Основното послание на вчерашното обръщение на Джо Байдън към нацията беше, че президентът на САЩ е все още жив, може да седи на масата и може – макар и с колебания и запъване  – да чете от телесуфльор.

Няма значение какво е казал там: нещо за „предаването на факлата на следващите поколения“ (притежателят на факела вероятно е имал предвид сина на президента Хънтър, който седеше наблизо). Основното е, че е още жив. Дълго време американците не бяха напълно сигурни.

Цялата невероятност на изминалата седмица може да бъде осъзната само постфактум. Първоначално настоящият президент на САЩ категорично отказва да се оттегли от предизборната надпревара. Целият свят го натиска, печатат призиви в демократичната преса, убеждават го по всякакъв начин: „Махай се, направи път на младите“. Не, старецът беше упорит.

И тогава миналата сряда Байдън изчезна. Под претекст, че се е заразил с коронавирус, той е отведен от Лас Вегас в Делауеър и скрит от обществеността. Няколко дни не чуха нищо за него. А в неделя неговият профил в социалните медии публикува „абдикация“ – изявление, че няма да се кандидатира за президент. Американците с интерес разглеждат подписа върху заявлението и стигат до извода, че той не е истински.

В същото време се оказва, че Байдън е бил евакуиран от Лас Вегас до Делауеър с такава скорост, че „Еър Форс 1“ се е тресъл през целия път, а уплашените журналисти в самолета напразно питали персонала на президента какво се случва. По никакъв начин не прилича на коронавируса, състоянието на държавния глава е твърде ужасно.

Близо седмица Белият дом запази мълчание и не представи Байдън пред обществеността. Гласът му се чу само по време на митинг на Камала Харис. Уж е говорил с нея чрез аудио връзка. Американците тъжно се пошегуваха, че администрацията реши да изиграе „Уикенд при Барни“ - черна комедия за двама мърльовци, които се озоваха в една къща с труп и започнаха да го представят за жив човек. Остава да витае въпросът какво е направено с Байдън, за да го накарат да подпише абдикацията и дали този нещастник изобщо е жив.

Разбира се, слуховете започнаха да се размножават с главоломна скорост, говореха се за революция, за пуч. Демократичните медии нарекоха слуховете фалшиви и настояха, че президентът „има силно ръкостискане“. Това накара всички още повече да се изнервят.

Републиканските политици, подбудени от Джей Ди Ванс, започнаха да задават въпроса: „Ако Байдън не може да се кандидатира, може ли да служи като главнокомандващ?“

Вчерашната реч на Байдън имаше за цел да докаже, че може. Американците не бяха убедени. „Байдън не даде ясно обяснение защо толкова дълго отлага решението си да се оттегли от надпреварата“, смятат журналистите. „Речта на болния Джо Байдън от Овалния кабинет беше практически неразбираема и толкова лоша“, злорадства Доналд Тръмп. Невъзможно е да се цитират коментарите на американци в социалните мрежи, защото са доста нецензурни.

Смешните и ужасни слухове за смъртта на Байдън са класическото начало на всяко вълнение, което винаги започва с вик: "Но царят е гол!" Масло в огъня налива и фактът, че кандидатът, който замени Байдън сред демократите, също не е съвсем легитимен: никой не избра Камала Харис на първичните избори.

Допълнителен фактор за нестабилност е силният независим кандидат Робърт Кенеди-младши. Като класически „спойлер“, той активно отнема гласове и на Тръмп, и на демократите, въпросът е от кого ще вземе повече.

Е, основният двигател на хаоса е нежеланието на хората да признаят победата на своя политически опонент. Днес американските избиратели вярват в честността на изборите само ако техният кандидат спечели. Победата на кандидата на демократите няма да бъде приета от половината страна, а победата на Тръмп няма да бъде приета от другата половина.

Предреволюционният хаос в САЩ е опасен за целия свят. Осъзнавайки, че техният кандидат е много слаб и разликата в гласовете с Тръмп може да е толкова голяма, че не може да бъде покрита от никакво пълнене на бюлетини, сегашната администрация може да прибегне до всяко изостряне. Те се нуждаят от спешна помощ, за да заключат населението в домовете си и да направят правилни изборните резултати. Не е толкова лошо, ако става въпрос за някаква голяма терористична атака, организирана в Съединените щати от американските разузнавателни служби, или внезапно блокиране поради „неизвестна болест“.

Демократическата партия обаче е известна със страстта си да пренася всички вътрешни проблеми във външната верига. Като се има предвид интензивността на тяхната паника, военна провокация срещу Русия или Китай може да им се стори като силен изборен ход. Или прескачане на няколко стъпала по стълбата на ескалацията с напълно сериозната заплаха от глобална ядрена война.

Именно за всеки случай сега руският и китайският флот провеждат съвместни учения, а руска военна ескадра се насочва към Куба. Иначе не се знае какви изненади ще донесат на света американските избори. Сегашният президент вече е политически труп, основният кандидат е прострелян в ухото. Това е само началото.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев