Лилия Крумова-Цветкова е автор на книгата "Българските благословии, пожелания и клетви". Професор е в Института за български език на Българската академия и науките. Участва в съставянето на Речника на българския език. Премиерата на книгата й за благословиите и клетвите се състоя през 2010 година.
Тя включва стотици клетви и пожелания и интересът към нея не спира. В навечерието на Коледа Лилия Крумова-Цветкова любезно ни прие в дома си, за да ни разкаже за традициите и благословиите на старите българи.
По Коледа и Нова година винаги се сещаме за традициите. Вие сте събрала коледните пожелания в едно издание, разкажете ни повече за тях?
Това, с което свързваме Коледните и Новогодишните празници, са благословиите. А те пък са свързани преди всичко с миналото, с календарни и семейни празници, свързани с ритуали. Казвам, че са свързани с миналото, защото и днес се празнуват Коледните и Новогодишни празници, но някак си тези благословии са преминали в пожелания, в по-кратки форми. А благословията си е била една типична форма, един типичен израз на пожелание за добро към хората през цялата история на нашия народ. Тези форми, които аз съм съм събрала, са присъщи за народа, за обикновения човек. Това са форми, използвани в устната реч. Тези благословии са съпровождали съответния ритуал, съответния празник.
Днес благословиите някак си са се променили като форма, изразяват доброто пожелание, изразът на добро и сега е налице. Но под старите форми, които разглеждаме, те ни разкриват частица от културата и от миналото на нашия народ. Аз даже съм изненадана от интереса към тая книга, защото обикновено към научните изследвания не се проявява интерес и е много тесен кръгът от хора, които ползват някакви изследвания. А към тая книга, може би защото вътре са събрани самите форми, това привлича вниманието и се интересуват хората и сега.
Естествено е при тези празници да е интересно за хората да научат какво е казвал и пожелавал народът по онова време. Прави ми впечатление, че в детските градини използват точно части от коледните благословии. Те са богати и сюжетни, коледните благословии са едни от най-дългите. В тях се разказва как идват сурвакарите, коледарите, при стопанина, при станинина и му пожелават да бъде шастлив, да бъде богато неговото семейство и в същото време получават от домакина за благодарност превит кравай. Всичко това е отразено в една дълга пищна коледна благословия. И сега децата го пресъздават.
***
"Колко звезди в ясно небе
толкоз здраве в тази къща,
колко треви по полето,
толкоз здраве в тази къща"
***
Какви са благословиите според различните празници?
Като че ли най-цветни, най-хубави са благословиите са за Лазаровден и Великден. В тях има много цветове. Пожелава се да бъде зелено полето, шарени агънца, червени яйца и т.н. Коледните от друга страна са много тежки, те са пространствени, сюжетни и големи. Другите са по-кратки. Благословиите, свързани със семейните празници, също са кратки, но са пълни с образност. Например, когато се кръщава дете, се слага сребърна пара, за да бъде като парата здраво или памук, за да е бяло като памук.
Наблюдавайки останалите култури ми се струва, че у нас тези форми много бързо се забравят и губят?
Защото много от тези ритуали са свързани с религиозността. В благословиите и клетвите се преплитат митологично и старо вярване в магията на словото – в това, че като кажеш нещо то ще се сбъдне, ако пожелаеш добро или зло – то ще се сбъдне. Вярвали са в това, че думата има сила. И след това християнството е дало своето отражение с това кое е правилно, кое е добро, кое е зло, че Бог или Дявола ще определят какво се случва. И всъщност всичко това е дало отражение в съдържанието на самите благословии. Господ присъства навсякъде, молбата към него да даде добро на някого. С времето тази религиозност на българина намалява. Знаете за периода, в който живяхме толкова дълго време – бяхме атеисти всичките. Населението ни е така възпитано. Това намалява религиозността, намаляват и ритуалите, които са религиозни.
Какво си пожелаваме днес, когато благословии почти няма?
