Велико Димитров, ИПИ Както ясно се вижда, между двете таблици съществуват значителни различия. Част от тях се дължат на отсъствието на актуализация на официалния регистър, докато друга на неспазване на разпоредбите на ЗОАРАКСД. По отношение на втората причина преди всичко става въпрос за въведените 60 (вероятно и повече) лицензионни режима от местната власт, въпреки че законът недвусмислено казва, че правна възможност за това не съществува. Това се практикува с цел постигането на по-високи бюджетни приходи, с което обаче общинските власти допълнително натоварват бизнеса, и то неправомерно. По отношение на останалите режими като цяло реално прилаганите са много по-голям брой от тези, за които според изследването има правно основание. Тъй като отпадналите през последните години режими са много по-малък брой от въведените, то считаме, че само незначителен дял от различията се дължат на ненавременната актуализация на регистъра. Очевидно е, което признават и неговите автори (проф. Валери Димитров, д-р Красен Станчев и др.), че ЗОАРАКСД не се прилага на практика. Това важи в пълна сила и по отношение на изискванията за предварителен икономически анализ и оценка на въздействието, както и за неограничаване на конкуренцията (последното изискване може единствено да се определи на основата на оценката на въздействието и икономическия анализ). Регулаторната среда в България не се подобрява и тежестта върху бизнеса се увеличава. Това е в още по-голяма степен неприемливо предвид факта, че част от регулаторните режими са въведени неправомерно и единствената им цел е осигуряването на по-високи приходи в този или онзи бюджет. Без да се съзнава обаче, тези приходи са многократно по-ниски от разходите, които допълнителните режими предизвикват за бизнеса - и в по-широк план за обществото като цяло.