Към турското правителство дълго бяха отправяни обвинения, че толерира т.нар. "Ислямска държава" (ИД) или че дори я подкрепя, водено от надеждата, че ислямистите ще съборят режима на сирийския президент Асад. Дали е така?
Турция неведнъж е била обвинявана, че подкрепя ИД. За подобни съмнения имаше достатъчно основания. Част от обвиненията срещу Турция са стари и достатъчно добре аргументирани, отбелязва в тази връзка "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг". Изданието пише, че през първата фаза на сирийската гражданска война, още преди джихадистите да се разделят на две и преди обособяването на т.нар. "Ислямска държава", турските болници край границата със Сирия са приемали за лекуване ислямистки бойци, без да се интересуват много от произхода им. Турските власти със сигурност са знаели,с кого точно си имат работа, но са си затваряли и двете очи, защото ги е вълнувало само едно - режимът в Дамаск да падне колкото се може по-скоро.
Грешните приоритети на Анкара
Границата между Турция и Сирия дълго време стоя на практика отворена за всички: бежанците пътуваха към Европа, а джихадистите - към Сирия. Хиляди европейци се отправяха на "свещена война" - с туристическа виза те пристигаха в Турция, а оттам безпрепятствено преминаваха на сирийска земя. Турските власти не ги притесняваха, макар че няма как да не им е било ясно, че с тях навлизат също и оръжия и муниции. В началото на 2014 например били контролирани три товарни камиона, които от летището на Анкара са пътували към Сирия. Те били пълни догоре с ракети и автоматични оръжия, а шофьорите разказали, че редовно пътуват по този маршрут.
Особено по време на атаката на ИД срещу граничния сирийски град Кобане през есента на 2014 се появиха и нови аргументи в полза на това, че турското правителство си поставя погрешни приоритети – като предпочита да се бори срещу кюрдите, вместо срещу екстремистите от ИД. Турските войски дълго време бездейно наблюдаваха от границата със Сирия как джихадистите са на път да завладеят града. Чак когато Кобане беше почти паднал в ръцете им, Анкара разреши на кюрдските бойци пешмерга от Ирак да преминат през турска територия, за да окажат помощ на притиснатите сирийски кюрди. По това време натискът над Ердоган да предприеме някакви по-сериозни действия срещу ислямистите вече беше нараснал неимоверно. Анонимни американски правителствени представители бяха казали критично по негов адрес пред "Ню Йорк Таймс" следното: "Партньор от НАТО не постъпва така, когато само на метри от границата цари истински ад."
Военната интервенция на международната коалиция срещу ИД, ръководена от Вашингтон, промени обаче положението и за Турция. Анкара припозна регионалното правителство на иракските кюрди като свои нови най-добри приятели, но изпадна в паника от това, че сирийските кюрди започнаха да превземат все нови и нови територии. Те са съюзници на ПКК, а това отново възроди турските страхове, че би могла да бъде създадена трансгранична кюрдска държава.
Турският експерт по проблемите на тероризма Метин Гюрджан заявява пред "Нойе Цюрхер Цайтунг", че за турското правителство борбата срещу ПКК и занапред си остава приоритетна. Дори и след последния кървав атентат в Истанбул, при който загинаха десет германски граждани, остава неясно с какви сили разполага ИД на турска земя.
Истанбул след атентата
ИД става все по-опасна за Турция
По данни на вътрешното министерство през последните месеци са били задържани над 3 300 души, заподозрени в поддържане на контакт с ислямистите. Близо 3000 чужденци са били екстрадирани, а срещу 36 000 души е издадена забрана да влизат в Турция. Освен това Анкара засили контролът по границата със Сирия.
"Правителството реагира на опасността от ИД, но с доста голямо закъснение", казва Акин Юнвер, преподавател в университета "Кадир Хас". А поради това, че правителството се бори срещу всевъзможни реални и имагинерни терористи, битката срещу ИД остава на заден план. "Войната срещу ПКК хаби сили и ресурси, които недостигат на Турция, за да се бие срещу екстремистите от ЕС", казва Метин Гюрджан.
DW
