Проф. Николай Овчаров

Сагата с филма на журналиста Майкъл Пейлин, който бе излъчен по Би Би Си, започна в неделя, когато по една от телевизиите беше излъчен репортаж, който е направен на базата на писмото на българския писател Мартин Ралчевски. Той живее от години във Великобритания и е написал много емоционално писмо до автора на филма, което ме развълнува. Писмото е резултат от излъчването на филма по телевизия „Yesterday” на 15 февруари в най-гледаното време от 20 до 21 часа. Първоначално мислех, че става дума за стария филм за България от поредицата „Новата Европа“, която беше направена през 2007 г. Тогава Пейлин трябваше да заснеме освен циганите от Столипиново, Перперикон и Античния театър в Пловдив. Те бяха действително заснети, но във филма не влязоха тези неща. Имаше оправдания, но те не бяха сериозни. В крайна сметка пак имаше един изкривен поглед върху България. Във филма, който е излъчен на 15 февруари, отново са останали само акцентите за България като една циганска държава. Пловдивският ромски квартал Столипиново е представен като образа на страната ни. Това, доколкото става ясно, е представено на фона на едно съвсем различно представяне на околните държави – на Македония, Турция, Сърбия, Румъния. За автора на филма те са страни със стари култури, с големи цивилизации, докато България е една циганска държава.

Всички хубави неща отпаднаха

Българският писател във Великобритания с основание завършва прочувственото си писмо с думите: „Няма ли кой да реагира на това нещо, ще мълчим ли отново?“ Реагирам, защото съм замесен. През 2007 г., когато се правиха снимките от Майкъл Пейлин, три дни се посветих изцяло на него и му показах всичко най-хубаво – не само от Перперикон, и от Златоград. Всички хубави неща, които видя лично, отпаднаха от филма.
Много пъти ми задаваха въпроса, дали това не е заговор срещу България. Смятам, че в най-добрия случай това е едно тенденциозно манипулирано представяне на страната ни. Не мога да отговоря с каква цел е направено обаче. Не смятам, че става въпрос за заговор срещу нас и не мога да си представя, че ще се съберат определени хора и ще кажат: дайте да смачкаме тази държава!
По-скоро става дума за едно негативно или по-скоро неправилно отношение към България, което не е от днес. Като историк мога да кажа, че тези неща са още от Освобождението насам. Мисля, че по-скоро става дума за една нагласа, която съществува в западните държави и в хората от Западна Европа не само към България, но и към страните от „дивия Балкански полуостров“. Смятам обаче, че не само те са виновни, ние също сме виновни, защото действително създаваме един образ на страната, който едва ли е най-добрият за пред света.

Рекламата на културата е много слаба

От друга страна, рекламата на нашата култура, която в последно време има някакви добри тласъци, все още е много слаба. Ние практически нямаме реклама на нашата история, на забележителностите ни и от гледна точка на този прословут културно-исторически туризъм, който толкова искаме да правим в момента.
Нека отбележа, че целият февруари месец живеехме в еуфорията на гласуването за българските чудеса. 1 млн. българи избраха нашите паметници на културата. И държавата ще отпусне пари за тях. Тоест, ние се опитваме да направим и културния туризъм, и рекламата на страната, и изведнъж като тръгне такъв филм, какъвто направи Майкъл Пейлин, който според писателя Ралчевски са го гледали около 5 млн. души в неделя на 15 февруари, всичко това, което правихме, отива „на кино“.
Много интересно е, че Пейлин не гледа в Одрин циганската махала, а Синята джамия от 16-и век, паметниците на културата и така нататък. После в Истанбул, която е представена като най-старата столица на Средновековна Европа и други неща. При нас акцентите са едни, а за другите държави са съвсем различни. Ние дори да се опитваме да градим образа на България, той така се разрушава.