Житие и страдания на свети апостол Вартоломей

Свети апостол Вартоломей бил един от дванадесетте Христови апостоли. След като апостолите приели Светия Дух, слязъл върху тях като огнени езици, на свети Вартоломей се паднал жребият заедно с апостол Филип да проповядва Евангелието в Сирия и Мала Азия. Двамата тръгнали натам и проповядвали понякога заедно или поемали към различни градове, а после се събирали отново, за да проповядват спасение чрез вярата в Иисуса Христа.

В Мала Азия апостол Филип за известно време се отделил от Вартоломей и обърнал към Христа дивите и непокорни жители на Лидия и Мизия. По това време апостол Вартоломей, който проповядвал Христа в съседни градове, имал повеление от Господа да се притече в помощ на Филип. Вартоломей се присъединил към него и единодушно се подвизавал с него в апостолските трудове и подвизи. Филип бил последван от сестра си - девицата Мариам, и всички заедно служели на делото за спасение на човешкия род. Посещавайки градовете на Сирия и Мизия и благовестейки Божието слово, те претърпявали от неверните множество беди, гонения и скърби, били хвърляни в тъмница, бити с камъни, но въпреки гоненията с Божията благодат останали живи за предстоящите трудове по разпространяването на Христовата вяра.

В едно лидийско селище срещнали възлюбения ученик Христов Йоан Богослов и заедно с него тръгнали към Фригийската страна. Те влезли в град Иерапол и проповядвали Христа. Този град бил преизпълнен с идоли, на които се покланяли жителите му; между другите лъжливи божества имало и една грамадна ехидна, за която бил построен специален храм; там й носели храна и извършвали многобройни и разнообразни жертвоприношения; безумците почитали също и други влечуги и змии. Апостол Филип заедно със сестра си и с Йоан Богослов се въоръжил с молитва против ехидната и със силата Христова я умъртвили. След това Йоан ги оставил да проповядват Божието слово в Иерапол, а сам тръгнал към други градове, разпространявайки навред светото благовестие. А Филип с Вартоломей и Мариам останали в Иерапол, като усърдно се борели срещу идолопоклонството и се трудели ден и нощ, поучавайки неверните в словото Божие, вразумявайки неразумните и наставяйки заблудените на истинския път.

В същия град живеел един човек, на име Стахий, който бил сляп от четиридесет години. Със силата на молитвата светите апостоли просветили телесните му очи, а с Христовата проповед - душевната му слепота. След като кръстили Стахий, светите апостоли останали в дома му. По целия град се разнесла мълвата, че слепецът Стахий е прогледнал. Пред къщата му започнали да се стичат тълпи народ. Светите апостоли поучавали идващите при тях във вярата в Иисуса Христа. Довеждали и много болни и те ги изцелявали със силата на молитвата и прогонвали бесовете, така че мнозина повярвали в Христа и се кръстили.

Жената на градоначалника, на име Никанора, била ухапана от змия и лежала на смъртен одър. Като чула, че светите апостоли от Стахиевия дом с една дума изцеляват всякакви болести, докато мъжът й отсъствал, заповядала на робите да я занесат при тях и получила двойно изцеление: телесно - от ухапването на змията, и душевно - от бесовското прелъстяване, защото, поучена от светите апостоли, тя повярвала в Христа. Когато градоначалникът се завърнал вкъщи, робите му предали, че жена му е научена от някакви чуждоземци, живеещи в дома на Стахий, да вярва в Христа. Страшно разгневен, Никанор заповядал веднага да хванат апостолите, а дома на Стахий да изгорят, и това било изпълнено незабавно. Събрали се много хора, повлекли с побоища светите апостоли и светата дева Мариам през града, като ги поругавали, и накрая ги хвърлили в тъмница. След това началникът седнал на съдийското място да съди Христовите проповедници. При него се събрали всички идолски жреци и жреците на умъртвената ехидна, които се оплаквали от светите апостоли и казвали:

- Началнико! Отмъсти за безчестието на нашите богове, понеже, откакто се появиха тия чуждоземци, в града ни запустяха олтарите на великите богове и народът забравя да им принася обичайните жертви. Знаменитата ни богиня ехидна загина и градът се изпълни с беззаконие. Предай на смърт тия влъхви!

