Изминалите 6 години от подписването на договора ни за присъединяване към Европейския съюз са твърде малко време. За толкова години не са много страните членки, успели да отбележат съществен напредък в развитието си – това може би са Ирландия и в известна степен Испания и Португалия. Ние, българите, имаме своите успехи. Създадена беше нова администрация, която да доведе до усвояването на европейски средства. Проблемът е, че не бяха усвоени достатъчно средства, така че да се спомогне за развитието на страната, а хората да се чувстват малко по-богати и по-сигурни.
Направени бяха добри стъпки и по отношение развитието на демокрацията, в областта на правата на човека, в развитието на гражданското общество като цяло. Това има своите измерения в промяната на законодателството, в управлението на държавата, в разпореждането с бюджета. В този смисъл, поне за мен, израстването на гражданското общество е най-голямото постижение. То доби самочувствие, има структуриран вид, думата му се чува по важни за страната въпроси – защитата на околната среда, развитието на инфраструктурата, по демографските проблеми.
Сред нещата, които можеха да се случат през тези 6 години, но не станаха, би трябвало да споменем, че не успяхме да се преборим с организираната престъпност и с корупцията – въпреки богатия европейски опит и практики; не усвоихме достатъчно добре и достатъчно много от европейските пари.