Илия Петров „Англия - казва Дизраели - не обича коалициите”. В Европа обаче коалициите са по-скоро правило. България не прави изключение. Истинските политици мислят как да се явят на следващите избори, сами или в коалиция, още в деня когато са спечелили или загубили днешните. ГЕРБ, БСП, и „Атака“ със сигурност ще играят сами. ГЕРБ - защото като всяка партия, получила рейтинг заради ситуации, а не заради идеи, гледа на силата си като на непроменлива величина и губи какъвто и да е рефлекс за водене на преговори. Поне до изборите. БСП - защото проектът обединена левица се провали и след управлението на тройната коалиция едва ли някой от ляво ще иска да се „смърси” с партията на Станишев. „Атака“ - защото тя си е самодостатъчна в собствената си радикалност. Всички останали партии разглеждат хипотези за евентуални коалиции, чрез които ще се състезават на предстоящите избори. Няма да говоря за това доколко тези коалиции ще бъдат стратегически, тактически, формални или ad hoc, дали ще са принципни или безпринципни - трябва да престанем да бъркаме политическите формули с морализаторските проповеди. Партиите отдавна вече са движени от корпоративен дух и политическа рентабилност и това, което ги интересува е дали коалициите могат да бъдат успешни или не. Една от най-интригуващите и предизвикателни коалиции би бил либералният алианс между ДПС и НДСВ. Успешните коалиции са бинарно политическо оръжие - и предизборните, създадени да влязат в парламента, и тези след изборите, създадени, за да управляват. Формулата е проста - партиите поотделно не могат да постигнат резултата на коалиционната смес. Прекрасен пример за това е коалицията БНС-Софиянски, Каракачанов, Мозер. Някои казваха за лидерите, гледайки ги на плакатите - „на тези тримата много им личи, че не се понасят взаимно”. Но избирателите ги понесоха. Либералният алианс е коалиция, която може да бъде аргументирана исторически и политически, може да постигне добър резултат, може да бъде полезна и на двете партии, и най-накрая може да постави депутатската група на либералния алианс в следващия парламент в привилегирована позиция. ДПС и НДСВ определят себе си като либерални и вече 7 години са заедно в управлението. След мандата, в който управляваха, съвместно получиха на изборите общо 87 депутатски места - с 5 повече от лявата опозиция БСП и с 37 повече от дясната опозиция, взети заедно - ОДС, ДСБ и БНС. Либералният алианс би постигнал повече, отколкото двете партии поотделно, защото даже при състоянието на ступор, в което се намира НДСВ, персоналното влияние на царя и още няколко политици около него все още условно имат персонална принадена стойност. Но абсолютно недостатъчен да преодолее 4-процентната бариера. Да не говорим за варианта заради изборите за евродепутати, които съвпадат с изборите за 41-во НС, бариерата да се окаже над 5%. Обикновено коалициите се правят от партии, които с единия крак са в парламента, а с другия – извън него. В случая НДСВ е и с двата крака извън парламента. Защо на ДПС му е притрябвало да вземе един болен човек и да го вкара на гърба си в следващия парламент? Силата на ДПС не е само в етническия вот, както смятат някои политици с едропанелно мислене. ДПС увеличава непрекъснато силата си на основата на разширяване на потенциалния кръг от избиратели. Още когато беше създадена коалицията ОНС през 1997 г. ДПС направи съюз с три партии, лидерите на които бяха по-известни от партиите си -Александър Каракачанов, Венцислав Димитров и Димитър Луджев. Тази коалиция донесе на ДПС 50 000 гласа повече. Оттогава досега подходът на ДПС към коалициите е желязно изчистен. На всяка партия или личност, която се коалира с движението, се предлага място в листата, за което има две-три хиляди гласа над необходимите за цял мандат. Останалите 5 до 10 хиляди гласа трябва да си добави коалиционният партньор. Ако не му изнася, да се явява сам. И така. ДПС има полза да преглътне остарелия чар на НДСВ и да разшири избирателите си по горепосочената схема. Защото едно е да имаш 34 депутати, а друго - 44 или 50. НДСВ идеално отговаря на изискванията - партията на царя е слаба, не може да се пазари и в нея има личности, които ще хвърлят невероятни усилия, за да се възпроизведат в следващия парламент. Освен това повечето от „жълтите” политици, които нервираха ДПС начело с Пламен Панайотов, създадоха „Българска нова демокрация” ( впрочем питам се защо, след като напуснаха царя, не се нарекоха „Български нови републиканци”). И най-важното от всички основания – разбира се, политическо, е че либералният алианс много по-лесно би бил преглътнат от ГЕРБ при едни преговори за общо управление, отколкото ДПС и НДСВ поотделно. И ще гарантира участието им и в следващото управление. Остава и един личен елемент. Говори се, че Царят е признал пред Доган за грешката си, когато преди изборите през 2005 година отказа да участва в тройния либерален алианс на НДСВ, ДПС и Новото време. Ако това се беше случило, Симеон можеше да повтори мандата си.