На фона на европейската криза, която продължава да заема водещо място в новините, много хора вече осъзнават, че перспективите пред днешната световна икономика са необикновено несигурни, пише Мохамед Ел-Ериан, шеф на PIMCO. В действителност сътресенията в европейската икономика са само едно от многобройните преобразувания на икономиките по света днес. По-трудно може да се определи степента, в която специфичните сектори вече са започнали да се променят логично и необратимо.
Това важи в особено голяма степен за световните финанси, където волатилността нарасна, ликвидността се изпари, а ролята на правителството е ясно изразена, но непоследователна. Това е сектор, в който функционирането на пазарите се променя заедно с перспективите пред институциите. Резултатите се отнасят и за икономическия ръст, и за заетостта.
Волатилността на финансовите пазари напоследък (независимо дали става въпрос за главозамайващите колебания на капитала на световните пазари или за фрагментацията на европейските държавни облигации) далеч надхвърля очакванията. Наблюдаваме също и ефекта от последователната промяна във фундаменталните условия на ликвидността – или с други думи маслото, което смазва кредитния поток, и свързаната с него способност на спестителите и кредитополучателите да се намират едни други и да си взаимодействат ефективно.

Казино банкиране

Изправени пред вътрешен и външен натиск, банките, изглежда, ограничават количеството капитал, което отделят за маркет мейкинг. Ако това се съчетае с естествената предразположеност на много от участниците на пазара да се оттеглят, когато волатилността и несигурността растат, ще се получи разрушителна комбинация от по-високи разходи за транзакции, понижен търговски обем и резки промени на оценките.
Свидетели сме също и на загуба на доверие в инструментите, които много участници на пазара – от корпорации до отделни инвеститори и институции, използват, за да управляват рисковете, които застрашават балансите им. Понижената способност за хеджиране на настоящия и бъдещия риск дори подтиква някои от тях да се откажат от практиката си да използват пазарите, за да управляват „нетния“ си риск и просто да намалят брутния риск.
Междувременно западните банки, независимо дали им харесва или не (а на повечето не им харесва), са поели на пътешествие в опит да се отдалечат от т. нар. казино банкиране и да се преориентират към това, което мнозина наричат „полезен модел“. Независимо дали са в Америка или в Европа, банките са подложени на огромен натиск от страна на частния и публичния сектор да опростят процедурите си, да намалят задлъжнялостта си и рисковете, на които са изложени, и да станат по-сигурни.
Като ограничават кредитирането, частните кредитори принуждават определени банки да намалят задлъжнялостта – процес, който се задълбочава от рязкото поевтиняване на банковите акции и от придружаващата го ерозия на капиталовите буфери. Същевременно традиционната доминираща роля на банките на световната сцена е подложена на растящ натиск от страна на конкуренти, чиито централи се намират в по-здрави новоразвиващи се икономики.
Резултатът от всичко това е трансгранично свиване на балансите на западната банкова система. Начело е Европа, където някои институции (например в Гърция) търпят значително изтегляне на влогове.
След световната финансова криза през 2008 г. и 2009 г. правителствата искат банките им да бъдат по-добре капитализирани и по-дисциплинирани. И докато осъществяването на тази цел далеч не е последователно и успешно, намеренията са ясни: по-строги предпазни мерки и по-добро прилагане на правилата, за да се предотврати повторение на свръхзадлъжнялостта на западните държави, лошите кредитни практики и неподходящите компенсации.
Влиянието на централните банки и правителствата се чувства и по линии, засягащи работата и ефективността на пазарите. Част от последиците са видими и в голяма степен измерими, но други са безпрецедентни по естеството си и по тази причина са трудно предсказуеми.
Вече три години централните банки (особено в САЩ и Европа) използват комплекс от „неконвенционални политики“, чиято цел е да бъде занижена вероятността от продължителни рецесии и сериозни финансови сътресения.
По този начин те далеч надвишиха ролята си на надзорен и регулаторен орган. Превърнаха се във важни преки участници на пазарите – практически използваха печатниците си, за да купуват определени ценни книжа, при това не въз основа на обичайните комерсиални критерии, обуславящи нормалното функциониране на пазара.

Драстична трансформация

Предвидимостта на пазара е повлияна и от влошаването на суверенния риск в западния свят. Причина за това са два тясно свързани фактора – слабият икономически растеж и твърде високата задлъжнялост. Крайният ефект е неособено стабилна глобална финансова система след редуцирания брой истински първокласни рейтинги.
Всичко това ще доведе до драстична трансформация на финансовия пейзаж, а най-изявена ще е промяната при банките.
Западните представители на бранша вече няма да са толкова сложни по структура, глобални и взаимообвързани, а оттам и решаващи за състоянието на системата. Окаяното положение на редица институции ще принуди определени правителства (като гръцкото) да национализират част от финансовата си система.
С оглед свиващия се мащаб на западния банков сектор можете да очаквате прокарването на нови кредитни линии около вече пресъхналите. Част от тях ще бъдат направлявани и дори упълномощени от правителствата, за да бъдат подпомогнати растежът и работните места, особено в по-дългосрочни инвестиции като инфраструктурни проекти.
Не се съмнявайте, че финансовата картина търпи драстична метаморфоза. Част от промените са съзнателно проектирани и реализирани. Други са плод на бързо изменящата се реалност на практика.
Крайната дестинация е по-малък и сигурен сектор на финансовите услуги. Достигането й ще внесе по-добър баланс между личната печалба и общото благо. Банките ще могат в по-висока степен да служат на реалната икономика, без да я излагат на катастрофален риск и да я подлагат на вредни крайности.
В следващите няколко месеца ще стане ясно доколко правителствата (и не чак дотам бизнес лидерите) са в състояние да дирижират процеса. Колкото по-лошо се справят, толкова по-малко растеж и работни места ще създадат.