Тогава градоначалникът наредил да свалят дрехите на Филип, като мислел, че в тях се заключава силата на магьосничеството, но не намерил нищо. Така направили и със свети Вартоломей - и в неговите дрехи не открили нищо. Когато със същото намерение се приближили към Мариам, за да свалят дрехите й и да открият девическото й тяло, пред очите им тя внезапно се превърнала в огнен пламък и нечестивците в страх побягнали от нея. А началникът осъдил светите апостоли на разпятие.

Пръв пострадал свети Филип. Мъчителите пробили ходилата му и промушили през тях въжета, разпънали го пред портите на ехидниното капище на кръст надолу с главата и го замервали с камъни. После разпънали и апостол Вартоломей пред стените на храма. Тогава внезапно станало голямо земетресение: земята се пропукала и погълнала градоначалника заедно с всички жреци и множество неверници. Останалите живи - и вярващи, и езичници - изпаднали в голям страх и с ридания молели светите апостоли да се смилят над тях и да измолят от Единия Истински Бог земята да не ги погълне, както другите. Хвърлили се да снемат от кръстовете разпънатите апостоли. Свети Вартоломей бил разпънат не много високо и скоро го свалили. Но Филип не могли скоро да свалят, понеже бил повесен нависоко, и най-вече затова, че по особеното Божие произволение апостолът чрез тия страдания и кръстната смърт трябвало да премине от земята на небето, накъдето през целия му живот бил насочен взорът му. Свети Филип молел Бога да прости греховете на враговете му и да просветли разума им. Господ чул молитвите му и в този час заповядал на земята да върне живи погълнатите жертви, с изключение на градоначалника и жреците на ехидната. Тогава всички със силен глас изповядали и прославили Христовата сила и пожелали да се кръстят. Когато поискали да свалят от кръста свети Филип, видели, че той е предал на Бога святата си душа, и го свалили вече мъртъв. Родната му сестра Мариам, която през цялото време гледала страданията и смъртта на брата си, с любов прегърнала и целунала тялото му и се радвала, че Филип се е сподобил да пострада за Христа. Свети Вартоломей кръстил всички, повярвали в Господа, и им поставил за епископ Стахий. Новокръстените с чест погребали тялото на апостол Филип. На мястото, където изтекла кръвта на светия апостол, след три дни пораснала лоза като знамение за това, че заради пролятата за Христа кръв апостол Филип се наслаждава на вечно блаженство със своя Господ в Неговото Царство.

След погребението на апостол Филип, свети Вартоломей и блажената Мариам останали няколко дни в Иерапол, утвърждавайки във вярата новооснованата църква, а после се отправили всеки по своя път. Мариам тръгнала към Ликаония и тук, благовестейки словото Божие, мирно отминала при Господа. А свети апостол Вартоломей отишъл в индийските страни, където останал продължително време, трудейки се за благовестието на Иисуса Христа, посещавайки градове и селища и изцелявайки болни с Неговото име. Като просветлил с проповедта си множество езичници и устроил църкви, той превел на техния език Евангелието от Матея, което носел със себе си, и им го предал. Оставил при тях и Евангелието, писано на еврейски език, което след сто години било донесено в Александрия от християнския философ Пантен. От Индия свети Вартоломей се насочил към Велика Армения. Когато се появил тук, идолите, или по-точно казано - бесовете, обитаващи в тях, замлъкнали, след като извикали високо последните си думи, че Вартоломей ги мъчи и скоро ще ги прогони. И наистина, само с приближаването на апостола нечистите духове бивали прогонвани не само от идолите, но и от хората, и поради това мнозина се обръщали към Христа.

Царят на тая страна Полимий имал бесновата дъщеря, чрез чиято уста бесът викал:

- Вартоломее, и оттук ни прогонваш!

Като чул за това, царят заповядал незабавно да намерят Вартоломей. И когато Христовият апостол дошъл при бесноватата, бесът веднага побягнал и царската дъщеря получила изцеление. След това царят пожелал да благодари на светеца и му пратил камили, натоварени със злато, сребро, бисери и други скъпоценни дарове. А апостолът, преизпълнен с духовна нищета, не приел нищо от пратеното, а върнал всичко с думите:

- Не тия неща придобивам, а търся човешки души. Ако тях придобия и ги въведа в небесните селения, ще бъда добър търговец пред Господа.

