„Господарите на парите“ ще направят всичко възможно, за да предотвратят „монетизацията“ на златния резерв на САЩ.
След Втората световна война Съединените щати твърдо държаха и продължават да държат най-големите златни резерви в света. Докато златно-доларовият стандарт беше в сила до 70-те години на миналия век, големите златни резерви на Съединените щати бяха напълно оправдани.
В края на краищата, на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. Съединените щати се ангажираха пред паричните власти на други страни да изкупуват долари за благородни метали от своите резерви на Министерството на финансите, на фиксирана цена от 35 долара за тройунция.
По данни на американската статистика, златният резерв на САЩ достига своя връх през 1952 г. от 20 633 тона. След това той започва бавно да намалява, тъй като паричните власти в редица страни действително обменят „зелени пари“ за „жълт метал“. До 1971 г. златният резерв е спаднал до 8 133,5 тона.
На 15 август същата година свободният обмен на долари за злато е прекратен по заповед на тогавашния президент Никсън. Заявено е, че е „временно прекратен“. Но никога не е възстановен. Бретънуудската система е в дълбока криза. Предприети са различни мерки за нейното спасяване, включително двукратно увеличение на цената на златото. Втората ревизия през 1973 г. покачва цената до 42,22 долара за унция.
През 1976 г. на конференцията в Ямайка е взето решение за преминаване от златно-доларов стандарт към хартиен доларов стандарт. Златото е изгонено от света на парите и обявено за „стока“. Изглежда, че Америка е трябвало да бъде последователна и да изгони „стоките“ от международните си резерви, запазвайки само чуждестранна валута (и дори това не е било наистина необходимо, тъй като американският долар е не само национална валута, но и световна).
Но по някаква причина Съединените щати са запазили златните си резерви, като на практика са ги замразили. В продължение на повече от половин век размерът на златните им резерви е останал стабилен на 8 133,5 тона. В други страни златните резерви се колебаят във физическо изражение. Някои намаляват, други се увеличават (макар че след финансовата криза от 2008-2009 г. те предимно се увеличават).
В Съединените щати обаче златните резерви демонстрират желязна стабилност – нито унция повече, нито унция по-малко. Златните резерви на САЩ се управляват от Министерството на финансите на САЩ и се съхраняват във Форт Нокс в Кентъки (4500 тона), клона на Монетния двор на САЩ в Денвър (1400 тона), Уест Пойнт (1700 тона) и трезорите на Федералната резервна банка на Ню Йорк в Манхатън (400 тона).
След като САЩ и други страни приеха стандарта на хартиените долари, цената на златото премина от фиксирана към плаваща. Само година след конференцията в Ямайка тя премина границата от 100 долара за унция. А през януари 1980 г. цената се покачи почти вертикално, достигайки над 800 долара. Въпреки това, тя падна през същата година. Оттогава тя се е покачвала и падала, повлиявана от различни фактори.
Повечето държави не бързаха да се разделят със златните си резерви след преминаването към стандарта на хартиените долари. Някои, изцяло или частично, продължиха да държат благородния метал (монетарно злато) като част от международните си резерви. Тези златни резерви бяха оценени по текущи пазарни цени (обикновено в щатски долари). Следователно, стойността на златните резерви беше и остава силно волатилна поради силно волатилната пазарна цена на златото.
Единственото изключение от тази методология за оценка на златните резерви са Съединените щати. В продължение на повече от половин век те оценяват златните си резерви на 42,22 долара за унция. Стойността на златните им резерви остава стабилно на 11 милиарда долара от 1973 г. насам.
Въпреки това делът на златото в международните резерви на САЩ винаги е бил висок (в момента около 80%). Това е така, защото международните резерви на САЩ съдържат много малко чуждестранна валута. Америка няма нужда от нея, тъй като техният щатски долар се радва на статут на световна валута.
По някаква причина никой в САЩ или в чужбина не беше споменавал този ценови парадокс. Но тази година Вашингтон внезапно си спомни за него. Това вероятно се дължи на бързото покачване на цените на златото. До октомври тази година цената се беше повишила с 50 процента в сравнение с началото на годината.
На 7 октомври границата от 4000 долара за тройунция беше пробита. А на 16 октомври 2025 г. беше съобщено, че златото е достигнало рекордните 4250 долара за унция – 4254,80 долара. Експертите прогнозират по-нататъшно покачване на цените на благородния метал. Някои са уверени, че границата от 5000 долара ще бъде пробита следващата година и до края на следващата година цената може здраво да се установи над тази граница.
Много експерти смятат, че настоящите златни резерви на САЩ, оценени по текущите цени на златото, ще достигнат 1 трилион долара до октомври 2025 г. И дори донякъде ще надхвърлят тази цифра. Събитие, което е силно символично.
Това беше последвано от предложения за окончателно размразяване на златните резерви на САЩ и тяхното използване. Например, златните резерви биха могли да покрият повече от половината от дефицита на федералния бюджет (който възлизаше на 1,8 трилиона долара до края на фискалната 2025 година).
Някои експерти са изключително предпазливи относно потенциала на надцененото злато да реши финансовите проблеми на Америка. Дори при цена на златото от 18 000 долара, 261 милиона унции резерви биха могли да генерират приблизително 4 трилиона долара.
