Можем само да предполагаме какъв ще е размахът на стачките и тяхната енергия. Това винаги е загадка. Последиците от тях зависят точно от мащаба, с който ще се развият протестите. Това е факторът, който ще определи и начина, по който управляващите ще продължат нататък.
Във всички случаи се очаква сериозно изпитание за правителството на ГЕРБ. Несъмнено ще има трусове. Аз не очаквам да се стигне до сериозно разколебаване на политическата система. Не за друго, а защото наскоро приключиха изборите, които освободиха голяма част от политическата енергия. В това число и енергията за протести и натиск върху управляващите. Това, което е несъмнено, че протестите ще бъдат тест доколко от правителството контролират икономическата и социалната ситуация в страната. Досега , както помните, се говореше за пълен контрол. Доколко това е вярно, ще покажат точно стачките.
Определено няма ситуация, която да доведе до оставка на правителството или до предсрочни избори. През пролетта може и да се стигне дотам, но сега не.

Сигурно ще има смяна на министри

Със сигурност вероятно ще се стигне до задействане на механизми от типа на ремонт на кабинета. Винаги това е било една от по-леките форми за излизане от подобни ситуации. Мисля, че това можем да го очакваме и ГЕРБ да се раздели с част от своите министри. Особено с онези, които без друго са изгубили способността да доминират, контролират и пораждат политики в секторите, за които отговарят.
Опозицията, разбира се, ще се опита да се възползва от една такава ситуация, но не за да търси някакъв политически реванш за загубата на изборите, а за да лансира някои свои идеи. Или, за да покаже, че някои излъчени от нея предложения, независимо дали идват от ляво или от дясно, са по-разумни от прилаганото като политика от правителството. Без обаче да се стига до „яхване на протестите“. Синдикатите също нямат интерес да допуснат изместването на фокуса в политическа посока. Не мисля, че има и много политически сили, които разполагат с елементарен капацитет, за да постигнат мобилизация на хората в своя полза. По-скоро ще се пробват някои от по-малките опозиционни сили, които винаги, когато има социални протести, камери и медии, които да ги показват, се оказват там на място.

Прогнозирам широко недоволство през пролетта

У нас може да очакваме наистина широко недоволство едва през пролетта, а не сега. Определено, до момента, напрежението идва от решения на правителството. Виждаме учудваща непоследователност. Особено резки са тези решения, съпоставени с посланията, които самите управляващи използваха в предизборната ситуация. Това, че си позволиха шест месеца да омайват публиката с приказки за постиженията си, а оставиха непопулярните мерки за след вота, ми се струва нечестно. Няма как да не се появят реакции на възмущение и протест. Точно тази рязка смяна на тоналността след изборите показва, че дойде часът на истината.
Изведнъж се преминава към форсмажорни решения, които по никакъв начин не следват онова, което беше избрано като пример за поведение в до изборния период. Тези неща се наказват. Ако не би имало протести, ще трябва тотално да признаем, че в България няма и грам гражданско мислене. Темата за ранното пенсиониране няма как да не поражда недоволство. Освен това начинът, по който сега се комуникира, по никакъв начин не следва предишната комуникативна логика. Сякаш някой се събуди след изборите с нови идеи. Явно денят за размисъл на кабинета е бил денят след вота.

Всички ще платим цената на реформите

Няма значение дали правителството ще се огъне под натиска на улицата. За него е по-лошо да не се огъне. Каквото и да се случи, няма особено значение, защото всички ние ще платим цената на закъснелите реформи. Кабинетът вече се огъна, след като допусна да обяви истинската икономическа ситуация едва след вота. Честният и почтен политически начин беше сегашният тон да беше доминиращ и в предизборната кампания. Във всички случаи вече започна процес на делегитимация, който ще има негативен ефект върху управляващите.