Съединените щати и Китай имат различни подходи към технологичното и иновационно развитие. Тези различия се определят от техните социално–икономически модели, правителствени политики и индустриални стратегии.
Може да очертаем според американски изследователи следните ключови различия в моделите на технологическа и иновационна динамика на САЩ и КНР /вж. Lee, Caitlin. Winning the Tech Cold War в https://www.rand.org/pubs/commentary/2023/08/winning-the-tech-cold-war.html, Последно влизане 01.06.2025/, а именно:
1. Лидерство на правителството срещу частния сектор
• САЩ: Иновациите са пазарно ориентирани, като частни компании като Google, Apple и Tesla са водещи в технологичния напредък. Правителството играе подкрепяща роля чрез финансиране и регулиране.
• Китай: Правителството играе централна роля, насочвайки иновациите чрез държавни предприятия (ДП) и инициативи/индустриална политика/ като „Произведено в Китай 2025“.
2. Инвестиции в научно–изследователска и развойна дейност (НИРД)
• САЩ: Фокусира се върху фундаментални изследвания, като университети и частни фирми са двигател на пробиви в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и полупроводниците.
• Китай: Приоритизира приложните изследвания, стреми се към бърза комерсиализация на технологии - 5G, изкуствен интелект и електрически превозни средства.
3. Култура на интелектуалната собственост и иновациите
• САЩ: Силната защита на интелектуалната собственост (ИС) насърчава предприемачеството и конкуренцията.
• Китай: В миналото се е сблъсквал с предизвикателства, свързани с интелектуалната собственост, но подобрява прилагането ѝ, като същевременно набляга на държавно подкрепените иновации.
4. Глобално влияние и стратегически цели
• САЩ: Поддържа глобално лидерство във високотехнологичните индустрии, но е изправен пред конкуренция от Китай.
• Китай: Цели технологична самодостатъчност, намалявайки зависимостта от западните технологии.
Съответно от гледна точка на китайските анализатори/孙西辉，金灿荣 “中美战略竞争的逻辑与前景”,国际政治研究, 第４４卷, 第４期,２０２１年７月, пинин:sūnxīhuī , jīncànróng „Zhōng měi zhànlüè jìngzhēng de luójí yǔ qiánjǐng“, Guójì zhèngzhì yánjiū, 44–4, 7, 2921, /Сун Сихуей, Джин Канронг „Логика и перспективи на стратегическата конкуренция между Китай и САЩ“, Международни политически изследвания, том 44, №4, юли 2021/ http://niis.cass.cn/xscgnew/xslwnew/ 202108/P020210817554227755939.pdf, Последно влизане 03.06.2025/. различията между КНР и САЩ в моделите на технологическото и иновационното развитие са:
1. Роля на правителството и стратегическа насока
Модел на КНР:
Държавно ръководено, „отгоре–надолу“ планиране: Китайското правителство играе доминираща роля в определянето на националните технологични цели (напр. „Произведено в Китай 2025“; 13-ти и 14-ти петгодишнн планове или по-точно, както сега ги наричат в КНР – „насоки“, тъй като става дума не за т.нар.“централизирано планиране“, а за „индикативно планиране“);
Централизирана координация: Политиките дават приоритет на самостоятелността (двойна циркулация) и стратегически сектори като изкуствен интелект, полупроводници и зелени технологии;
Държавно подкрепяни предприятия: Държавни предприятия и национални шампиони (напр. Huawei, SMIC) получават силна държавна подкрепа;
Дългосрочна индустриална политика: Фокус върху догонване и надминаване на западното технологично господство.
Модел на САЩ:
Пазарно ориентирани, „отдолу – нагоре“ иновации: Частният сектор (напр. Силициевата долина, големите технологични компании) е водещ, като правителството играе поддържаща роля (напр. DARPA, грантове от NSF);
Децентрализирана екосистема: Университетите (MIT, Stanford), рисковият капитал и стартиращите компании са двигател на пробивите;
Сливане между военни и граждански сектори: НИРД в областта на отбраната (напр. Пентагонът, НАСА) често се разпространява и в търговските технологии;
Фокус върху регулациите и антитръстовото законодателство: Правителството се намесва, за да предотврати монополи (напр. антитръстови дела срещу Google, Apple).
