Защо френските крале падали на колене пред българско евангелие ?

 

 

 

Знае се, че коронацията на френските крале по традиция се е извършвала  в катедралата в Реймс, пред евангелие, изписано на кирилица и глаголица. При клетвата, те слагали ръка върху тази древна  книга с дивен обков, в който се пазели чудодейни реликви.
 
Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. Френските свещенослужители твърдели, че  Реймското евангелие е написано на свещен език.Може би дори на езика на Бога. Става въпрос за чист старобългарски език. За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт, за този, написан на глаголица, въпросът е по-сложен и се дискутира в научните среди. И той обаче най-вероятно е преписан от по-стар български оригинал.
 
Темата е повдигната още през Възраждането
 
 
За българския произход на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин, прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието, но мина време и този факт се замъгли в масовото съзнание. В научните среди по въпроса спор няма, не може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: „Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС… Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале“. Свещената книга е от две части, подвързани заедно, но коренно различни една от друга.


На кирилица са първите 32 страници

 

 

 

 

 

Всъщност, става въпрос за разновидност на евангелието, направена за улеснение на свещеника. Тя се нарича Апракос и съдържа откъси, които се четат на съответния празник, съобразно православния обред. Останалите 62 страници са изписани на т.нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия ритуал. Някои специалисти смятат, че е написана през 1395 г. от монасите на Емауския манастир в Прага, които са датирали глаголическия текст. Според легендата церемонията по коронацията на френските крале става в катедралата „Нотр Дам“ в град Реймс, защото там меровингският крал Кловис е приел християнската вяра още през 496 г. Смята се, че първият френски владетел, заклел се в българското евангелие при коронацията си през 1574 г., е Анри III. Той е последният монарх от династията Валоа. Наследилият го знаменит владетел Анри IV, положил началото на нова могъща династия, първият Бурбон на френския трон, обаче пропуснал клетвата пред евангелието, защото е коронясан в Шартр. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, сред които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, слагайки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните, последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 г. е Шарл Х, който се пада прадядо на нашия последен цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, издънка на Бурбоните по майчина линия. Има три основни версии за произхода на евангелието, на които ще се спрем по-долу. Ще си позволим да загатнем и четвъртата възможна. Да се върнем на първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие
 
 
 
 
 

Това е Анри III, за когото вече стана дума. Неговата майка е прочутата кралица Катерина Медичи Съпруга на Анри II, майка на последните трима крале от династията Валоа, на една кралица на Франция и една на Испания, тя е смятана и за един от големите политици на времето си. И подозирана в отровителство, разбира се. Самата Катерина е правнучка на първия фактически владетел на Флоренция от рода на Медичите Козимо Старши, известен като един от основните подбудители и двигатели на Ренесанса, покровител на литературата, изкуствата, просветен мъж, хвърлил луди пари за откриване и превеждане на творбите на древните мъдреци. Той е човекът, създал двореца галерия „Уфици“, новата Платонова академия, като е назначил гениалния философ-полиглот Марсилио Фичино за неин ръководител и му възложил да преведе събраните от хората му трудове на Платон, Плотин, Порфирий, Дионисий Ареопагит, Прокъл. Днес тези преводи са също класика и се ценят наравно с оригиналите. Той подпомагал всячески и прочути хора на изкуството, като Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело. От историята се знае, че Козимо Старши е изпратил в българска Македония, според тогавашните представи – земите около Филипопол, днешен Пловдив, емисари, които да купуват стари книги. Оттам му донесли множество безценни ръкописи, знае се, че сред тях са и т.нар. „Химни на Орфей“, четири теогонични орфически песни, създадени в древните времена на тракийските мистерии, чиито текстове са запазени частично в старогръцки преводи. Какво по-естествено от това т.нар. Реймско евангелие, написано на старобългарски език, също да е донесено в резултат на тази експедиция, а правнучката Катерина Медичи да го е взела със себе си във Франция заедно с други дарове за Църквата, които носи, когато пристига за сватбата си с Орлеанския херцог, който по-късно става крал на Франция под името Анри II. В самата Реймска катедрала дълго време смятали, че разкошното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски.

 

Загадката разрешава руският император Петър Велики

 

Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа – тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. След години – на 18 юни 1726 г. – и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.

Автор: Светослав Пинтев

 


Бележка на богъра на videlei.com: ето го и самото „Реймско евангелие“,  аз считам, че то е от личната библиотека на цар Симеон Велики и попада във Франция като сватбен подарък при династичен брак между българска принцеса /идваща от Украйна; царския двор на Киевска Рус, по линията на царица Олга, която е дъщеря или племенница на цар Симеон Велики/ и френски престолонаследник. В момента правя някои допълнителни проучвания и ще го публикувам. Копието е донесено като скъп подарък от Франция, по линия на католическата църква чрез бившия ни депутат г-н Лъчезар Тошев. За сега се наслаждавайте на нещо истинско автентично българско; цяло чудо е че е съхранено в този вид: dox.bg/files/dw

 

Княгиня Олга и Реймският псалтир

 

Гина Джиджева, основателка на фондация ”Баба Тонка”

