Досега председателят на Федералния резерв стоеше настрана от препирните около тавана на американския държавен дълг. Конгресмените казват, че и занапред не бива да се намесва.
Централният банкер рискува да разгневи политиците и да разбуни пазарите, ако влезе в преговорите, препоръча конкретен данъчен и разходен план или повтори молбите си от 2008 г. за спасяване на финансовия сектор, смятат парламентаристи и от двете партии. „Председателят на Фед трябва да е над политиката“, казва Джон Кил, вторият по ранг републиканец в Сената.
Дистанцирането от свадата може да даде на Бернанке и неговите колеги по-голяма свобода да инжектират парично стимулиране в залитащата американска икономика или за премахването му на по-късен етап. Инвестираните в облигации $600 млрд. от миналия ноември до този юни предизвикаха остри критики от републиканците, които поеха контрола върху Камарата на представителите след миналогодишните избори.
„Ако по някакъв начин демонстрира пристрастие, само ще предостави доводи на отсрещната страна“, казва Джим Коън, който участва в управлението на $228 млрд. като главен стратег по инвестициите с фиксиран доход в Wells Fargo Fund Management LLC в Уисконсин.
Тази година Бернанке открито прикани Конгреса да вдигне лимита за държавния дълг и да приеме дългосрочен план за редуциране на бюджетния дефицит, без да спъва вече отслабващия процес на възстановяване. Все пак не посъветва законотворците как точно да го направят.

Предупрежденията

Преди три години предупрежденията на централния банкер за надвиснала катастрофа съдействаха за появата на Програмата за освобождаване от проблемни активи на стойност $700 млрд. след срива на Lehman Brothers Holdings. На среща с конгресмените при закрити врата той говори за вероятността от втора Голяма депресия, ако Конгресът не одобри план за спасяване на банковата система.
Този път, макар че Фед „очевидно трябва да се готви“ за извънредни мерки в случай на пазарни вълнения, публичните изяви на Бернанке са „уместни“, казва конгресмен Бърни Франк, лидер на демократите във финансовата комисия към долната камара, присъствал на срещата през 2008 г. „Няма непосредствена заплаха от криза, казва Франк в интервю. Не мисля, че е редно да плаши хората.“ Говорителят на Фед Дейвид Скъдмор не отговори на молбата за коментар.
Президентската администрация, демократите и републиканците в Конгреса от месеци не могат да се разберат какви мерки за редуциране на дефицита да въведат успоредно с вдигането на лимита за държавния дълг от $14,3 трлн. Финансовото министерство заяви, че САЩ ще достигнат критичната точка на 2 август и рискуват да изпаднат в несъстоятелност.

Противоположни виждания

В последователни речи от 25 юли Обама и говорителят на долната камара Джон Бонър разкриха несъвместими позиции. Лидерите на Сената и долната камара движат предложения, които се различават по това, дали да бъде заложен нов сблъсък в началото на идната година.
Бернанке заяви в Сената на 14 юли, че ще е „самоунищожително“, ако таванът не бъде вдигнат и от това последва смъкване на кредитния рейтинг.
„Загубата на инвеститорско доверие може значително да вдигне лихвите“, което ще затрудни свиването на дефицита, заяви Бернанке на редовно изслушване в банковата комисия към Сената.
Оттогава той се въздържа от коментари и срещи с парламентаристите. „Ролите в дебата са съвсем правилно разпределени“, твърди републиканецът Майк Пенс, който препоръчва да бъде премахнат ангажиментът на Фед за максимална трудова заетост, за да може изцяло да се концентрира върху ценовата стабилност.
„Фед трябва да се съсредоточи върху паричната политика, която предпазва долара, и да остави останалите въпроси на хората, избрани от народа“, казва Пенс.

Накърнената репутация

Реномето на Фед пострада, след като банката помогна за спасяване на финансовата система през 2008 г., а миналата година започна втора процедура по закупуване на облигации, която според републиканците рискува да доведе до по-висока инфлация. На това мнение са Кил и Бонър. Рейтингът на обществено одобрение за Бернанке стигна почти двугодишно дъно миналия месец в допитване на „Блумбърг“. Рекорден брой депутати се противопоставиха на назначаването му за втори мандат през 2010 г. при процедурата за потвърждаване в Сената.
Инвеститорите залагат срещу просрочване на американските задължения. Преди ден доходността по 10-годишните държавни облигации падна на 2,95% при 3,74% през февруари. За Гърция този показател е над 13% вече три месеца, докато европейските лидери се опитват да предотвратят фалита на страната.
Бернанке „направи силни изявления за това, колко е важно да бъде вдигнат лимитът за дълга, а фискалните проблеми – решени“, посочва сенатор Джеф Бингман, демократ от Ню Мексико, който участва във финансовата комисия.

Задължението

Запитан дали Бернанке трябва да действа по-агресивно и да притисне политиците да сключат споразумение, Бингман отговори: „Не смятам, че това е негова работа. Според мен работата му е да споделя мнението си, когато го питат Конгресът, но не и да лобира.“
Има вероятност по-агресивните изказвания да подразнят финансовите пазари, заяви бившият вицепредседател на Фед Алан Блайндър. „Но според мен си заслужава да поеме такъв риск“, заяви Блайндър, професор в Университета в Принстън. „Предупреждението на Бернанке през 2008 г. страшно уплаши политиците, заяви Блайндър. Може би трябва отново да направи същото.“
„Подобна тактика може да се провали, смята Мая Макгинес, президент на Комисията за отговорен федерален бюджет – базирана във Вашингтон група за проучвания. Това ще е силно дестабилизиращо за пазарите, които се опитваме да стабилизираме.“

Политически застой

Предшественикът на Бернанке веднъж пое инициатива да окаже натиск на политиците да повишат тавана на дълга. На Алън Грийнспан се приписва успешния край на политическия застой през януари 1996 г. В подобна ситуация Грийнспан поиска лична среща с тогавашния лидер на републиканците в Камарата на представителите Ричард Арми, за да обсъдят въпроса с техния отказ. Републиканците по-късно признаха вината си.
Това обаче може да не е най-добрата стратегия за Бернанке.
„Понякога шефът на Фед трябва да внимава да не се намесва прекалено много в политическия процес, заяви Кил. Той трябва да поддържа доверието, което другите имат в него. Голяма част от това, което ще каже или направи, ще бъде възприето или от едната страна, или от другата като безполезно. Мисля, че е достатъчно разумен да стои настрана.“