2. Финансиране и инвестиции
КНР:
Значително държавно финансиране чрез държавни субсидии и нисколихвени заеми;
„Фондове за насочване“ (воден от правителството рисков капитал) насочват инвестиции в ключови сектори.
Принудителни трансфери на технологии и придобиване на интелектуална собственост (чрез съвместни предприятия, закупуване на акции и контролни пакети).
САЩ:
Частният рисков капитал доминира (напр. Sequoia, Andreessen Horowitz);
Федералното финансиране за НИРД (напр. NIH, DARPA) подкрепя фундаменталните изследвания, но по-малко индустриалната политика;
Фондовите пазари (NASDAQ) и корпоративните НИРД (Apple, Google) подхранват мащабирането.
3. Иновационен подход
КНР:
Стратегия на бързо следване: Първоначално се разчиташе на имитация и постепенни подобрения (напр. при копиране на западни технологии);
Сега се преминава към местни иновации (напр. 5G, квантови изчисления, електрически превозни средства);
Предимство в мащабното производство (напр. доминиране в батериите, слънчевите панели).
САЩ:
Пробивни иновации: Фокус върху радикални, революционни технологии (напр. интернет, изкуствен интелект, SpaceX);
Култура на поемане на риск и толерантност към неуспехи (манталитетът на „бърз провал“ в Силициевата долина);
Силната защита на интелектуалната собственост стимулира частните научно–изследователски и развойни дейности.
4. Глобално влияние и конкуренция
КНР:
Износ на технологична инфраструктура (Huawei 5G, цифрови проекти свързани с инициативата „Един пояс, един път“);
Разширяване на влиянието чрез стандарти (напр. 6G, етични рамки за ИИ);
Санкции, водени от САЩ (напр. забрани за полупроводници), тласкат Китай към самодостатъчност.
САЩ:
Контролира глобалните технологични стандарти (напр. интернет протоколи, инструменти за проектиране на чипове);
Водеща е в основните технологии (напр. полупроводници (Intel, NVIDIA), изкуствен интелект (OpenAI, Google DeepMind);
Формира технологични съюзи (напр. 4CHIPS Act, Quad), за да противодейства на възхода на Китай.
5. Силни и слаби страни
Силни страни на КНР: Масово производство, бързо внедряване, бързо изпълнение
(централизиран контрол), голям набор от завършили STEM
/Science, Technology, Engineering, Mathematics/. агресивно
придобиване на интелектуална собственост.
Слаби страни на КНР: Все още изоставане в основните технологии (напр. чипове),
бюрократични пречки в държавните предприятия,
изтичане на мозъци на Запад, изправени са пред обвинения
в кражба на интелектуална собственост.
Силни страни на САЩ: Авангардни научно-изследователски и развойни дейности,
глобално технологично лидерство, гъвкав частен сектор,
привлича глобални таланти (визи H-1B), силна защита на
интелектуалната собственост
Слаби страни на САЩ: Намаляваща производствена база, политическият застой
забавя големите проекти, пропуски в STEM образованието,
технологичните монополи задушават конкуренцията.
Заключение
Китайският модел се отличава в мащабирането на съществуващите технологии и подкрепяната от държавата индустриална политика, но е изправен пред предизвикателства в оригиналните иновации и глобалното доверие.
Американският модел процъфтява благодарение на революционните иновации и динамиката на частния сектор, но се бори с индустриалния упадък и фрагментираната политика.
Съперничеството между тези два модела ще оформи бъдещето на глобалното технологично господство, като Китай ще се фокусира върху самостоятелността и търсенето на лидерски позиции в ключовите високи технологии на глобално равнище, а САЩ ще наблегнат на съюзи и авангардни открития.
Автор: Доника Стефанова
