Пак трябва великодушие, но не като онова през 2015!

Германия прояви голямо великодушие към бежанците, но направи и голяма грешка. Трябва да се помага на онези, които бягат от войни, а не на хора, които застрашават сами себе си, тръгвайки

на опасни пътешествия по море.

 

 

 

 

 

 

 

Масивни бомбардировки, целенасочени атаки срещу болници и училища: В щурма срещу провинция Дараа, режимът на Асад залага на изпитаната своя смъртоносна машина, насочена срещу собственото му население. Бедата на повечето от хората по тези места е, че са имали нещастието да живеят в регион, който доскоро се контролираше от въоръжената опозиция. Затова Асад залага на следния метод: Атакува целенасочено цивилните граждани, с което ги подлага на натиск да принудят опозицията да се предаде. Противниците на режима обаче няма как да се предадат, защото това би означавало да подпишат собствената си смъртна присъда. Известно е, че режимът много рядко затваря своите противници, а вместо това предпочита просто да ги ликвидира.

 

Бомбите сега падат тъкмо над града, от който преди повече от седем години започна въстанието в Сирия. И режимът ще триумфира, ако успее да си възвърне града. Падането на Дараа ще означава край на цялата революция и окончателна победа над „терористите", както Асад нарича своите противници. „Терористите" в Дараа всъщност са жалките останки от онези сили, които през 2011 година поставиха изцяло светски изисквания - за повече демокрация и политически свободи. Само някои от тях, повлияни от общата еуфория, призоваваха и за свалянето на режима.

 

Хегемониалната мечта на Асад

 

Бруталният подход срещу опозиционерите показва към какъв политически ред се стреми Асад – към хегемония, в която няма никаква опозиция. Той си мечтае за покорно население като онова на Северна Корея, което да бъде държано в мъртва хватка чрез привидно въодушевление и съвсем реален страх.

 

За много от живеещите в чужбина сирийци вече няма да има връщане в родината. Публикуваният наскоро „Закон №10", който предвижда масови отчуждавания на имоти, показва накъде тръгват нещата: тези хора вече няма да имат домове, в който да се завърнат в Сирия. Режимът на Асад не признава за свои граждани хората, които са избягали от режима, и им отчуждава имотите. Сирийската държава се превръща в частна собственост на своето ръководство.

 

Каква ще бъде съдбата на онези над 300.000 сирийци, които са били принудени да напуснат Дараа заради битките и сега са заклещени по границите с Йордания и Израел? Те се надяват там поне да не пострадат от бойните самолети и касетъчните бомби на режима.

 

Европа наблюдава това развитие със загриженост и се пита какво ще стане, ако тръгне нова бежанска вълна насам. Заради големия приток на бежанци, пристигнали в Европа след 2015 година, европейците изпитват все по-големи страхове. Дяснопопулистките партии са в подем в почти всички европейски страни и се противопоставят на приемането на нови мигранти. Влиянието на тези партии нараства.

 

default

 

Сега си отмъщава фактът, че Европа и особено Германия не диференцираха причините, поради които пристигащите през 2015 искаха да останат. Великодушието от миналите години беше всъщност насочено към застрашените от войната сирийци, на които Европа искаше да помогне бързо и небюрократично. Мълвата за това великодушие обаче се разнесе светкавично по цял свят и отприщи бежански вълни от региони, което са твърде далеч от Сирия, и в които условията за живот са коренно различни.

 

Великодушие към кого?

 

Германия и ЕС не намериха сили да правят разлика между бягащите от войни и мигрантите по бедност. Затова в Европа пристигнаха всички, които успяха да се доберат до нейните граници. Това намали готовността на Германия и ЕС да приемат повече хора. С принципната си готовност за прием на бежанци Германия пое особено голям риск, чиито политически последици вече се виждат: дяснопопулистката „Алтернатива за Германия" междувременно е най-голямата опозиционна партия в Бундестага. Обществените последици от тази политика започват бавно да се очертават. Просто цинично е, че споменатото вече великодушие, или по-скоро безгрижие, сега се обръща тъкмо срещу онези, които имат най-голяма нужда от помощ.

 

На хората, които са изложени на смъртна опасност в родината си, трябва да се помогне – включително и чрез специални разрешителни за влизане в Германия. Политическите сътресения в Германия и ЕС обаче сочат, че е крайно време да се ограничи великодушието към всички останали, които застрашават сами себе си, тръгвайки на опасни пътешествия по море.

Станете почитател на Класа