Инж. Теодора Георгиева, специалист по управление на европроекти

90 млн. евро са заложени от тази година в програма „Конкурентоспособност“ за иновации. Сумата представлява предизвикателство към българските фирми, които на фона на постоянно нарастващата конкуренция и сериозните глобални предизвикателства трябва да търсят творчески решения, за да се утвърждават на пазара. Безспорен факт е, че уменията, идеите и процесите помагат за подобряване на конкурентоспособността – нещо, към което всеки бизнес се стреми и което е отчетено отдавна в Европа.
Могат да се изброят поне три причини, които налагат създаването на борса за иновации у нас. И първата е, че творческите идеи и иновативните решения са от съдбоносно значение за устойчивото развитие на една фирма, особено в условия на икономическа криза.

Нуждата от платформа

Втората причина е, че такава платформа, където да се срещнат науката и бизнесът, в момента липсва. А тя е най-естественото място, където биха могли да си подадат ръце интересите на двете страни, както и мястото, където се раждат нови идеи. Там биха могли да се намерят нови решения, при които бизнесът заявява своя интерес, а науката отговаря на него. Подобна платформа дава шанс на бизнеса да се възползва от науката, от нейния натрупан опит и в крайна сметка да има идеи за проекти, с които например може да кандидатства по ОП „Конкурентоспособност“. Факт е, че сега и двете страни – бизнесът и науката, се опитват да решат проблемите си самосиндикално и в известен смисъл хаотично.
Третата причина за наличието на такава борса е, че ако искаме да запазим конкурентоспособността си в един все по-глобализиран свят, ще трябва да се адаптираме и да стъпим на пътя на знанието. За съжаление понастоящем изоставането на българските фирми по отношение на иновациите се задълбочава.
Смятам, че част от проблема се корени във факта, че фирмите твърде често не успяват да трансформират технологическото развитие в комерсиални продукти.

Българските фирми имат труден достъп до научни изследвания и технологии

В така очерталата се картина трябва да отбележим, че българските фирми в момента нямат достъп до резултати от научни изследвания и технологии.
Много трудно е за фирмите да получат информация, която би им помогнала в тяхното технологично развитие.
Липсва публична, синтезирана и обобщена на едно място информация - къде, кой и по какви теми работи, какви резултати са постигнати. А информация, фирмите от какво се нуждаят, изобщо липсва. Т.е. липсва това свързващо звено наука-бизнес в България. И се получава така, че учените се опитват да докажат своята ефективност и своя принос, но бизнесът няма как лесно да стигне до тях. При наличието на много научни институти предприемачите нямат представа по конкретен въпрос към кого да се обърнат. Бизнесът не знае по какви теми се работи.
Мога да дам пример. С учудване разбрах, че в БАН преди 2 години е работено по тема, която представлява професионален интерес за пряка производствена дейност, свързана с тази, с която съм ангажирана. Разбрах го случайно. Но учудването ми беше провокирано от факта, че преди една година се обърнахме към същия този институт по друг въпрос. Но специалистът, с когото разговаряхме, ни каза, че растението, от което се интересуваме, не е познато за тях и те с желание заявиха интерес да работят по новата тема. Дори и те не знаеха, че имат колеги, които се занимават от доста време и вече имат резултати от проучвания и изследвания. От този пример може да се направи изводът, че дори в научните институти отделните екипи нямат яснота кой с какво се занимава. Една платформа на научните постижения би спомогнала и в тази посока – да не се препокриват научните теми и да се работи систематизирано и последователно. Учените биха били по-ефективни, по-полезни и по-мотивирани в работата си. А бизнесът - наясно с това, което се предлага.