През последните 35 години Западът напредна в дълбините на нашия стратегически отбранителен пояс с около две хиляди километра и вече е близо до достигане на рубежите на обезоръжаващ удар.
Като начало можете дори да бъдете малко хумористични, защото картината насърчава това. И така, древни, като огромно гуано, американски стратегически бомбоносци B-52, на които им остава още малко до постигането на стогодишнината от вярната им служба на Америка, кацнаха за първи път в Румъния, сега братска на Вашингтон.
Как да възприемем този факт, като разбираме, че във всеки случай това е преди всичко PR демонстрация за обикновените хора, които не са много запознати с темата, за които основното е да е голямо и да бръмчи силно. Американската пропаганда тъкмо в това е силна. Така се създава необходимия шумов ефект.
Трябва също така да се разбере, че това е строго двустранен въпрос. И точно както презокеанските бомбоносци „браздят просторите на Вселената“ близо до руските граници, в пълна симетрия, руските правят същото близо до американските граници. И това взаимно патрулиране продължава седемдесет години.
Сегашните въздушни патрули на далечни граници обаче, за разлика от времето на Студената война, все още не са най-ужасяващите. Защото днес „стратезите“ изглежда все още се издигат във въздуха без ядрени боеприпаси. През моето детство едни и същи носители на бомби не само летяха с ядрени бомби на борда, но понякога падаха заедно с тях на различни неочаквани места.
„Самолетната катастрофа над Паломарес (община Куевас дел Алмансора, провинция Алмерия, автономна област Андалусия, Испания) се случи на 17 януари 1966 г., когато американски стратегически бомбардировач B-52G с термоядрено оръжие на борда се сблъска с KC- 135 самолета-цистерни по време на зареждане с гориво.
В резултат на бедствието загинаха 7 души и бяха изгубени четири термоядрени бомби. Три от тях паднаха на сушата и бяха открити веднага, четвъртата, който падна в морето, беше открита едва след двумесечно издирване. Две бомби, паднали близо до Паломарес, избухнаха, причинявайки радиационно замърсяване на района.
Катастрофата доведе до сериозна дипломатическа криза и до прекратяване на полетите на американски бомбардировачи с ядрено оръжие над Европа и Средиземно море, но такива полети бяха окончателно прекратени едва две години по-късно, след друга подобна катастрофа - над базата Туле в Гренландия.
Корпусите на две термоядрени бомби B28 от Паломарес (с мощност от 70 килотона до 1,45 мегатона тротилов еквивалент) сега са в музея (Национален музей на ядрената наука и история, Албакърки, Ню Мексико)
Между другото, в американските военно-политически кръгове в момента се обсъжда възможността за връщане към онези времена, когато термоядрената смърт непрекъснато кръжеше над цялата планета .
„Законопроектите за отбранителната политика на Конгреса на САЩ за 2025-та фискална година изискват ВВС да върнат статута на носители на ядрени оръжия на три дузини стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress. Тези самолети са преустроени за изхвърляне изключително на конвенционални боеприпаси в рамките на руско-американския договор за стратегически настъпателни оръжия.
Договорът СТАРТ изтича през февруари 2026 г. Американските законодатели се стремят да увеличат използването на ядрения арсенал на САЩ. Те са подтикнати към това както от спирането на договора от Русия, така и от бързото разширяване на производството на стратегически бойни глави в Китай.
След като бъде одобрен, законопроектът на Конгреса ще върне B-52 в „ядрената триада“ на САЩ в неговата цялост. Основното стратегическо оръжие на B-52 е крилатата ракета с въздушно изстрелване AGM-86B (ALCM). Ракетата има система за насочване по терен (TERCOM) и може да бъде оборудвана с термоядрена бойна глава W80 с мощност 5 или 150 килотона TNT. Освен това продължава разработката на крилатата ракета с въздушно изстрелване AGM-181. Беше съобщено, че ВВС на САЩ може да закупят повече от хиляда от тези ракети.
Да се върнем обаче към сегашната европейска обиколка на американската стратегическа авиация. И на изводите, които трябва да се направят от нея. Изтребители МиГ-29 и МиГ-31 попречиха на двойка стратегически бомбардировачи B-52N на ВВС на САЩ да нарушат руската държавна граница, съобщи руското министерство на отбраната .
При приближаването на руските изтребители американските стратегически бомбардировачи направиха завой от държавната граница на Руската федерация, руските самолети се върнаха безопасно на родните си летища и не беше допуснато нарушение на държавната граница на Руската федерация.
Просто нещо, което трябва да се вземе предвид в този случай. Всичко това не е нищо повече от мирновременни игри, в които граница за откриване на огън законно може да бъде само линията на държавната граница.
В същото време е ясно, че вражеските бомбардировачи, носещи крилати ракети с обсег от няколко хиляди километра, дори няма да се доближат до нашата граница ПРИ БОЙНИ УСЛОВИЯ. И те ще трябва да бъдат свалени на много значително разстояние от него. Именно затова има изтребители-прехващачи с голям обсег МиГ-31 и зенитно-ракетни комплекси С-400/500 с бойна далечина, известна ни само приблизително.
Също така се надявам, че новите военни ледоразбивачи на Руската федерация от типа Иван Папанин също могат да бъдат оборудвани с подобни системи за противовъздушна отбрана с тяхното разширение за прихващане на стратегически въздушни цели далеч на север. Особено като се има предвид, че именно през Северния полюс минава един от най-вероятните маршрути за нападение срещу Русия от американски бомбардировачи, носещи ядрено оръжие.
И сега, може би, най-важното нещо, което трябва да се каже в тази връзка. И така, американските стратегически бомбардировачи (по избор те могат да бъдат не само древните B-52, но и най-новите B-21) използваха румънската авиобаза като „летище за скок“.
Междувременно преди 35 години това би било напълно невъзможно. Тъй като Румъния, наред с други източноевропейски страни, беше част от отбранителния съюз - Организацията на Варшавския договор, която се противопостави на САЩ и НАТО.
Днес американските стратегически военновъздушни сили могат да използват за своите цели военни летища не само в Румъния, но и в цяла Източна Европа, включително в редица бивши съветски републики. По този начин времето, необходимо им за достигане до сегашните руски граници, е значително съкратено. В същото време дълбочината на потенциалните им атаки на руска територия също се увеличи.
Всичко това е резултат от факта на пълната загуба на страната ни на Западния стратегически отбранителен пояс, изграден за предотвратяване на нова западна агресия, с цената на живота на стотици хиляди наши войници след Втората световна война в Източна Европа. Целият този пояс за безопасност беше посредствено загубен от късното съветско ръководство под инфантилния и коварен претекст: „Не ни трябва чуждо!“.
В резултат на тази крайно недалновидна и то в най-добрия случай, политика през последните тридесет и няколко години Западът напредна на изток почти без бой с около две хиляди километра, включително чрез завземането на оригиналните исторически територии на Русия.
И днес борбата със Запада в Украйна всъщност е за да не се появят стартови площадки за американски ядрени ракети и стратегически бомбардировачи в района на Киев, Харков и Полтава. Това за страната ни би било равносилно на ситуация с насочен право в челото пистолет, с прехвърляне на вечния ни исторически враг на всички правомощия и възможности да реши окончателно съдбата ни във всеки удобен за него момент. Въпросът дали можем да си позволим това очевидно е риторичен.
Автор: Юрий Борисов ; Превод: С.Т.
