"Уверявам ви: две трети от хората не искат бежанци"

По един бежанец на всеки 60 шведи - само през миналата година 9-милионна Швеция е приела над 160 хиляди бежанци. Сега стана ясно, че правителството смята да екстрадира до 80 хиляди мигранти. А какво мислят самите шведи?

 

 

Още в деня, когато първите бежанци започнаха да пристигат в палатковия лагер в Южна Швеция, съобщението вече се разпространяваше от пощенска кутия на пощенска кутия в цялата област. То гласеше: "Обявяваме района за зона на действие на Северното движение за съпротива, чиито структури в момента се изграждат".

 

Това е третото подобно предупреждение, откакто миналия октомври беше обявено, че 350 бежанци ще бъдат настанени в този район на Южна Швеция. "Това е глупаво", казва Карин Фрьойд, която наскоро се е преместила от близкия град Лунд в селцето Ревингеби. Нейното жилище се намира на пътя, който води към бежанския лагер. "Засега оставам с впечатлението, че повечето хора тук са положително настроени", казва Карин. Но дали не се самозалъгва?

 

Страхове и крайни настроения

 

Първоначално шведското правителство се придържаше към политиката на отворените врати. Сега обаче се вижда принудено да я затяга. Само през миналата година Швеция е приела 163 хиляди кандидати за убежище, което прави по един бежанец на всеки 60 шведи.

 

Този развой на събитията променя и политическия ландшафт в страната: подкрепата за шведските демократи, които се обявяват против приема на толкова много бежанци, е нараснала от 12,9% (на последните избори) до 19 процента (в момента), показва проучване на социологическата агенция Sifo.

 

Повечето съседи на Карин Фрьойд не са особено радостни от факта, че на път за училище децата им минават по същата улица, която използват и бежанците, за да стигнат до лагера. "Хора от палаткови лагери в Близкия Изток се местят сега в палаткови лагери в Швеция. Това е лудост", казва един мъж, който е дошъл да вземе детето си от училище. Бащата признава, че на следващите избори ще подкрепи шведските демократи. "Много хора в селото смятат да гласуват за тях, но не го казват открито, за да не бъдат обявени за расисти. Уверявам ви, че две трети от местните хора не искат бежанци", казва мъжът. А една майка, която също чака детето си след училище, допълва: "Казват, че хората, които ще останат да живеят тук, са само мъже. Но ние не знаем нищо за тях, възможно е да са опасни".

 

На много места в Швеция вече се извършват нападения срещу бежански приюти. Над 50 такива случая са регистрирани само през миналата година. През октомври в Хеслехолм беше подпалена сграда, в която трябваше да бъдат настанени бежанци. Местният лидер на демократите Патрик Йонсон е против подобни посегателства, но смята, че шведското правителство носи част от вината: "Когато политиците не се вслушват в гласа на народа, това създава напрежения в обществото и в един момент хората започват да вършат глупости", казва Йонсон и прогнозира, че на следващите избори неговата партия ще победи на местно ниво управляващите социалдемократи и дясноцентристката Умерена партия. "Мисля, че ще вземем между 35 и 40 на сто от гласовете", казва Йонсон. И добавя: "Няма достатъчно пари за училищата, не достигат средствата за възрастните хора, а за бежанците общината харчи милиони".

 

 

 

 

Тези бежанци в Дания са се запътили към съседна Швеция

 

 

Но не са само парите. Властите срещат огромни трудности при обгрижването на толкова много хора, обяснява Джени Карблом, координаторка за бежанците в общината. "Никой не подозираше пред какъв голям проблем ще се изправим", казва тя. Нейната колежка Ана Гютлер отговаря за настаняването в училище на стотиците деца-бежанци, пристигнали в общината. "Налага се да наемаме неквалифицирани учители, а на някои места училищните лекари не смогват да ваксинират всички нови деца", казва Ана Гютлер и обяснява, че само за един месец в началното училище са били разкрити три нови паралелки.

 

"Сега им помагаме ние, а после ще ни помагат те"

 

"Ако дадем добро образование на всички млади хора, които сега пристигат при нас, след време те ще се превърнат в ресурс за нашата държава", казва Пер Нилсон, ръководител на младежкия център в Хеслехолм. "Сега им помагаме ние, а после, когато остареем, ще ни помагат те", казва Нилсон.

Шведската социална държава функционира именно на този принцип. Дали обаче този модел ще издържи на притока на толкова много преселници, голяма част от които нямат никакво образование?

 

DW

Станете почитател на Класа