През 2015 в никоя друга индустриална държава не са подадени толкова много молби за убежище, колкото в Германия. Половината от молбите се отхвърлят, но повечето от мигрантите така и не биват екстрадирани. Защо?
В ерата на дигиталните технологии не се разпространяват само банални лични съобщения. Изпращат се и важни послания и новини, които предизвикват масови реакции. Като например тази, че рискът от екстрадирание на кандидати за убежище в Германия с отхвърлени молби е сравнително малък. Подобни съобщения оказват влияние.
Бежанците знаят това много добре и поради тази причина предпочитат именно Германия. Според бившия ръководител на работната група за реадмисия Вилфред Бургхард, в практиката на връщане на бежанци в родните им страни има твърде много недостатъци. Най-вече липсата на последици след отхвърлянето на молбите за убежище се оказва пречка пред службите.
Пречките пред екстрадирането
Според статистиките, 80% от търсещите убежище пристигат в Германия или с фалшифицирани документи за самоличност, или без никакви. Това се отнася най-вече до мигрантите, произхождащи от страни, в които не се води война или няма преследване по политически причини.
От гледна точка на засегнатите, прикриването на истинската самоличност е разбираемо. Някои хуманитарни организации дори твърдят, че фалшивите документи за самоличност са съществена част от бягството, тъй като мигрантите не могат да влязат легално в Германия. Екстрадирането на бежанци след отхвърляне на молбите им обаче е невъзможно без те да пригежават документи за самоличност. Защото дори когато произходът на бежанците е известен, много от родните им страни отказват да ги приемат обратно.
Когато всички юридически средства за предоставяне на убежище вече са изчерпани, доскоро властите определяха дата за есктрадиране. В много случаи обаче на тази дата полицията не заварваше никого на дадения адрес.
Междувременно германските власти вече не определят предварителна дата за екстрадиране. В някои случаи семействата скриват едно от децата си при роднини или приятели и по този начин прекратяват процеса на връщане в родната им страна. Временната практика за задържане на хората, подлежащи на екстрадиране, беше отменена с решения на Европейския съд за човешки права и от Федералния съд.
Лицата с отхвърлени молби за предоставяне на убежище имат редица юридически средства, за да обжалват решението. Различни бежански организации оказват юридическа помощ на мигрантите, като разглеждат подробно молбите им и аргументите за отхвърлянето им. Ако пък мигрантът е болен или трябва да се лекува в болница, екстрадирането му се отлага за по-късен етап. Стига се до т.нар. толериране или до продължаване на правото на престой. Предпоследното средство против екстардиране е внасянето на т.нар. жалба за тежък случай, при която мигрантите могат да получат право на престой в Германия от хуманитарни съображения. А църковното убежище е последната възможност за оставане.
През 2015 година огромният приток на бежанци в Германия и многократното увеличаване на броя на молбите за убежище почти парализира бюрократичния апарат. Имаше периоди с по над 600 000 необработени молби. В тази връзка беше увеличен броят на сътрудниците към Федералната служба за миграция и бежанци. И сега срокът, предвиден за разглеждане на молбите, трябва да бъде съкратен от шест на три месеца.
Дори и през зимата в Германия пристигат по 3000 бежанци на ден
Мароко и Алжир - сигурни трети страни?
Екстрадирането на мигранти не е приятно никому - така може да бъде обяснена и психологическата съпротива на повечето федерални провинции, които са отговорни за връщането на бежанците в над 90 процента от случаите. Практиката показва, че при принудителното екстрадиране полицията рядко прибягва да твърди мерки. Местните политици явно се страхуват от появата на скандални заглавия в медиите от рода на "Шестчелнно семейство с малки деца е отведено принудително до летището!"
Под натиска на непрекъснатия приток на бежанци (и през зимата ежедневно пристигат до 3 000 души) психологическият аспект обаче губи постепенно своето значение. Към това се прибавя и фактът, че Косово, Албания и Черна гора бяха класифицирани като "сигурни страни", което означава, че хората от тези страни нямат право на убежище в Герамния и могат да бъдат връщани обратно. В момента в Берлин се обсъжда възможността за причисляването на някои северноафрикански страни в графата "сигурни". Две от тях са Мароко и Алжир.
DW