Този патриархален момент, свързан с труда, със земята, той постепенно естествено е намалял. Увеличават се пожеланията за здраве, любов и късмет. Съвсем банални и тривиални са, превръщат се в един речев етикет. Днешните пожелания не са толкова богати.
Сега сме по-скоро учтиви, любезни и добронамерени, но не вярваме толкова в силата на словото както някога е вярвал българинът?
Защо така сме обезверили?
Защото сме по-цивилизовани, защото светът е по-отворен. Колкото по-неук е човек, толкова повече вярва в мистичното. А днес човекът е отворен към света, той е много информиран. Ето трябваше да дойде краят на света, но ние с вас сме седнали и си говорим спокойно, защото смятаме, че няма да дойде. Няма го мистичното, макар да не сме покорили природата. Все още има природни бедствия и ще има винаги. И винаги природата ще е по-силна от човека и все пак човек вече не е това безпомощно същество, което да се плаши от всяко нещо и да го митологизира.
Освен благословиите, има и много наричания за лошо.
Това са клетвите. В това сме много силни. Те са три пъти повече от благословиите. Човек, когато иска да е лош, е много изобретателен, много образен, намира силни думи, за да изрази ненавист, гняв, да пожелае лошо на другия. Което не би трябвало да е така, но за съжаление е така. Човекът, особено когато не е добре, когато са го притиснали обстоятелствата – тогава лошите думи идват на устата и се произнасят клетвите.
А вярно ли е, че жените кълнат повече от мъжете?
Да, вярно е. Но при жените много от клетвите не са истинско намерение, те са просто израз на някакъв яд. Майката може да кълне децата си, но не го прави с лошо чувство. Тази клетва не е истинска, тя е лъжеклетва, когато е породена не от някакви други обстоятелства, а от умора, от това, че е ядосана или подразнена от поведението на децата си. Истинската майчина клетва обаче е много силна. И в народните песни има много моменти, които отразяват как майката проклина дъщеря си. И казват, че когато майката кълне, клетвата се постига.
***
"Да не те огрее нито слънце, ни месечина"
"Да си изореш главата"
"Да си заплачеш на гроба"
"Да живееш от Бъдни вечер до Коледа"
***
Една от най-известните истории за подобна клетва е за майка, която проклина дъщеря си да стане на камък, защото е избрала да се омъжи за неподходящ мъж?
Най-вече тогава са клетвите – когато дъщерята е непослушна, не се покорява на родителите си.
Въпреки множеството клетви, смятате ли, че сме положителен народ?
Определено да. Ако не смятах така нямаше да остана да живея тук. Разбира се, че сме положителен народ. Ние сме много открити хора, затова и радостта и гневът излизат от нас. Екстраверти сме, ние сме хора, които изразяват външно това, което усещат. А такива хора са по-искрени, те са открити и отворени. Аз харесвам този тип хора, защото разбираш, че когато човек се весели, се весели истински. Когато му е тъжно, ти разбираш това. Българите умеят да се веселят – нещо, което е много съществено и важно. Когато си радостен – ти го изживяваш и то с близките си. Българинът държи на семейството си.
Защото кой празник се празнува от сам човек. Винаги празниците се празнуват с близки и родници, с приятели, защото ти искаш да споделиш своята радост. Това според мене е прекрасно. Не мога да не го кажа. Всичките тези благословии и пожелания показват, че ние сме хора, които живеят в колектив, които обичаме да сме с близките си. Държим на семейството и на приятелството си. Това не е ли положително? Естествено, че е изключително положително.
А вие лично спазвате ли традициите, описани в книгата ви?
Имам патриархално семейство. Ние сме семейство, което се събира по всички поводи. Не само Великден и Коледа, ние отбелязваме всичките си рождени дни, именните си дни. Както за всички българи – за нас е типична трапезата на първо място, доброто настроение и разбира се – отправяме си някакви пожелания. За мене това е много ценно. Аз така съм научила цялото си семейство.
Филипа Тодева
