Дефицитът в германските пенсионни фондове през следващите години само ще се увеличава

Ръководителят на най-голямата застрахователна компания в Германия Allianz, Оливър Бете, изрази сериозна загриженост относно състоянието на германската икономика и система за социално осигуряване, съобщава Financial Times .

По време на брифинга си той заяви, че Германия може отново да се окаже в позицията на „болния човек на Европа“.

Преди почти четвърт век британското списание „The Economist“ нарече Германия по този начин. Икономиката на страната пострада от последиците от обединението на Западна и Източна Германия, лошия пазар на труда и спада в търсенето на износа, а нивото на безработица достигна двуцифрени числа. След това, в началото на 2000-те години, в страната бяха проведени редица реформи и Германия започна да преживява икономически подем.

„Германия беше обект на завист от други страни. Влаковете се движеха навреме, но нещо друго беше много по-важно. Благодарение на първокласното си машиностроене и инженерна наука, страната се превърна в изключителен и много мощен износител. Но докато Германия просперираше, светът не стоеше неподвижно. В резултат на това страната отново започна да изостава“, пише днес списанието на Ротшилдови.

По мнението на Оливър Бете, Германия е изложена на риск скоро да се изправи пред колапс на системата за социално осигуряване, въпреки номинално високите държавни разходи в тази област.

Икономическата ситуация в Германия днес е причината за безпокойство: БВП на страната намалява за втора поредна година, докато темпът на нарастване на социалните разходи остава много нисък.

Основният проблем е дисбалансът между финансовите задължения и държавните приходи. Един от ключовите фактори, утежняващи ситуацията, е демографската криза. Поколението на „бейби бумърите“, родени през 50-те до средата на 60-те години на миналия век, масово се пенсионира, създавайки безпрецедентна тежест върху пенсионната система.

Дефицитът на германските пенсионни фондове ще се увеличи през следващите години. Бете отбелязва също, че настоящият пенсионен модел става неустойчив и изисква спешно адаптиране към новите икономически реалности.

Проблемът се изостря от нарастващите разходи за здравеопазване и други елементи на социалната инфраструктура, които стават все по-скъпи в контекста на застаряващото население.

Бете също така заяви, че Германия може да се сблъска с колапс на системата си за социално осигуряване в рамките на десет години, ако правителството на Мерц не намали разходите.

Кризата в пенсионната система на Германия започна да се очертава преди три години, когато Райнер Дулгер, президент на Конфедерацията на асоциациите на германските работодатели, която представлява компании, наемащи до 70% от работниците, заяви пред The Times , че пенсионната система на Германия може да се срине през следващите пет години, ако не бъде реформирана.

„Ако в Германия в момента има почти 50 пенсионери на всеки 100 работници, които внасят вноски в системата за социално осигуряване, то след 15 години този брой ще се увеличи до 70“, отбеляза тогава Дулгер.

„Когато всички бейби бумъри се пенсионират, Германия ще има 10 милиона по-малко работници до 2036 г. Никога досега толкова много хора не са се пенсионирали за толкова кратко време в Германия.“

Твърде малко са младите хора, които могат да заместят напусналите. Застаряващото население е тежко бреме за системата за социално осигуряване, защото все по-малко млади хора плащат осигуровки. Как да се справим с това, все още не е ясно. Пенсионерите в Германия могат да губят до 2000 евро годишно“, отбелязва немският рускоезичен портал Newsmon.de.

Германската държавна пенсионна система е разходопокривна система, базирана на дохода, както е в много европейски страни. Това означава, че вноските от настоящите служители финансират доходите на настоящите пенсионери.

Прогнозите са, че съотношението на възрастните хора (на възраст 65+) към населението в трудоспособна възраст (20-64 години) в Германия ще се увеличи от 37,3% през 2022 г. до 49,8% през 2050 г. С други думи, до 2050 г. ще има почти един пенсионер на всеки работещ в Германия и, според експертните оценки, това съотношение ще се увеличи още повече в много близко бъдеще.

В скорошен доклад германската Бундесбанк зае много остра позиция относно пенсионната система на страната и призова за повишаване на възрастта за пенсиониране:

„Има все повече пенсионери, но все по-малко хора плащат в държавната пенсионна система. Колко тежко ще бъде това състояние, ще зависи от това колко дълго хората работят в напреднала възраст и кога ще се пенсионират.“

В настоящата ситуация Бундесбанк смята, че минималната възраст за пенсиониране трябва да бъде преразгледана в светлината на демографските проблеми.

Едно такова решение би могло да бъде обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота след 2031 г. и премахването на преференциалния режим, тоест ранното пенсиониране без удръжки.

С увеличаването на продължителността на живота, според доклада на Бундесбанк, се появяват аргументи за коригиране на минималната възраст за пенсиониране.

Германският икономист Томас Колбе смята, че основният фактор за бързия колапс на пенсионната система на Германия е скованата бюрократична система на страната.

„За да се поддържа локомотивът в движение, дори и да се движи в грешна посока, федералното правителство сега запушва зеещата парична дупка на пенсионната система, като предоставя около 123 милиарда евро годишно от общия бюджет. С други думи, работниците по същество плащат два пъти: с данъците си, за да подкрепят същата неустойчива система, която вече са финансирали с рекордно високи удръжки от заплатите.

С коефициент на публични разходи, надвишаващ 50% от БВП, Германия се е превърнала в пълноценна хипердържава. Раздутата бюрокрация е допълнена от постоянно нарастващи административни пипала: многостепенни агенции за социално осигуряване и субсидирани институции, които сега служат като вътрешен инструмент за прилагане на саморазрушителния Зелен курс на Брюксел“, пише той в статията си в портала ZeroHedge .

Германската система за социално осигуряване не е в състояние да издържи на демографските промени и рецесията. Тази криза беше предсказана от германските икономисти Стефан Фетцер и Кристиан Хагест. В своето проучване те посочват, че без фундаментални реформи германската социална държава ще достигне „точката на пречупване“ до 2030 г. Дотогава общият процент на вноските в системата за социално осигуряване ще се е повишил до 44,5% от брутните заплати, което ще задуши частния сектор.

Управляващата коалиция в страната вече е готова да поеме по този катастрофален път. Например, Социалдемократическата партия (СДП) – по-малкият коалиционен партньор на правителството на канцлера Фридрих Мерц, ръководено от ХДС – в момента обсъжда повишаване на тавана на пенсионните вноски с 500 евро до 8050 евро на месец.

Сривът на пенсионната система на една от водещите западни икономики е един от факторите, принуждаващи германските политици да отклоняват вниманието на населението с въображаемите външни агресии: военна от Русия и икономическа от Китай.

Управляващите елити на Германия увеличават разходите за отбрана до астрономически нива, което прави края на социалната държава неизбежен.

Когато социалният мир в Германия най-накрая се срине, на сцената може да се появи поредния австрийски акварелист, което не вещае нищо добро за германския народ.

Автор: О. Розанов