Умилен от тия думи, цар Полимий повярвал в Христа заедно с целия си дом и приел от самия апостол свето Кръщение заедно с царицата и изцелената си дъщеря и с множество велможи и хора от народа; защото повече от десет града по неговия пример приели свето Кръщение.

Но като гледали това, идолските жреци възнегодували против апостола и скърбели, че боговете им биват унищожавани, идолослужението изчезва и запустяват капищата, откъдето получават препитание. Те подучили брата на царя - Астиаг, да погуби Вартоломей и да му отмъсти за боговете им. Той, като намерил удобно време, хванал светия апостол и в град Албан го разпънал на кръст с главата надолу. Светият апостол с радост страдал заради Христа и дори на кръста не преставал да възвестява словото Божие - утвърдявал във вярата вярващите, а невярващите увещавал да познаят истината и да се обърнат от бесовската тъмнина към Христовата светлина. Но мъчителят не могъл да изтърпи това и заповядал да одерат кожата на апостола. Понасяйки тия мъки с велико търпение, светецът не замлъквал, поучавайки всички за Бога и славословейки Го. Накрая мъчителят заповядал да отсекат главата му. Тогава богоречивите уста замлъкнали, а тялото останало да виси на кръста, като нозете му били обърнати нагоре, сякаш знаменувайки шествието на апостола към небето. Така след много страдания и трудове Христовият апостол Вартоломей преминал в безболезнения покой, в радостта на своя Господ. Вярващите, които присъствали при кончината на светия апостол, свалили от кръста тялото, главата и кожата му и ги положили в оловен ковчег, който погребали в същия град във Велика Армения. И от светите мощи на апостола се подавали чудни изцеления за болните, поради което мнозина невярващи се обръщали към Христовата Църква.

Изминало доста време и омрачените от идолобесието жестоки гонители, завладели тая страна, като чували от другите и сами виждали чудесата, които вършели мощите на светеца, не пожелали да познаят Божията сила, но взели оловния ковчег със светите мощи и го хвърлили в морето. А ковчегът, плавайки но водата подобно на лека ладия, стигнал остров Липара. Местният епископ Агатон узнал в откровение насън, че светите мощи са пристанали на техния остров и излязъл с клира и с целия народ на морския бряг. Като видели мощите на светия апостол, епископът и всички присъстващи много се учудили как оловният ковчег не е потънал и е изминал дългия морски път. И всички прославили Бога, извършващ толкова дивни и чудни дела. Те взели ковчега със светите мощи и с голяма радост и псалмопения го пренесли в своята църква.

Не трябва да се премълчи и следният разказ за апостол Вартоломей, който се намира в житието на преподобния  Йосиф Песнописец.

Когато веднъж бил в Тесалия, преподобният Йосиф получил от един познат добродетелен мъж част от мощите на свети апостол Вартоломей. Донесъл ги в своята обител, близо до Константинопол, и построил там църква в името на свети апостол Вартоломей, а светите му мощи с почести положил в нея. Изпитвайки голяма любов и вяра към светия апостол, той често се удостоявал да го вижда насън и затова пожелал да украси празника му с хвалебни песнопения. Но не се решавал да направи това, като се съмнявал дали делото ще бъде угодно на светия апостол. Затова усърдно молел Бога и Божия апостол да му открият това и да му даруват премъдрост да създаде достойни за свети Вартоломей хвалебни стихове. Преподобният Йосиф се молел с пост и сълзи четиридесет дни и в навечерието на празненството на апостола той видял, че от олтара излязъл свети Вартоломей, облечен в бели дрехи, и разтворил олтарната завеса, зовейки го при себе си. Когато преподобният Йосиф се приближил, светият апостол взел от престола светото евангелие и го сложил върху гърдите на Иосифа с думите:

- Да те благослови Десницата на всемогъщия Бог и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост: сърцето ти да стане храм на Светия Дух и песните ти да усладят вселената.

Светият апостол казал това и станал невидим, а преподобният Йосиф, усетил благодатта на премъдростта в себе си, се изпълнил с неизразима радост и благодарност. Оттогава той започнал да пише църковни химни и канони, с които украсил не само празника на апостол Вартоломей, но и на много светии, и особено почел с множество канони Пречистата Божия Майка и свети Николай. Изобилно украсил светата Църква с песнопения, заради което и получил името Песнописец. За всичко това слава на Христа, нашия Спасител, с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.