Български военни няма да участват в акции срещу Русия на територията на Украйна. С тази уж успокоителна мантра ни залъгват от сто години.
А в същото време нещата си пълзят, страната ни не от вчера все повече е тласкана към пряка намеса във военни действия, основно – в Черно море. И това става дори не зад гърба ни, политиците ни са наясно, а народеца го мамят, но въпроса сякаш не го интересува.
От доста години, при различни наши парламенти и правителства, текат медийни. съобщения за това, което предстои. Варна става черноморска военна база на НАТО, свързват я с най-голямата западна ракетна база на Черно море .- в Румъния, на 150 км от морската ни столица, освен това сме част от.нар. противоминна група, която пък се свързва с Бургас. А на 27 февруари 2024., както съобщи БНР, правителството определи като фалшива новина разпространявани информации, че "НАТО подготвя "широкомащабен конфликт в Черно море", а по време на Световния икономически форум в Давос се обсъждало Варна да бъде използвана за такава военноморска база.
Тъй ли?
Още на 27 февруари 2015 г. Министерството на отбраната съобщава чрез медиите, че „НАТО подготвя изграждането на комплекс от военноморски комуникационни системи за командване и управление на кораби, който ще бъде разположен във Варна. Това става ясно от обявена от Министерството на отбраната обществена поръчка за консултантски услуги и строителен контрол.
С нея трябва да бъде избран изпълнител, който да контролира строително-ремонтните работи в три военни формирования във Варна. Цената на поръчката е 130 хил. лв. без ДДС… Самият проект пък е по одобрен от българското правителство още през 2008 година пакет за изграждане на брегови командни комуникационни системи. “.
На 21 юли 2020 г.дори американското посолство съобщи: „Честваме официалното откриване на Военноморския координационен елемент във Варна, което е и важна стъпка към по-силно НАТО и регионално сътрудничество в черноморския регион. Посланиците на Грузия, Румъния и САЩ бяха поканени от министъра на отбраната – Красимир Каракачанов, адмирал Емил Ефтимов и контраадмирал Михайлов да присъстват на официалното откриване. По-късно през деня флотилен адмирал Медникаров им показа Висшето военноморско училище, което включваше и демонстрация на техния корабен симулатор, който е един от най-модерните в света… САЩ се гордеят, че са партньори на България, Грузия и Румъния в осигуряването на сигурността в черноморския регион.“
Какво ни казват през октомври 2023 г. - "Темата за военноморския координационен елемент не е от скоро. Тя е още от 2016 година. Тогава, след среща на върха на НАТО във Варшава, бяха приети иницативите по засилено предно присъствие и по адаптирано предно присъствие, засилено в Полша и Балтийските държави, и адаптирано за Черноморския регион, България и Румъния. Тогава ние предложихме Варна да домакинства военноморския координационен елемент на НАТО, за да може ние, като страни членки на НАТО – България, Румъния и Турция да координираме съвместните си усилия и да допринасяме за нуждите на Алианса. Ние работим България да има роля в тази дейност", обясни пред БНР адм. Ефтимов.“
Ето една информация на Агенция „Стандарт“ от 29 май 2024 г.: „Правителството разрешава изпращането и използването извън територията на страната за участие в състава на Противоминната военноморска група в Черно море на до 4 (четири) военни кораба ( клас фрегата - с екипаж до 153 военнослужещи, клас противоминен – с екипаж до 50 военнослужещи) с щатното им въоръжение, в съответствие с графиците за използването им и зоната на операцията, определени по реда предвиден в Меморандума за разбирателство за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море, подписан между България, Румъния и Турция на 11.01.2024 г.“
На 31 май 2024 г. пак от медиите разбираме, че „делегация от национални военни представители в Съюзното командване по операциите на НАТО посетиха Варна и се срещнаха с Командването на Военноморските сили. Те са на двудневно посещение в България. Събития от този вид се домакинстват на ротационен принцип от съюзниците два пъти в годината, поясняват от пресцентъра на ВМС. На 27 и 28 май, непосредствено преди пристигането в София, домакин на делегацията беше Румъния. По време на визитата в Адмиралтейството, гостите бяха посрещнати от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, след което присъстваха на брифинги, представени от офицери от Командването и Щаба на флота. Беше представена информация за актуалната обстановка по сигурността в Черноморския регион, анализ на заплахите и обзор на дейностите по ограничаване на породените от това рискове“.
