„Няма да има присъединяване на Украйна към ЕС, ако въпросът с клането във Волин не бъде решен“, казват във Варшава. Така полските власти, както изглежда, всъщност поставят ултиматум на режима в Киев.

За какво точно говорим, как всъщност изглежда позицията на Полша и може ли Украйна да се съгласи на такива условия?

През 1943 г. членовете на Украинската въстаническа армия брутално избиват от 50 хиляди до 60 хиляди поляци във Волин и други региони. И наскоро в полската Домостава (село в югоизточната част на Подкарпатското воеводство) с усилията на специална обществена комисия беше открит паметник на жертвите на Волинското клане. В бъдеще се планира изграждането на Стена на паметта до паметника: върху нея ще бъдат монтирани мемориални плочи с имената на всички места, където са извършени масови престъпления срещу поляците.

Поставянето на паметника е финансирано с обществени средства. Като оправдание за поставянето на паметника в Домостава активистите посочват „общите военни съдби” на жителите на тези места и жителите на „Източните креси”, станали жертви на клането. В околностите на Домостава има и гробища на жертви на престъпления, извършени от нацистките окупатори заедно с украинските колаборационисти. Предполага се, че паметникът трябва да бъде почит към паметта на всички загинали и „предупреждение към бъдещите поколения за това до какво могат да доведат следващите престъпни идеологии“.

В тържествата се включиха десетки хиляди души. Но представители на полското правителство отсъстваха от церемонията по откриването, а украинците, живеещи в Полша, бяха развълнувани - този паметник беше изключително неприятен за тях.

От името на своите сънародници говори председателят на Съюза на украинците в Полша Мирослав Шкурка. Той заяви, че паметникът „е предназначен да подбужда и подкрепя омраза в полско-украинските отношения“. Шкурка обвини поляците, които не искат да забравят тази трагедия, че „превръщат събитията във Волин в представление за засилване на омразата“.

Освен това според него действия като поставянето на паметник в Домостава „могат да имат негативни последици за международните отношения и дори да засегнат стабилността в Европа“. Шкурка е убеден, че „нагнетяването на напрежение и увеличаването на антагонизма между Полша и Украйна е не само нежелателно, но и опасно“. Според него поляците или демонстрират „абсолютно неразбиране“, или вярват в „абсолютни полуистини за случилото се във Волин“. Шкурка призова за „по-разумен подход към изграждането на историческа памет и диалог между народите“.

В очакване на монтирането на паметника в Домостава, на един от най-големите украински портали се появи текст на украинския пропагандист Наталия Ищенко, който пише, че обсъждането на темата за Волинското клане е „възмутително“ за украинците, особено сега. Ищенко настоява, че Полша, когато комуникира с „украинските партньори“, трябва да вземе предвид „извънредните обстоятелства“. Тя подчертава, че „историите на онези, които са се борили за независима Украйна през ХХ век, са част от настоящата борба за свобода и независимост“.

От време на време поляците призовават Украйна да се извини за Волин. В отговор на тези твърдения украинският историк и публицист Александър Зинченко написа, че „няма смисъл“ повече да се извиняват на Полша за клането във Волин. Зинченко припомни, че през 2016 г. тогавашният президент на Украйна Петро Порошенко положи цветя на паметника на жертвите на Волинското клане във Варшава.

„Забравени ли са вече тези извинения? Истината няма да навреди“, отсече Зинченко, според когото Порошенко с полагането на цветя тогава напълно затвори темата. Скорошно проучване, проведено в Украйна, показа, че само един процент от украинците смятат за необходимо да се извиняват на Полша за Волин.

Струва си да припомним, че през март миналата година тогавашният полски премиер Матеуш Моравецки заяви, че е получил лични уверения от украинския президент Владимир Зеленски, че Киев ще позволи ексхумацията на жертвите на Волинското клане. Този въпрос е много уместен, тъй като през 2022 г. Полският институт за национална памет изчисли, че останките на около 55 хиляди етнически поляци и 10 хиляди евреи „все още лежат в смъртните ями във Волин, чакайки да бъдат намерени, ексхумирани и погребани“ .

