Без парите от ЕС Турция нямаше да е това, което е

Ердоган обича да хвали силата на своята страна и да изтъква, че не е Турция тази, която се нуждае от ЕС. В икономическо отношение обаче страната зависи почти изцяло от Европа и нейните пари,

се казва в анализ на ФАЦ.

 

 

 

 

 

 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който след последните избори и след промяната на конституцията ще е вече и премиер, обича да хвали силата на своята страна. И действително - геостратегическата и военна мощ на втората по големина членка на НАТО е забележителна, както си пролича от войната в Сирия и от кризата с бежанците.

 

default

 

Но в икономическо отношение Турция остава в най-добрия случай второразрядна сила, независимо от възхода през последните години, постигнат под ръководството на управляващата партия на Ердоган, пише ФАЦ и се аргументира по следния начин: Покупателната сила на населението отрежда на Турция едва 13-то място сред най-големите народни стопанства. БВП на страната възлиза на 2,2 трилиона долара и е наполовина по-малък от този на Германия, независимо че двете страни имат почти еднакъв брой жители. По данни на МВФ, годишният доход на глава от населението възлиза на 26. 500 долара годишно. По този показател Турция се нарежда чак на 53-то място в света, редом с Казахстан.

 

Най-важният партньор

Türkische und EU-Flagge in Istanbul

 

Фактът, че Турция изобщо успя да стигне до днешното си икономическо състояние, се дължи на един партньор, когото Анкара в последно време обича да дразни: този партньор е ЕС, пише ФАЦ и обяснява: От приемането на Турция в Европейския митнически съюз през 1996 година – т.е. три години преди Турция да стане официална кандидатка за членство в ЕС, преките инвестиции и търговията нараснаха многократно. Безмитните индустриални стоки междувременно съставляват 95% от целия търговски обмен.

 

Тъй като Турция няма да бъде приета скоро в ЕС страната се стреми към разширяване на митническия съюз, отбелязва ФАЦ и допълва: Турското правителство иска да отпаднат митническите тарифи и за аграрни продукти, услуги и публични търгове. Ефектът от подобно нещо би бил огромен.

 

Институтът Ifo е изчислил, че включването на тези браншове в безмитния обмен би увеличило БВП на Турция с 1,8 процента. А доходът на глава от населението би се увеличил с 171 долара.

 

Но засега поне това няма да се случи, съобщава ФАЦ и обяснява, че страните-членки на ЕС преди няколко дни са взели решение да не започват преговори за задълбочаване на митническия съюз с Анкара с обосновката, че Турция междувременно се е отдалечила още повече от ЕС. Брюксел има предвид нарушаването на правовите принципи и демокрацията слез проваления опит за преврат през юли 2016 г.

 

Хладните политически отношения обаче не означават, че ЕС е порязал Турция финансово. Тъкмо обратното: Докато присъединителните преговори не бъдат официално прекратени, Турция има право да получава европейски средства. През 2016 година бяха обещани помощи в размер на 2,1 милиарда евро. Брюксел обича да повтаря, че за Турция в действителност заминават значително по-малко средства, но европейските плащания все пак са възлизали на 1,7 милиарда евро. Това означава, че Анкара е била най-големият получател на средства. Най-голямата част от средствата са заминали за Турция под формата на „помощи за сближаване с ЕС", макар че никак не е ясно дали изобщо Турция ще бъде приета в общността.

 

Европейските банки също продължават ангажиментите си в Турция. ФАЦ пише, че през 2017 година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е отпуснала тъкмо на Турция най-голямата сума: свежи пари на стойност 1,5 милиарда евро. Европейската инвестиционна банка също е много активна в Турция: Досега отпуснатите кредити за страната възлизат на 18 милиарда евро – а това е повече, отколкото е получила Гърция от тази банка, коментира ФАЦ.

 

Частни капитали

Без европейските пари турската икономика щеше да закъса още по-силно

 

Без европейските пари турската икономика щеше да закъса още по-силно

 

В Турция се вливат и много частни капитали. За периода между януари и април, инвестициите на европейските фирми са отбелязали лек спад, но там все пак са се влели 1,2 милиарда евро – 72% от всички преки инвестиции. По данни на турската Централна банка, през миналата година преките частни европейски инвестиции са съставлявали 67 процента.

 

Всяка десета чуждестранна фирма в Турция е германска. Европейската търговия с Турция отново се увеличава, а европейците са най-многобройната група туристи в Турция. Между януари и април тази година страната е била посетена от 2,6 млн. туристи от ЕС – една трета от всички пътувания. Увеличил се е и броят на германските туристи. Всички тези цифри сочат едно: Зависимостта на Турция от Европа е значително по-голяма, отколкото тази на Европа от Турция, заключава ФАЦ.

Станете почитател на Класа