със сигурност трябва да бъдат зададени поне още няколко. Първият е: кой от Министерството на здравеопазването или от подопечните му институции ще си подаде оставката заради разпоредбата, че след 19 часа в ДКЦ-та не се издават смъртни актове и трябва да изчака следващия ден, когато личният лекар ще благоволи да си свърши работата? Вторият е: кой носи отговорността защо труп се складира в мазето на жилищен блок, а не в моргата на една от болниците, каквито във Варна със сигурност знаем, че има? (Поне от криминалните сводки напоследък е ясно, че в морската столица е обичайно да се умира от неправилно поставени диагнози и прости хирургически интервенции). Третият въпрос е: защо полицията не е уведомила социалните служби, че има четири деца в беда и да им предложат временен подслон, или пък ако нямат такъв, да изискат общината да се погрижи за това?
Четвъртият е: защо няколкото агенции, отдели и служби, които се занимават със закрилата на децата, изобщо съществуват? Изумително е, но в техните функции пише, че те обитават сгради, взимат заплати и ползват консумативи, за да издават някакви безсмислени указания и предписания на деца в нужда и беда, които след издадените предписания са в същата нужда и беда.
И петият е: при тази уредба Варна ли е наистина най-добрият град за живеене?

Изгубени в разпоредби

Подобни частни случаи показват как е подредена държавата ни, което би трябвало да накара всички ни да се изчервим от неудобство.
И да изискаме отговорните фактори да закрият спешно ненужните структури, които са вредни за живота и здравето на хората. Да вземат бюджетите им и от тях да изградят временни домове за такива случаи като във Варна и за оказване на реална помощ. Общините да си спазват законите и да разполагат с резервни жилища. А в Министерството на здравеопазването или в подопечните му институции да спрат да произвеждат безсмислени разпоредби, които унищожават здравето – и физическо, и психическо - на българите. Защото как по друг начин да тълкуваме нареждането ДКЦ-та да не се издават смъртни актове след 19 часа, освен като призив: ако нямате собствен дом и личен лекар със съвест, не умирайте вечер, защото ще ви свалят в мазето.