Когато правиш нещо, обикновено трябва да знаеш защо го правиш. Но при реформата на българските партийни финанси логиката се загуби някъде по пътя и май вече никой не помни какво точно се случи.

Затова да подредим нещата:

Анализ от Даниел Смилов:

Да, логиката се загуби и май вече никой не си спомня защо бе въведена държавна субсидия за партиите, защо след това тя бе отменена и защо наскоро пак бе въстановена на нива от 8 лева за глас. В декемврийската мъгла се скъта и една друга иновация - от лятото партиите получиха право да се финансират неограничено от фирми. Това уж беше въведено като “компенсация” за отнетата им субсидия. Сега субсидията беше “върната”, но компенсацията остана.

Хаотични движения и неясни цели

Тези хаотични телодвижения на политическия промисъл дават на всички чудесна възможност да се упражняват по темата за финансирането на партиите. Всякакви идеи се пускат в пространството, като единственото, което остава неясно, е какво точно се цели с тях.

Какво се целеше например със свиването на субсидията до 1 лев на глас:

-   Да се накажат партиите, защото не си вършат работата: Това може да изглежда като благородна и общополезна цел, но всъщност е просто наивно и дори глупаво намерение. Като им се махне субсидията, партиите няма да бъдат “наказани”, няма да останат на сухо, а просто ще станат по-зависими от големи корпоративни дарения;

-   Да се изпълни волята на народа от референдума на Слави: Този референдум не произведе задължителен резултат, защото не достигна необходимия кворум. Той просто даде възможност на парламента да вземе решение по въпроса. Парламентът първо реши да не се съобрази с него, а години по-късно се оправда с резултата му. Така или иначе, референдумът не смъква от НС отговорността за решението за субсидията: парламентът е този, който има последната дума;

-   Да сме като Германия: Да, но с тази реформа не ставаме като Германия. Многократно беше обяснявано, че германските партии не получават едно евро на глас, а много повече. Първо, те получават по близо евро на глас не само за парламентарни, а и за европейски избори. Второ, държавата им дава малко под 50 цента за всяко евро, набрано от малки частни дарения. Само по тези правила партиите получават над 5 лева за глас. Трето, това е само субсидията на федерално ниво - в отделните провинции партиите получават допълнителна субсидия. Четвърто, отделно партиите получават щедро финансиране от държавата за своите политически фондации, което е сравнимо с това за партиите. Пето, малките дарения на граждани (до 3 500 евро) получават данъчни отстъпки: общата сума на тези отстъпки е около 100 милиона евро на година, които са също форма на държавна помощ. И накрая: партиите получават по време на кампании свободен достъп до публично лицензираните телевизии, който е доста по-широк от нашия. Ако сумираме всичко това, ще видим, че германските партии получават доста повече от 1 или дори 8 лева на глас;

-   Да оставят БСП без пари за местните избори: Да, това изглежда беше цел на реформата, но след изборите тя стана неактуална. Проблемът е, че тази цел по принцип е нелегитимна;

-   Да сме като САЩ, където партиите се финансират изключително с частни дарения: Освен чрез Вазовото “Хаджи Иванчо, бъди американец”, никой не е защитавал сериозно трансплантацията на американските правила у нас и не е поставял такава цел пред обществото. Въпреки това тя в един момент беше постигната (макар при нас американският модел да е криворазбран, но това е отделна тема). Така или иначе, в САЩ има огромен, плуралистичен пазар с множество различни икономически субекти. В САЩ има и богата средна класа с развита дарителска култура: те са единствената голяма демокрация, в която десетки милиони граждани дават пари за политически цели. За разлика от България, където има олигополни пазари и квази-монополи в медиите - и няма дарителска култура на средната класа. Ефектът от американския модел при нас е просто да засили захвата на малко на брой бизнесмени върху държавата.

За смисъла на държавната субсидия

На този фон решението на парламента да върне субсидията на нива от 8 лева на глас изглежда добро. Но то ще е наистина добро, ако целта на тази субсидия се дефинира и хората разберат защо е необходима. Ако това се направи, ще стане ясно, че в тази област са необходими и допълнителни реформи.

Та с каква цел се дава държавна субсидия на партиите? Да изброим:

-   Политически плурализъм и равнопоставеност: Партиите по принцип изпълняват ключова роля в демократичната надпревара и затова част от дейността им може да се финансира от държавата. Субсидията обаче трябва да се дава така, че да не бетонира определени партии на власт - опозицията и малки извънпарламентарни партии също трябва да имат право на достъп до нея. В Германия по-дребните партии получават малко повече на глас от големите - това се прави с цел запазване на политическия плурализъм, тъй като малките и големите партии имат сходни оперативни разходи;

-   Намаляване на натиска от страна на бизнеса върху партиите: Основна цел на субсидията е да създаде известна автономност на партиите от бизнеса. Когато разполагат със субсидия, поне теоретично партиите могат да откажат дарение и да удържат собствена политика. Ако са напълно зависими от корпоративни дарения, автономността на партиите де факто изчезва.

Но какъв да е размерът на субсидията? Още преди десетина години след неформални разговори с партийни финансисти бе установено, че в изборна година партиите реално харчат по около 18-20 лева на глас. В тези суми влизат парите от кампаниите и разходите за реклама и организационна дейност извън кампания. Тези числа са спорни и само ориентировъчни, но въпреки това са по-близо до реалността от заложеното в отчетите на партиите или законовите ограничения. Ако субсидията покрива 50% от разходите, тя трябва да е 9-10 лева. От тази гледна точка 8 лева на глас може да гарантира добър баланс между държавно и частно финансиране на политическите партии. За да се изясни реалната картина, по тези въпроси трябва да се направят повече проучвания. Но едно е ясно: парите за партиите така или иначе ще стигнат до тях. Въпросът е по какъв начин и до кои партии. Държавната субсидия дава възможност парите да стигат до партиите по прозрачен, справедлив и запазващ политическия плурализъм начин.

Така стигаме до въпроса трябва ли освен субсидия да има и частни корпоративни дарения. По принцип е добре да има баланс между държавно и частно финансиране. Корпоративните дарения са допустими, но е добре да има таван върху тях. Да, този таван трудно се следи, защото свързани фирми могат да бъдат използвани, за да го заобиколят. Но все пак контролът не е невъзможен.

По-добре късно, отколкото никога

На 3 декември експертната група на ОССЕ по политическите партии излезе със становище по въпроса за редуцирането на субсидията за българските партии до 1 лев на глас и въвеждането на неограничени корпоративни дарения. В тази група влизат изтъкнати изследователи на партиите като проф. Ричард Катц, Фернандо Касал Бертоа, Марчин Валецки и др. В становището се отправя призив за преосмисляне на редукцията на субсидията и ограничаване на корпоративното финансиране. И най-важното: препоръчва се подобни сериозни реформи да не се правят на пожар и с неясни цели, а след продължителна обществена дискусия.

Тази дискусия започва след реформата (на реформата). По-добре късно, отколкото никога.

Нашият автор Даниел Смилов е член на групата експерти по политическите партии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).