„Блумбърг“

Толкова много големи компании. Толкова малко големи грешки.
Миналия август производителят на електронни компоненти Molex Inc. (MOLX) направи нещо забележително поне според съвременните стандарти за разкриване на лошите новини. Компанията внесе специален доклад в Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC), известен като 8-К, в който съобщи, че е надценила акционерния си капитал със $101 млн. и че инвеститорите не трябва да разчитат на финансовите й отчети от последните три години.
Необичайното в този доклад е, че той беше единственият повторен отчет с негативна корекция, представен миналата година от компания в индекса Standard & Poor's 500. Данните са на базираната в Сътън, щата Масачузетс, анализаторска компания Audit Analytics, която следи подобни данни. Базираната в Лайл, щата Илионойс, компания Molex незабавно включи актуализираните си резултати в своя годишен фискален доклад за 2010 г.
Направеното от компанията може да се възприеме по различни начини. Може би качеството на съвременните финансови отчети е толкова високо, че само една компания от S&P 500 е трябвало да се отрече от представените си сметки миналата година поради по-лоши от първоначално съобщените резултати. Или пък са прекалено малко големите американски компании, които искат да признаят грешките си и да ги разкрият пред всички.
„Едно от двете е“, смята Дон Уолън, директор по изследванията в Audit Analytics. „Или вътрешният контрол на компаниите се е променил драстично, така че те вече не правят грешки, или това е прекалено хубаво, за да е истина и те просто не издават реалната информация.“

Корекция на курса

Каквато и да е причината, броят на компаниите, които поправят грешките в отчетите си, драстично е намалял. Миналата година 699 регистрирани в SEC компании са поправили финансовите си отчети, твърдят от Audit Analytics. Това означава, че броят им се е увеличил от 2009 г., когато са били 640, но въпреки това е повече от наполовина от рекордните 1566 компании през 2006 г.
Цифрите за банките в частност изглеждат нереално ниски. Четиридесет и четири банки са коригирали отчетите си миналата година – с една по-малко от 2009 г. Още по-любопитно е, че 133 финансови институции са подали корекции от 2008 г. до 2010 г. Това е по-малко в сравнение със 169-те през предходните три години, преди финансовата криза да удари сериозно, което не е логично.
САЩ преживяха най-големия срив в банковия си сектор от времето на Голямата депресия. Стотици банки фалираха. И въпреки че кризата се разрастваше, броят на банките, които коригираха грешките в отчетите си, намаляваше. Изменения не направиха банки като IndyMac, Washington Mutual или Lehman Brothers например. Очевидното заключение е, че правителството си затвори очите за много банки. Същото направиха и техните одитори.
Но не са само банките. Fannie Mae и Freddie Mac например получиха огромно държавно финансиране през 2008 г., без да признаят за каквито и да било грешки в счетоводните си баланси. Нищо чудно, че няма осъдени фигури по върховете на финансовия свят, след като регулаторите не принуждават дори тези институции да бъдат честни за тотално неверните си сметки.
Molex не е единствената компания от S&P 500, коригирала резултатите си миналата година. Общият им брой е 10, сред които Zions Bancorporation. През януари 2010 г. базираният в Солт Лейк сити кредитор предупреди инвеститорите да не разчитат на финансовите й отчети за предходните две тримесечия. За разлика от случая с Molex обаче при Zions промените подобриха вида на печалбите и собствения капитал.
Останалите осем представителя на S&P 500, въвели промени във вече изнесените си данни, сред които Tyco International Ltd., съобщиха за тях, без да се отричат от предходните си финансови отчети чрез процедурата 8-K.

Избирателно разкриване на информация

Около 53% от всички повторни заявления на американски компании през 2010 г. минават по тази линия с довода, че грешките не са толкова големи, че да налагат по-подробно излагане на данни. Наричани понякога „стелт заявления“, тези корекции бяха забутани другаде, често пъти в бележки под линия при прессъобщения или тримесечни и годишни отчети на компаниите.
Едно от обясненията за пика на повторните отчети през 2006 г. е, че законът „Сарбанес-Оксли“, влязъл в сила през 2004 г., наложи на много компании да подлагат вътрешните си системи за финансово счетоводство на одит от външни счетоводни фирми. Така компаниите подобриха вътрешните си механизми за контрол, намериха повече грешки и изнесоха повече актуализации. След завършването на първоначалните реформи броят на грешките рязко намалява или поне такава е теорията.
Има обаче и друга теза. През август 2008 г. консултативна комисия към SEC представи доклад, според който има твърде много повторни заявления и голяма част от тях са резултат от счетоводни грешки, към които пазарите не проявяват интерес. Панелът от специалисти препоръчва облекчаване на критериите, определящи необходимостта от подобни изявления, което разгневи някои инвеститори и удовлетвори бизнес лобито.
Корекциите определено са много по-малко днес, отколкото преди сформирането на работната група, особено при големите корпорации. Последният ръст в общата им численост се дължи на миниатюрните компании, които често пъти са по-неопитни и лесни за разиграване от одитори и регулатори. Броят на компаниите с пазарна капитализация под $75 млн., направили уточнения в отчетите си, се е покачил на 551 миналата година при 484 през 2009 г. В същото време броят на по-големите е намалял от 156 на 148.
Уолън продължава да вярва, че подобрението във вътрешните контролни механизми на компаниите е основната причина за цялостния спад от 2006 г. насам. Около 40% от миналогодишните заявления обаче не са засегнали по никакъв начин печалбите по данни на Audit Analytics, така че продължават да се поправят банални грешки.
Уолън няма обяснение как така от началото на финансовата криза е намалял броят на банките, променили вече представените си отчети. „Дори за обикновения наблюдател е очевидно, че има нещо съмнително“, казва той. Без майтап?!