На 23 юни 2024 г. пък „Фокус“ пише: „В Румъния военновъздушната база Михай Когълничану (МК) носи името си от близкото село в чест на либерален политик от ХIХ век. Сега това място се превръща в най-голямата база на НАТО в Европа, която надминава дори Рамщайн, който се намира в Германия, пише BBC, цитирана от "Фокус". В близко бъдеще в базата на МК ще се появи ескадрила от румънски самолети F-16, които наскоро бяха закупени от Норвегия, както и безпилотни самолети MQ-9 Reaper. Заради това ще се появи военен лагер, чрез който ще се извършва ротация на армията, авиацията и военноморските сили на НАТО от 32 страни, се отбелязва в материала“.
Това пък се случва на 4 юли 2024 г.:„Президентът Румен Радев наблюдава демонстрации от военноморското учение с международно участие „Бриз-2024” в Бургас, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Противоминната военноморска група в Черно море (MCM Black Sea) е готова за работа, обясни контраадмирал Кирил Михайлов… В учението участват 23 бойни и спомагателни кораби и катери, три самолета, два вертолета и 2330 военнослужещи от военноморските сили на България, Белгия, Великобритания, Грузия, Гърция, Италия, Латвия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, както и от Обединеното морско командване на НАТО (MARCOM), Противоминната военноморска група в Черно море (MCM Black Sea), Центъра на НАТО за противоминни операции (NMW COE), Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в България (NFIU) и Тренировъчния център на НАТО по морски възпиращи операции (NMIOTC)“.
Друга информация от 11 юли 2024 г.в „Медиапул“: „Българският министър на отбраната Атанас Запрянов и колегите му от Гърция (Никос Дендиас) и Румъния (Анджел Тълвар) подписаха във Вашингтон принципно споразумение за създаване на Хармонизиран коридор за военна мобилност, като подробностите ще се уточняват наесен на среща в Александруполис. Според в. „Катимерини“ идеята е да бъдат свързани четири регионални пристанища – Солун, Александруполис, Варна и Констанца. Възможно е това да има общо и с изграждането на „Михаил Когълничану“ като най-голямата база на НАТО в Европа с площ 30 кв. км и над 10 хил. души военен и цивилен персонал, включително прехвърлен от германската „Рамщайн. Базата се намира на 20 км от брега на Черно море, на 150 км от Варна, на 300 км от Одеса и на 400 км от окупирания Севастопол.“. И за същото в“Дума“: Атина и Букурещ дадоха "зелена светлина" за трасе, по което да се "изстрелят американските войски на фронтовата линия в случай на европейска война. В кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон България, Гърция и Румъния са подписали намерение за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност. Това стана ясно от пост на гръцкия военен министър Никос Дендиас в социалната мрежа … Според "Катимерини" коридорът е предназначен да свърже главните стратегически градове за НАТО по Източния фланг - гръцките Солун и Александруполис с българския Варна и румънския Констанца. Край Констанца вече е в ход разширяване на военната база, която скоро трябва да се превърне в най-голямата на НАТО в Европа… Плановете за т.нар. Военен Шенген са поне от осем години… В статията, която ДУМА публикува на 2 юли, се описва подробно как "сухопътните коридори на НАТО могат да изстрелят американските войски на фронтовата линия в случай на европейска война". Включена е и карта, която показва петте коридора, на които се разчита за тази цел - "Нидерландия-Германия-Полша", "Италия-Словения-Хърватия-Унгария", "Гърция-България-Румъния", "Турция-България-Румъния", и "Норвегия-Швеция-Финландия".
Разбира се, за всичко това, което директно ни превръща във военен коридор и в мишена дори за ядрени удари, решение на парламента няма.
Всеки мислещ човек разбира какво се случва със страната ни. А знаещите няма как да не на правят паралел с една съвършено подобна ситуация през… 1941 г., когато плановете за война срещу Русия се ръководят от Хитлер и Третия райх. И досега се повтаря като мантра твърдението, че цар Борис Трети не изпраща български войски на Източния фронт. Това обаче не е съвсем вярно. И отново става дума за… Черно море, за Бургас и Варна и за онова, което вършат българските моряци в тежки битки със Съветския военен флот. Кой лъже и днес народа ни? Свидетелства за случилото се тогава публикувахме в рубриката „Черно на бяло“ още през септември 2019 г. ( https://duma.bg/ne-lazhete-nashiyat-voenen-flot-voyuva-sreshtu-savetskiya-n200264).
