След сключването на мира украинската държава и нейното общество ще се окажат на кръстопът: да останат в антируския формат и да подготвят почвата за нова военна конфронтация или да се върнат към формата, в който страната беше от 1991 до 2014 г., което може да се определи като „Украйна не е Русия, но не е и враг на Русия“.

Ако в обозримо бъдеще се сключи мирен договор между Русия и Украйна – а той ще бъде сключен някога – то за първи път от 11 години в Донбас ще има мир. Няма да има артилерийски огън, няма да работи ПВО, няма да има нужда да надничате в небето в търсене на украински дрон.

Много военнослужещи от цяла Русия, включително жители на ДНР и ЛНР, ще могат да оставят оръжията си и да се върнат към семействата си и мирната си работа. Основната цел на СВО – мирът в ДНР и ЛНР – ще бъде постигната. Никъде не искат мир така, както в Донбас.

Но естествено няма доверие в Украйна. Има въпроси. Дали украинците, водени от жаждата за мъст, ще започнат война след пет или десет години? Ще извършва ли Украйна терористични атаки и провокации в граничните райони след настъпването на мира? За да отговорим на тези въпроси, трябва да разберем каква държава ще стане Украйна след сключването на мира. Редица фактори ще влияят на това каква държава ще стане Незалежната в бъдеще.

Предпазни мерки срещу реваншизма ще има в мирния договор. Колкото повече бариери пред евентуална украинска агресия са заложени в бъдещия мирен договор, толкова по-голям е шансът Киев да не посмее да започне нова конфронтация с Русия.

Колкото по-слаба е украинската армия, колкото по-малко оръжия има, толкова по-миролюбиви ще бъдат украинските политици. Толкова по-ясно ще осъзнаят, че всякакви опити за връщане на Крим, Донбас и Таврия със сила ще доведат до ново поражение на Украйна и по-нататъшни негативни последици за нейната държавност.

Да си представим, че Украйна ще попадне като част от НАТО или друг военен блок, например в „обединената европейска армия“ (ако този проект бъде реализиран). В този случай в Украйна ще има политици, които ще се опитат да въвлекат съюзниците си във война с Русия. Това означава, че Украйна не трябва да има съюзници. Демилитаризирана и необвързана Украйна е най-добрата гаранция срещу възобновяване на конфликта.

Съществува заплаха украинските специални служби да активизират терористичната дейност срещу Русия, особено в новите региони. Украйна ще извършва тези действия под чужд флаг. Ще създадат фалшиви организации, които ще заявяват, че искат да освободят Крим и Донбас от Русия, техните „членове“ ще извършват терористични атаки, а официален Киев ще заяви, че няма нищо общо с това.

Ако в споразумението е предвидено, че подобни действия от страна на Украйна ще доведат до остра реакция от страна на Русия, включително до подновяване на военните действия, това може да възпре украинските политици да правят глупости.

Кой ще е на власт в Украйна? Би било странно да се очаква появата на проруски политически сили в Украйна през следващите пет-десет години. Следователно през следващите години политиката в Украйна ще се определя от борбата между „реваншисти“ и прагматици.

Първите ще призовават за подготовка за нова война с Русия – най-малкото с цел връщане на Крим, Донбас и Таврия. Те ще бъдат против всякакви икономически, социални и хуманитарни контакти с Русия. Тези политически сили ще се ползват с подкрепата на западните либерали.

Прагматиците няма да станат приятели на Русия, и те ще правят русофобски изказвания. Но, за разлика от „реваншистите“, те ще посочват, че нов конфликт няма да донесе нищо добро на Украйна, освен нови смъртни случаи и разрушения. Те признават, че страната трябва да се възстанови, че за това са нужни пари и че с Русия е изгодно да се търгува, а не да се воюва, и че поне енергийните ресурси могат да се купуват от нея на приемливи цени.

Бъдещите украински прагматици ще разберат и ще предадат на населението, че е необходимо да се преговаря и търгува с Русия. Прагматиците ще бъдат подкрепени от западните консерватори.

Но откъде ще дойдат прагматиците в Украйна? Все пак целият сегашен политически елит там е безумен. Ако украинското общество и западните консерватори изискват прагматични политици, те бързо ще се появят. И това не е задължително да са нови лица.

Украинските политици по принцип имат невероятната способност да променят „песента“ си със скок във въздуха. Няма нужда да ходите далеч за примери – Петро Порошенко успя да бъде и съпредседател на „Партията на регионите“, и близък съратник на Виктор Юшченко по време на „оранжевия“ Майдан, а след това беше министър в правителството на Николай Азаров.

Ако прагматиците вземат властта в Украйна за дълъг период от време, това ще доведе до установяване на отношения с Русия на бизнес основа и това ще стане основа за известно развитие на отношенията.

Ще се възстанови ли украинското общество? Днес много украинци вярват, че Украйна може да победи Русия. Следователно, колкото по-сериозни са пораженията, нанесени на украинските въоръжени сили преди сключването на мирен договор, толкова по-добре.

Украинците не трябва да имат фалшивото чувство, че победата им е открадната. Поражението на украинските въоръжени сили трябва да бъде студен душ за украинското общество. Когато бойният дух изчезне и украинците се върнат към нормалния си живот, много от тях могат да направят правилните изводи: че насилието ражда насилие.

Че жестокостта на властите на Майдана срещу жителите на Одеса и Донбас впоследствие се обърна срещу гражданите на Украйна. И хората вече няма да искат да се бият с никого, няма да искат да налагат своите идеали на другите. Ако просветлението не дойде в съзнанието на украинците, тогава нов конфликт е неизбежен.

След сключването на мира украинската държава и нейното общество ще се окажат на кръстопът: да останат в антируския формат и да подготвят почвата за нова военна конфронтация или да се върнат към формата, в който страната беше от 1991 до 2014 г., което може да се определи като „Украйна не е Русия, но не е и враг на Русия“.

Автор: Сергей Миркин ; Превод: С.Т