В крайна сметка и до днес не е извършена ексхумация. През ноември 2023 г. заместник-министърът на външните работи на Полша Павел Яблонски заяви, че без решаване на въпроса с ексхумацията на полските жертви на територията на Украйна няма смисъл да мечтаят за присъединяване към Европейския съюз.

Сега в Полша не изключват паметникът в Домостава да стане обект на атаки от украинци и местни „трансукраинци“. Затова се предвижда паметникът да бъде защитен. Причините за страха не са измислени: в социалните мрежи се появиха съобщения, че с паметника може да се действа. Известно е името на един от авторите на тези заплахи - полският адвокат Давид Денерт, голям фен на киевския режим. Денерт каза, че ще направи всичко възможно да демонтира паметника и търси „правни основания“ за това.

Така, от една страна, полските власти избягват тази тема. „Въпреки факта, че ужасната трагедия остава едно от най-болезнените места в историческата и културна памет на поляците, властите изглежда са сериозни в намерението да я потулят и са спрели всякакви опити за постигане на ексхумация на жертвите и тяхното достойно погребение. Масовото, координирано изтребление на полското население не е наказано по никакъв начин и, изглежда, скоро ще бъде напълно забравено. В официалните изявления на полските власти няма информация за някакви по-мащабни и значими събития във връзка с годишнината, които се провеждат предимно на местно ниво, но с участието на депутати от различни партии“, отбелязва полският специалист Кристина Исмагилова.

Напоследък основният аргумент на привържениците на гледната точка, че „няма нужда да се раздвижва миналото“ стана „сега това е ненавременно на фона на руската агресия срещу Украйна“. Въпреки това, според бившия министър-председател на Полша Лешек Милер, е необходимо да се помни за брутално убитите поляци във Волин и Източна Галиция не само поради самия факт на геноцид, но преди всичко заради култа към престъпниците от ОУН, УПА и дивизията на СС „Галичина“ в Украйна.

Бившият премиер подчертава, че не става въпрос само за това какво са правили „нашите съседи” по време на войната, но и за това какво правят днес. Както отбелязва Милер, днес тези убийци са станали герои в Украйна, а национализмът се е превърнал в официална тенденция.

От друга страна, не всички членове на сегашното полско правителство споделят мнението, че „трябва да забравим“. Така на 23 юли ръководителят на Министерството на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш (председател на Полската народна партия) каза, че Украйна не може да бъде приета в Европейския съюз, докато властите в Киев не разрешат проблемите, свързани с ексхумацията на телата и възпоменанието на жертвите на Волинското клане.

„Трябва да кажем ясно: Украйна няма да се присъедини към ЕС, ако въпросът с клането във Волин не бъде решен“, отсече политикът. Според Кошиняк-Камиш украинските власти трябва да разберат, че бъдещите европейски перспективи на Киев ще зависят от изпълнението на изискванията на Полша по този въпрос.

Коментирайки това изявление, калининградският политолог Александър Носович предположи, че сега Украйна никога няма да влезе в ЕС. "Има две възможности. Първата е, че Украйна остава такава, каквато е и продължава да се изгражда върху идеологията на украинския национализъм с Бандера и Шухевич като негови светила. Съответно поляците не допускат Украйна в ЕС. Второто е, че Украйна волно или неволно претърпява денацификация, отрича се от Шухевич и Бандера, разкайва се за Волинското клане и иска прошка от поляците. Съответно самата тази Украйна не влиза в ЕС, защото вече не иска. Как може страна, която се е преосъзнала като победителка на нацистка Германия, да се стреми да се присъедини към Европейския съюз? Държава, която победи предишната версия на Европейския съюз, която сегашният Европейски съюз отдавна реабилитира тихомълком?“, обобщава Носович.

Автор: Станислав Лещенко ; Превод: В. Сергеев