Според съобщение на гръцкото дружество "Безмитни магазини" АД (част от холдинга „Folli Follie”), след четиригодишно прекъсване правителството на Гърция е предприело реални действия да възстанови дейността на безмитните бензиностанции по граничните пунктове на страната със съседите й извън ЕС - Албания, Македония и Турция. Очаква се до края на м. април 2011 г. гръцката държава да приключи процедурите за даване лизенз.
Обектите ще оперират обаче при определени условия и контрол: ще се продава само дизелово гориво на превозни средстава с регистрация извън ЕС и на водачи, жители на страна извън ЕС, забранена е продажбата на гориво за леки автомобили за лично ползване, повторно зареждане може да се извършва след 72 часа. Според шефа на холдинга „Folli Follie”- Дзордзис Куцолюцос, цели се стриктно спазване на правилата за дюти фрий търговия с гориво, за да не се допуска нелегална дейност. За тази цел гръцкото правителство възнамерява да въведе електронен контрол на всички нива върху движението на горивата – от рафинерията, през безмитните бензиностанции, до крайния потребител. Така правителството се стреми да постигне реални резултати срещу контрабандата с горива и да реализира допълнителни годишни приходи около 100 млн. евро. Анализатори оценяват хода на гръцкото правителство като антикризисна мярка, целяща да стимулира използването на гръцките транспортни коридори и създаваща допълнително работни места по цялата верига на поддръжка на този бизнес, приходи в хазната от данъци и осигуровки, допълнително средства, оставяни в Гърция от всяко возило, а така също отнемане монопола на 80 хилядната турска ТИР-флотилия, която зарежда на турските безмитни бензиностанции и е предпочитан превозвач. В същото време, според експерти, Гърция се опитва да изпревари Румъния и Македония, в чиито делови среди също се коментира отваряне на безмитни бензиностанции.
За разлика от южната ни съседка, закриването на безмитните магазини и бензиностанции по неевропейските ни граници даде ефект на разгръщаща се контрабанда с горива и цигари на обща стойност около 2 млрд. лв. годишно, заяви председателят на Асоциацията за безмитна и тревъл ритейл търговия Радостин Генов. Според него, някои от малкото Киряк стефчовци, поддръжници на злополучната за българската икономика идея за закриване на безмитните обекти, се оправдават днес, че ръстът на контрабандата от 3-4 пъти след закриване на безмитните обекти се дължал на вдигането на акциза. Това е поредния опит за манипулация на обществото, тъй като фришоповете бяха закрити в средата на 2008 г. и на практика бяха със затихващи функции от началото на същата година, акцизът на горивата не е променян до края на 2010 г., а този на цигарите – вдигнат едва в началото на 2010 г. Възниква въпросът защо в отсъствие на вечно нарочените безмитни обекти и непроменен акциз контрабандата скача след затварянето им 3-4 пъти? На кого е пречел един уреден с еврозакон и поставен на 24-часов контрол бизнес?
Тогавашните управляващи не разбраха принципа или бяха под некореспондиращ с икономическите интереси на България друг натиск, че безмитната търговия е сериозния икономически инструмент за противодействие на контрабандата, защото лишава контрабандистите от потенциални клиенти – транзитни или напускащи пътници, които вместо да купуват на изход контролирана и качествена стока на контролирани в зоната на ГКПП места и държавата да печели от данъци и осигуровки, износ и т. н., попадат в ръцете на сивия сектор на паркинги, мотели и други неконтролирани от закона места. Освен, че се рискува здравето на хората с нискокачествена контрабандна стока и поставя в риск двигателите на превозните средстава с алхимични горива, държавата пие по една студена вода от контрабандистите по отношение на приходната част на бюджета. Вместо да реши най-важния проблем - корупцията в митниците, в граничната полиция и карго-контрабандата, бившето правителство оправда безсилието си пред ЕС, ликвидирайки безмитната търговия с кампания по дискредитирането й в обществото и пред ЕК. А тези, които създаваха проблеми в зоната на ГКПП, продължават да правят това и създават проблеми на сегашното правителство за изпълнение шенгенските критерии. Като резултат бяха закрити над 1000 работни места заедно със съпътстващите дейности, годишните загуби от контрабандата на цигари за бюджета възлизат на 900 млн. лв., нелегалният пазар на цигари има спад с около 4-5 % вследствие на силните мерки за контрол на сегашното правителство и в момента е около 34 %. Политическата воля за контрол и административен капацитет на настоящия кабинет доведе до засилен контрол върху горивата и спрямо 2009 г. има ръст в събрания акциз с 22 млн. лв., което като обем възлиза бруто приходи на 2.237 млрд. лв. При това акциза на горива през 2010 г. не е променян, а потреблението - чувствително спаднало. Това говори за успехи на правителството. Което не означава, че няма какво да се подобри, особено в борбата с контрабандата на цигари. Възниква и още един въпрос- защо правителството на тройната коалиция нямаше решимостта и какво пречеше да прилага мерки за контрол върху 3200 бензиностанции като онлайн системите например и други мерки, каквито имаше върху безмитните бензиностанции ? Според Радостин Генов, всеки български ТИР превозвач би бил конкурентно напред с 600 евро само от наличието на български безмитни бензиностанции, зареждайки с български горива, създаващи и оставящи принадена стойност у нас, а не внос от Гърция, Румъния или другаде. При това делът на бензиностанциите в продажбите беше около 4% от пазара на горива в България, а не 15%, както тенденциозно се втълпяваше на чуждите посланици.