Това е впечатляваща сума, но размерът на националния дълг на САЩ – 38 трилиона долара – е далеч по-впечатляващ. Изводът е, че златните резерви на САЩ могат да служат само като допълнителен източник. Трябва да се търсят други, по-радикални и ефективни решения на икономическите и финансовите проблеми на Америка.
Въпреки това, темата за евентуалната монетизация на златния резерв на САЩ продължава да вълнува умовете на много експерти, политици и чиновници. На 3 февруари тази година новоназначеният министър на финансите Скот Бесент направи изключително резонансно изявление:
„През следващите 12 месеца ще постигнем монетизация на активите в баланса на САЩ.“ Мнозина интерпретираха това като означаващо, че новият секретар ще се стреми към преоценка на златните балансови активи на САЩ и ще ги използва.
Но през есента Скот Бесент направи обрат на 180 градуса. Той започна яростно да се противопоставя на преоценката на златните резерви на САЩ. Ето неговите възражения. Златните резерви, държани от Министерството на финансите на САЩ, отразяват златните разписки (сертификати), държани от банките на Федералния резерв.
Нека ви напомня, че през 1933-34 г., когато Министерството на финансите на САЩ, в съответствие със Закона за златния резерв от онова време, събира благородни метали от банките, последните получават златни разписки в замяна. Настоящият министър на финансите казва, че ако цената на златото в резервите се увеличи с почти порядък, тогава златните сертификати ще трябва да бъдат преоценени по подобен начин.
Това би увеличило рязко активите на банковата система на САЩ, което значително би увеличило паричната ликвидност. А това би означавало не по-малко от връщане към така нареченото „количествено облекчаване“, което Федералният резерв практикуваше в продължение на много години след финансовата криза от 2008-2009 г. Това допринесе за покачването на инфлацията и отслабването на долара.
В момента Федералният резерв, според Скот Бесент, следва политика на „количествено затягане“, която включва освобождаването от излишните държавни ценни книжа на Федералния резерв. Рязкото покачване на цената на резервното злато обаче в крайна сметка ще обезсмисли всички усилия на председателя на Фед Джером Пауъл за „количествено затягане“. Скот Бесент намеква, че не иска да пречи на колегата си.
Но Скот Бесент вече беше изразил тези аргументи срещу преоценката на златните резерви на САЩ през септември и първата половина на октомври. А в самия край на октомври Джером Пауъл обяви, че Федералният резерв ще спре да намалява баланса си от 1 декември. С други думи, той заяви, че Фед прекратява цикъла си на „количествено затягане“.
Той дори намекна, че нов цикъл на „количествено облекчаване“ може да започне догодина, тъй като икономиката на САЩ показва признаци на рецесия. Всъщност „разкритията“ на Джером Пауъл обезсилиха аргументите на министъра на финансите на САЩ срещу преразглеждането на цената на златото в резервите на САЩ.
Защо министърът на финансите е толкова против идеята за преоценка на златните резерви на САЩ? Моята теория е следната: подобна преоценка увеличава риска златните резерви на САЩ да трябва да преминат през пълен одит. Преоценката не може да се извърши само с калкулатор и проста операция за умножение. Златото във Форт Нокс и други хранилища е от различни „сортове“ . Един единствен корекционен коефициент няма да е достатъчен.
Освен това, когато „златният трилион“ се появи в други трезори във Форт Нокс, избраните длъжностни лица на Капитолийския хълм и други политици непрекъснато ще изискват златото да бъде изразходвано за решаване на различни належащи проблеми.
В продължение на повече от половин век малцина са се замисляли за златния резерв, но „златният трилион“ ще се превърне в център на общественото внимание. И обществеността ще изисква още по-енергично одит, за да се гарантира, че Форт Нокс и други трезори наистина държат „златния трилион“.
Както е добре известно, след завръщането си в Белия дом, 47-ият президент на САЩ Доналд Тръмп поне четири пъти (през зимата и пролетта) обяви намерението си да проведе одит на американските златни резерви, които не бяха одитирани повече от половин век (последният „златен одит“ е проведен през 1974 г.).
През март Илон Мъск, тогавашен ръководител на Департамента за ефективност на правителството (DOGE), обяви, че ще посети Форт Нокс по искане на Тръмп и дори обеща да излъчва на живо инспекцията си оттам. Обявеното посещение обаче така и не се състоя. Тръмп също така спря да прави изявления за одит на златния резерв.
Последният опит за провеждане на одит на златото беше направен през юни тази година. Това обаче не беше инициатива на Тръмп, а на няколко „народни представители“ от Капитолийския хълм. В началото на лятото в Конгреса на САЩ беше внесен проект за „Закон за прозрачност на златния резерв“. Той ще изисква пълен одит на националния златен резерв и разкриване на всички сделки със злато през последните 50 години, включително лизинги, заеми, продажби и размени.
Вносител на законопроекта беше конгресменът Томас Маси (републиканец от Кентъки). Законопроектът обаче не беше приет. Доколкото си спомням, е имало поне дузина опити за приемане на законодателство за одит на златото на Капитолийския хълм. Но всички опити завършиха с неуспех.
„Господарите на парите“ (основните акционери на Федералния резерв), които стоят зад Джером Пауъл, Скот Бесент и други служители на администрацията на Тръмп, ще направят всичко възможно, за да предотвратят решението за „монетизиране“ на златните резерви на САЩ. Това е така, защото „господарите на парите“ вече са извършили подобно „монетизиране“ на златните резерви през миналия век. Във Форт Нокс не е останало или почти не е останало злато.