Днес напомняме някои от тях, за да прецени читателят сам доколко е автентичен паралелът със събитията сега.
По искане на хитлеристкото командване
От 2 юли 1941 г. българските териториални води в Черно море се обявяват за "опасни от мини". През втората половина на с.г. в операционната зона на българския Черноморски флот са поставени 1538 мини, а през 1944 г. - още 350...
В западната част на Черно море мини поставят хитлеристки и румънски кораби, а след нападението над Съветския съюз - и съветският черноморски флот.
Сложна минна обстановка се създава и на р. Дунав. Хитлеристкото командване прехвърля по реката военни и търговски кораби, превозва течни горива от Румъния, хромова и медна руда от Турция, хранителни продукти от България, Румъния, Югославия, Унгария. Само през 1942 г. по реката в Германия се доставят 8 милиона тона товари. През 1944 г. под предлог да повлияе на способността на противника да продължи войната Английската Средиземноморска авиация провежда 6-месечна въздушна операция "Гарденинг" с цел да прекрати корабоплаването по р. Дунав. Поставени са 1382 неконтактни дънни мини. През април-май с.г. съветският Черноморски флот също поставя във водите на Долни Дунав 218 мини. На английски мини в Дунав се взривяват и потъват и български кораби - модерният пътнически кораб "Княз Симеон" и новият буксир "Русе"...
По искане на немския морски щаб на бойните кораби на Черноморския флот е възложено да придружават и конвоират германските превозни кораби, движещи се между Босфора, българските пристанища и Кюстенджа. Торпедоносците и торпедните катери "Люрсен" отговарят за безопасното плаване по крайбрежните фарватери; водосамолети изпълняват "стражева служба" по охрана на Варненския и Бургаския залив...
"История на българския военноморски флот", Военно издателство, 1989 г.
В битка за Черно море
...Българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на негово величество войски) взима участие в защитата на морските комуникации на своите съюзници, търговският ни флот е милитаризиран заедно с екипажите и е използван за нуждите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в периода 1935-1945 г.) През март 1941 г. в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група "Юг", отговаряща за действията в Черно, Егейско и Адриатическо море...
В необявената морска война в Черно море между българския флот и съветския Черноморски флот загуби на материална част и жертви сред личния състав дават и двете страни. Загубите на българското търговско корабоплаване през Втората световна война са отразени изчерпателно в нашата литература. Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 г. на торпедоносец "Дръзки" и на 19 май 1943 г. на "Смелий") не е в резултат на бойни действия. Дейността на българския военен флот през този период като съюзник на Германия се изразява в: 1. Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически превози между Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена не само в българската морска историография остава дейността на българските корабостроители през този период. От 1941 г. български корабостроителници се включват в германски военноморски корабостроителни програми, които се изпълняват до август 1944 г. и имат съществен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море...
В планирането и осъществяването на немските морски комуникации на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран близо до крайбрежието с предположението, че съветските подводници и надводни кораби ще се съобразяват с неутралитета и ще зачитат българските и турските териториални води. През 1941 г. по дестинацията Бургас - Варна - Констанца... преминават около 20 конвоя, а през Босфора в двете посоки - 23, в това число пет италиански танкера с товар извършват четири рейса през Босфора. Максимално натоварен е трафикът по р. Дунав...
На 2 август 1941 г. в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на съветския Черноморски флот: "Подводниците да започнат действия против транспортите, плаващи в български териториални води. Да се проведе операция "ДБ-3" за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на поставянето им да се вземе предвид възможността за действие на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие засега се забраняват"...
Министерството на външните работи на СССР изразява на 9 септември 1941 г. своя протест пред българския пълномощен министър в Москва относно "превръщането на България, подобно на Румъния, в плацдарм за военни действия срещу Съветския съюз и за нападения през Черно море..."
На 19 ноември 1942 г. главнокомандващият Кригсмарине в доклад на конференция с фюрера се опасява от "внезапна мощна атака в Егейско море от Суецката област. При това врагът би заел бази за въздушни рейдове срещу нашето снабдяване с гориво от Румъния... Парализирането на нашите източници на гориво в Румъния винаги ще бъде една от главните цели на врага". Фюрерът изразява съгласие с това мнение и е убеден, че българите ще отговорят на своите задължения като съюзници при тези обстоятелства...