Далеч във вековете легенда разказва: …Живял владетел мъдър и свят, оставил дълбока следа и благослов след себе си. Михаил-Борис – български княз било името му. Имал той сестра за чудо и приказ – хубава и сияйна като зората. Дълбока и мъдра, пълна с любородие, тя приела новата вяра в Христа и с княжеско име Теодора се съгласила да стане заложница във Византион, като там постъпила в Императорската школа. По същото време в Магнаурската школа на древния град, прочута с мъдростта на учениците си, постъпил най-мъдрият сред тях Константин Философ. Пламнала любов между двамата белязани от съдбата. Тя, българската княгиня, дълбоко предана на брат си, царя, горяла от желание да му помогне в свято дело – да спре братоубийството в земята на българи и славяни… Усвоила най-силното оръжие – познанието, скрито в свещените скрижали на времето – Теодора се върнала на родна земя. Построила църкви и манастири, в които Словото Божие звучало на ромейски език. Труден и недостъпен бил той за народа, който чакал мир и по-светли бъднини от Бога. Тангра бил могъщ и суров, Христос – благ и милостив. Учениците му и техните следовници свободно разнасяли Божието Слово из цяло Българско. Но трудно било делото им с чужд език. Затова Борис, под влияние на настойчивостта на сестра си Теодора, се озовал на среща с любимия й, Константин. Ръководството на Магна-Аура го готвело за висок пост – библиотекар на Константинопол, след което го очаквала златна багреница на Вселенски патриарх. Какъв бил разговорът между двамата мъже, никой не знае, но вместо високия сан, Константин Философ поема отшелничеството. Заедно с брат си Методий той се озовава в манастира ”Полихрон” в планината Олимп.

 

Оттук започва началото на голямо свято дело – нови писмена, нов език за Божието Слово, признат след дълги години на гонение…

Сред дълбокия мрак на Средновековието изгрява нова звезда – светла и ярка. Първата мисия на Константин-Кирил Философ при хазарите носи Божи благослов – открито е тялото на епископ Климент, осветено и пренесено тържествено в Рим с похвално слово в негова чест от Константин-Кирил и с химн, чиято диря остава неразкрита и до днес. И ако тази химнопис се ползува по-късно в българските църкви за превод от гръцки на черковнославянски, то написаните повече от четиридесет химна в богослужението ни са начало на музикалната ни слава много по-рано от ”Полиелей на българката” на Йоан Кукузел, и то още в IX век!!! Така голямата любов след раздяла и мъка носи извисяване и безсмъртие за векове…

 

А Теодора? – Нейната святост дала сили на Борис да покръсти своя народ. Обединен и единен, той започва да израства и да поема велика мисия на просвета. Но княз Борис, смазан в душата си за сторен грях – избиване на боляри езичници, се оттегля от престола в манастир, за да измоли покаяние от Бога. Сили за това му дава подаръкът от Моравия, изпратен му от Методий, брата на Константин-Кирил Философ, чрез учениците Климент, Наум и Ангеларий – Евангелие, преведено на родния език с новите писмена. На престола Борис оставя първородния си син Ръсате, покръстен с име Владимир. Младият и храбър пълководец, вече цар, не може да се примири с новата вяра и готви бунт, затова бащата Борис напуска манастира, надява багреница и корона и с Евангелието в ръка наказва своя първороден син – царя-слепец, непрозрял бъдещето на своя народ, с истинска слепота, избождайки очите му. Окървавен е престолът български и Симеон, готвен за духовник в Магнаурската школа, отказва да го приеме като престол на любимия си по-голям брат, образец на храброст и мъжество от детските им години. Но Евангелието с Божии слова и клетвата на бащата за синовен дълг на Българския цар, който няма права, а само дълг пред народа, го скланят. Затова не Плиска, а Преслав става столица на цар Симеон Велики с дворец, неотстъпващ по великолепие на двореца в Константинопол. Започва нова епоха за българската държава със Златен век и Книжовна школа, известна далеч зад границите й…

 

Минават години. За слепия Ръсате се грижи дъщеря му Сандоке, покръстена с името Елена, амазонката, превърнала се във водач на немощен слепец. Тя, християнката, не може да се примири със съдбата на своя баща, изпада в безумство и пита Небето, пита Тангра и Христос: Защо? Защо? Защо?… Отговор търси и й дава влюбеният в нея Симеонов син Боян, за да я спаси и дари с покой. Така избухва ерес в царския двор. За да я отстрани още в нейното зараждане, Симеон дава Сандоке-Елена, слънценосната Христова дъщеря, за жена на Киевския княз Игор, където тя бива наречена Олга. Но грях е да разделиш двама влюбени, затова най-скъпото, което има цар Симеон – Евангелието на баща му Борис – отива заедно с нея в Киев. То дава сили и слава на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато съпругът й – Киевският княз Игор – умира и тюрки нападат Киевска Рус, Олга – амазонката, повежда войската и дава такъв отпор на врага, че повече тюркски крак не стъпва на Киевска земя. За благодарност народът приема вярата й, а след смъртта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя.

 

По късно същото Евангелие дава сили и на дъщерята на Олга, Анна, когато заедно с прикята й заминава за Париж, където тя става жена на френския крал. По това време, преследвана и изгаряна на клади, тук стига и ереста от България като ново учение – богомилство. Мил е Бог към бедните и неоправданите и милостта му расте заедно с тях като едничка тяхна закрила… Престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест. Никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над Евангелието, отправя денонощно молитви и тайно търси и намира богомилски лечител. Престолонаследникът оживява, но никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на Евангелието с тайнствената непозната писменост, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази ”тайнствена писменост” е може би един от най-старите съвременни езици на Европа. В Реймс се строи огромна катедрала, в която векове наред четири династии френски крале полагат клетва при коронясването си …над Борисовото Евангелие… Днес то е прието като Киевско Евангелие.

Бивш заместник-министър на външните работи преди 1989 година отказа контакт с френския кардинал за установяване произхода на Реймския псалтир от страх ”да не развали България отношенията си със СССР”, но науката е в дълг пред истината. Дано съновиденията на една жена, след състояние на кома при туморна операция, помогнат да се разкрие още една страница от Златния век на българската история. В дълг пред истината сме всички, за да има с какво да се гордеят децата ни!…

(публикувано в том 2-2000 на сп. “Български писмена – Les letters bulgares”)

автор доктора757

 

Станете почитател на Класа