Р. Генов смята, че неправомерното, според разследването на европейския Омбудсман и евродепутатите Бил Нютън Дън, Астрид Люлинг, Адреан Северин и др., затваряне на безмитните обекти по сухопътните ни граници преди 2,5 г., поставя въпроса дали затварянето им не е било под натиск на заинтересовани среди, над които е опъван политически чадър или продиктувано от интересите на Турция, която в крайна сметка стана монополист на този бизнес на южната ни граница? И откъдето идват най-големите ни шенгенски проблеми според ЕС. В същото време Гърция и Румъния се възползват от директива 2008/118 и печелят от този бизнес. Защо сегашното правителство не даде шанс безмитните оператори да довършат прекъснатата им по странен и несправедлив начин дейност до края на определения от директивата срок - 2017 г, което ще бъде временна, но ефективна антикризина мярка, каквато прилага гръцкото правителство?
Според директива 2008/118/ЕЕС на ЕС страните-членки, които към 1.07.2008 г. са развивали безмитна търговия по сухопътните граници на ЕС с трети страни, могат да продължат тази дейност до 2017 г., отбеляза Р. Генов.
Ще има ли кураж настоящето правителство да обясни на ЕК българския интерес от възстановяването този бизнес в името икономическите интереси на България и в името на справедливостта, заради което дойде на власт? Друг е въпросът, че суверенна страна като Гърция взе самостоятелно решение в свой икономически интерес да възстанови безмитните бензиностанции. Ще остави ли държавата в ръцете на контрабандистите немалка част от 5-6 милионния пътникопоток само през едно ГКПП? Ще има ли куража да отнеме монопола и печалбите на Турция в ТИР-транспорта, която изгражда широка мрежа от безмитни бензиностанции? И всичко това на фона на решението на Евроомбудсмана Диамандурос, че ЕК е използвала подвеждаща, изопачаваща информация при своите оценки за българската безмитната търговия и е показала лошо управление по случая (октомври 2010 г.). От друга страна извършените по настояване на чужди дипломати проверка на дейността на обектите от агенция „Митници” за 5 години назад показа, че няма нарушения.
В духа на европейската директива 2008/118/ЕЕС, няма да има санкции за България от ЕК, ако отворим отново безмитните обекти, отбеляза Генов. В този контекст българското правителство може да предприеме мерки, идентични на тези на гръцкото финансово министерство, за възстановяне на безмитните обекти като антикризисна мярка и знак на справедливост към легитимния частен бизнес, но не под формата на познатите ни малки магазинчета, а чрез изграждането на обекти от типа „ микро-Мол”при съответната система за контрол над дейността им, в това число и обхващането по вътрешните граници на пътникопотока в митен режим на обектите - т.нар. тревъл ритейл европейска практика.
Иначе казано вместо българската държава да прибира, при добра организация на този бизнес, годишно 35 млн. от данъци и данък върху оборота, около 75 млн. лв. месечно от ефективно обезпечение на акциз и ДДС, (ако държавата реши да въведе такъв режим), около 18 млн. от осигуровки по цялата бизнес верига на обслужване на безмитната търговия, 4 млн. от такси и обслужване в банковата система, 16 млн. лв. заплати в джоба на служителите, които ще генерират потребителско ДДС, да свие с 200 млн. евро дефицита по външно-търговското ни салдо - всичко това отива в нашите съседи. А в джоба на контрабандистите, по най-груби оценки - годишно около 60 млн. евро и то само от контрабанда на цигари. И тогава възниква въпроса : Защо ги ручаме жабетата?