В София на 3 септември 1941 г. цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за използване на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За борба с минната опасност се мобилизират всички сили и средства. Във Флотски арсенал - Варна, основните усилия и средства са насочени към построяването на серия миночистачни катери...
Изключително студената зима през 1941-1942 г. принуждава да се прехвърлят всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специална команда, България на 22 ноември 1941 г. е отбелязано: "Във Варненското езеро се подготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая." Поради необходимост през лятото на 1942 г. на водолетище "Чайка" се прехвърля един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски арсенал - Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма друг немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе... Варна остава базово летище на групата до август 1944 г...
Всъщност Варна се използва като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море...
Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взима, като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 г. е отбелязано: "Военноморска група "Юг" със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 г. съответно." На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия кап. II ранг Неделчев донася на командира на морски войски за две атаки на торпедна лодка 2 срещу руска подводница... На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския Главен военноморски щаб е записано: "Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни". На 26 юни 1942 г. четем: "Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно"...
Липсата на доверие ескалира и през 1943 г. се стига до скандал в българо-румънските отношения, когато Политическата секция на румънския генерален щаб в резултат на срещи и консултации с турски официални среди изработва карта и меморандум и ги връчва на Върховното командване на Вермахта. Съгласно тези документи цялото Българско Черноморие трябва да се раздели между Румъния и Турция с граница нос Емине. Мотивировката е, че така ще се намали "съветската опасност" за Балканите, защото "русофилска България" по този начин ще се отдалечи от СССР и "болшевишката опасност" ще бъде неутрализирана...
Командващият Адмирал Черно море получава доклад от Военноморска специална команда, Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 г. една подводница е забелязана атакувана и потопена от самолети... Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето...
Пред българските брегове намират гибелта си съветските подводници "Щ-204", "Щ-2010", "Щ-211", "С-34" и "Л-24". През ноември (в периода 16-30) 1941 г. в района на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение "S-18" се натъква подводница "Щ-211". Загиват 44 подводничари... На 6 декември 1941 г. отново в същия район в резултат на нападение с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена "Щ-204". Загиват 43-ма подводничари... През ноември 1941 г. източно от н. Емине потъва и "С-34". Загиват 48 човека. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 г. заедно с потопените 5 подводници загиват общо 238 съветски подводничари... При оценка на тези загуби важно е да се отбележи, че през този период подводниците са единствените сили на съветския Черноморски флот, които систематически действат на вражеските комуникации...
Броят и личният състав на разположените в България немски части от 38 военни поделения, щабове и учреждения с обща численост 3791 души през декември 1941 г. нарастват към първи август 1944 г. на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се увеличават разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 г. техният брой нараства на 37. Фактически Варна се превръща заедно с Констанца в една от основните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са разположени и най-големите български корабостроителници, използвани за строеж на кораби за Кригсмарине).
В Бургас са разкрити 10 служби и поделения... В Поморие - Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения... В 21:00 ч. на 28 август (1944 г.-б.а.) представител на началник щаба на Българската армия информира Военноморска група Юг: "Всички командири на корпуси са получили ясни заповеди от българския Генерален щаб, постановяващи, че никакви промени не трябва да стават в отношенията между българската армия и германските войски и че за разоръжаване на германските войски не може да става въпрос." Очевидно не без основание вечерта на 27 август в главната си квартира Фюрерът обявява, че "се надява да привлече части от българската армия към германската кауза"...
Впрочем командването на германските СС войски планира създаване на българска дивизия от прогермански настроени войници от царската армия и членове на младежката организация "Бранник". Създаването на дивизията остава проект, но на 13 ноември 1944 г. започва формиране на полк в учебния район Дьолерсхайм. До края на 1944 г. се формира танково-изтребителен полк СС (български N 1) в състав от 581 човека... Първата битка на българските доброволци със съветските войски е на 5 май 1944 г. в района на Щокерау, където в хода на битката са унищожени 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки. Впоследствие българската част на 10 май 1945 г. се предава на американците на територията на Чехия...
На 29 август 1944 г. в 01:00 ч. Военнноморска група "Юг" поставя следните задачи: "1. Атакуване на руските сили пред Констанца и Сулина. 2. Нарушаване комуникациите на руснаците по р. Дунав. 3. Връщане към българския бряг, ако припасите от гориво позволят. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се прехвърли личния състав в София."
"България - морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941- 1944 г.), Петър Даскалов, Издателска къща "Стено", 2016 г.
Източник: * Черно на бяло ; Автор: Христо Георгиев
