Владислав Горанов, зам.-министър на финансите

Нашият концептуален модел, заложен в пакта за финансова стабилност, дава възможност държавата да формира дефицити. Фискална дисциплина се постига, когато съотношението на публичният дълг към БВП е над 20%, каквото е приблизителното ниво на дълга, на което се движим сега, а 40% е два пъти повече от сегашното ниво. Тези 20 пункта допълнителен дълг могат да се натрупат за период от 6 години, и то при 3% максимално възможен годишен дефицит. Удвояването на дълга е доста сериозна тежест за икономиката, а и това са нивата, когато България е минала през най-тежката си криза в края на 90-те години, преди въвеждането на валутния борд. Това са емпирични числа, изведени от практиката. Критерият за функциониране на европейската общност позволява максималното ниво на държавния дълг да е 60%, но сме свидетели, че колкото по-свободни цели си поставят държавите от ЕС, толкова по-бързо достигат до тях. Имам предвид това, че повечето държави членки са близо до тази референтна стойност, а доста от тях са надхвърлили това ниво на дълг. Ние смятаме, че е разумно за малка и отворена икономика, каквато е българската, тази максимална задлъжнялост да е възможността за удвояване на сега съществуващия държавен дълг. Това е достатъчно либерално по отношение на възможността за поемане на кризи.
Ние използваме прогнози не само на звеното в Министерството на финансите, но сверяваме часовниците си и с екипа на БНБ. Има и няколко правила за запазване на бюджетното салдо. Предлагаме да се ограничи преразпределителната роля на държавата до 37% от БВП и да не се допуска дефицит над 3%, като държавата да определя бюджетната си позиция в зависимост от икономическия цикъл.