Безспорен успех след подписването на договора за присъединяването ни към ЕС от 25 април 2005 г. е, че ние наистина успяхме да станем страна - членка на съюза.
6 години по-късно определям като още по-важно, че след това последва едно доста сериозно и бих казал равноправно участие на България във вземането на европейските решения. И това наистина е важна стъпка, защото няма никакво значение, че България е малка страна, че в Европейския съюз има много по-силни държави - ние вече сме равностоен партньор и член на европейското семейство.
Другото, което постигнахме като практически резултат с договора от 25 април, и то също е много важно, че нашата страна започна да спазва едни нови, европейски, много сериозни правила. Не бива да забравяме, че правилата са част от демокрацията, те са неизменна част и от Европейския съюз. Когато спазваш едни общи правила и споделяш общи права, неизменно ставаш част и от добрите европейски практики.
В този ред на мисли не бих казал, че има разделение на „стари страни - членки на ЕС“ и „нови страни - членки на ЕС“. Самата организация в ЕС е такава, че някои държави имат по-голяма тежест и за това не е виновна нашата страна.