Някои от големите американски авиолинии се представят за отговорни пазители на околната среда, работещи здраво за смекчаване на екологичния си отпечатък.
В материал в бордовото си списание American Airlines заявява, че е „решена да създаде и въведе програми за редуциране на негативното ни въздействие върху околната среда“. Миналата седмица авиопревозвачът обяви закупуването на 460 нови енергоспестяващи самолета. Обединилите се United и Continental лансираха наскоро кампанията Eco-Skies, която според сайта им е подчинена на „общата мисия за опазване на околната среда“ и „ни позволява да интегрираме програмите си и да се съсредоточим върху ангажимента на новосформираната ни компания към зелените инициативи“.
Защо тогава тези „природозащитници“ наемат лобисти и се опитват да оборят в съда напълно разумни правила за защита на околната среда? И защо някои конгресмени внасят законопроекти, които биха направили незаконно спазването на новите европейски стандарти за чист въздух?
На 1 януари 2012 г. всички граждански полети, използващи европейски летища, ще трябва да се отчитат за отделянето на парникови газове. Всички авиолинии, без значение от коя държава са, ще попаднат под новия европейски закон, насочен към редуциране на вредните емисии от въздухоплаването като част от кампанията за предотвратяване на климатичната катастрофа. От правилата са освободени авиолиниите с малко на брой полети за и от ЕС.
През първата година от действието си законът изисква от компаниите скромно редуциране на емисиите с 3% спрямо количествата от 2004-2006 г., а после намаляване на замърсяването с 5% до 2020 г. Текстът дава свобода на авиолиниите сами да решат как ще свият замърсяването. Находчивите превозвачи, които смъкнат емисиите повече от наложеното, могат да продадат спечелените допълнителни разрешителни. Този закон няма да накърни бизнеса. Всъщност проучване от 2007 г. на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) констатира, че „регулацията ще има положителен нетен ефект както върху доходността на авиолиниите с полети в рамките на ЕС, така и върху общата доходност на пристигащите и заминаващите от ЕС полети“.
Вместо да се съобразят с разпоредбите на ЕС, американските превозвачи United/Continental и American Airlines правят това, което компаниите обикновено правят, когато не харесат даден закон или правило – наемат лобисти и оспорват в съда. На 5 юли широк състав на Европейския съд изслуша възражението на авиолиниите срещу т. нар. EU-ETS Aviation Directive. Миналата седмица Джон Майка, председател на комисията по транспорт и инфраструктура към Камарата на представителите, внесе за обсъждане Закон за забрана на европейската програма за търговия с емисии – текст, който реално прави незаконно участието на американски авиолинии в системата на ЕС, било то дори чрез обикновено докладване на емисиите.
Законодателната инициатива повтаря лексиката, която лобистите на бранша вкараха в редица обсъждани правила, и постановява, че законът на ЕС за въздухоплаването противоречи на международното законодателство, а администрацията е длъжна да използва всички достъпни юридически, политически и дипломатически средства, така че да освободи американските авиолинии от спазването му. В преговорите с европейците в Осло миналия месец някои представители на Белия дом, по искане на авиолиниите, възразиха срещу програмата на ЕС. Към днешна дата обаче президентът не е заявил позиция си и с право. Заставайки на страната на авиолиниите, Обама рискува да изпадне в позицията на „международен закононарушител“, в случай че, както и изглежда, Върховният съд на Европа потвърди правилото.
Доводите, с които авиолиниите и техните поддръжници в долната камара аргументират противопоставянето си на европейския закон, варират от неправдоподобни до абсурдни. Те твърдят например, че инициативата нарушава суверенитета на САЩ и противоречи на международното законодателство и Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване.
Според европейските закони обаче американските авиолонии са отговорни за своите емисии само ако кацат в някоя страна от ЕС. Законът не изисква те да плащат за полети извън ЕС. В това отношение това законодателство прилича на много американски, които обързват с анагжименти само самолетите и корабите, които влизат или излизат от американска територия. Добър пример е американският закон, приет след разлива, причинен от Exxon Valdez. Според него всички кораби, които пренасят петрол в американски териториални води, трябва да са двукорпусни – дори ако това означава, че танкерите трябва да бъдат двукорпусни, още когато напускат домашните си пристанища в Европа или другаде.
Авиолиниите твърдят, че законодателството на ЕС ще доведе до увеличаване на замърсяването, тъй като, по техни думи, авиолиниите ще трябва да пренасочат полетите си през други летища, за да избегнат допълнителните разходи, свързани с кацането в Европа. Това твърдение е абсурдно. Цените на горивото са рекордно високи, така че разходите за промяна на маршрутите само с цел избягване на законите на ЕС значително ще надвишат разходите, които ще трябва да направят, за да спазят закона. Авиолиниите се подчиняват на търсенето от страна на пътниците, а едва ли някой пътуващ от Йоханесбург за Франкфурт например би искал междинно спиране в Адис Абеба или Кабо Верде.
Разходите, свързани с прилагането на този закон, също не са голям проблем. По предварителни изчисления, ако авиолиниите се съобразят със закона, допълнителните разходи ще доведат до поскъпване на самолетния билет с най-много $50 и дори по-малко за полетите на дълги разстояния. Ако тези разходи ви изглеждат високи, разгледайте следния пример: през 2009 г. Великобритания въведе данък върху излитането от летището в размер на около $80 на билет, без това да доведе до особено намаляване на трафика.
Много е лошо през тази година на неконтролируеми горещи вълни, суша и наводнения да се отрича необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове. Но още по-лошо е, когато авиокомпаниите се противопоставят на разумните политики, докато в същото време двулично парадират с разрешителните си за отделяне на вредни емисии. Време е American Airlines и United/Continental да осъзнаят отговорностите си. Време е също така превозвачите да обяснят на обществеността и на пасажерите си защо не желаят да предприемат действия и да поемат своя дял от общите усилия за намаляване на въглеродните емисии.