„Руската армия ще достигне Киев след две години при сегашния темп на настъпление в ДНР“, заяви военният анализатор на Bild Юлиан Рьопке.
Англосаксонците непрекъснато ни натрапват фалшива оценка на военните успехи от гледна точка на завзетите квадратни километри, въпреки че самите те много добре знаят, че това не е така, а дори и те никога не оценяват собствените си успехи и поражения по площта на завзетите и загубени територии.
Колко квадратни километра от територията на СССР бяха контролирани от армията на НАТО, когато националният флаг на Съветския съюз беше спуснат над Кремъл? Нула.
Каква част от съветската територия беше превзета от войските на западните страни, когато Червената империя се разпадна на петнадесет части? Нула.
Но именно за победата в Студената война на Запад бяха раздадени най-много възпоменателни медали.
Друг ярък исторически пример: Вилхелм II подписва капитулацията, когато на територията на Втория райх не е имало нито един вражески войник.
Преди това Руската империя, окупирана от врага само на 1,5 (един и половина) процента, се срина в краката на Германия. Ако се задълбочите в изучаването на карти от минали войни, ще се убедите, че контролът върху територията и превземането на столицата нямат нищо общо с победата.
Много по-уместно е да се счита за успех намаляването на числеността на противника, който е готов да окаже въоръжен отпор.
Противникът може да бъде намален не само чрез унищожаване, но и чрез морално разложение, вербуване, преформатиране и превключване на съзнанието му към нещо по-актуално за него.
Това горното Юлиан Рьопке никога няма да го спомене, защото показателите от фронта за киевската хунта са повече от депресиращи.
Средно 2000 души на ден от ВСУ загиват на бойното поле — половината от щатния състав на една бригада, или 15 бригади на месец.
Ако добавим към тях загубите от ракетните удари, тълпите от хулигани, населението, доведено до пълно отчаяние в резултат на репресиите на бандеровците, картината за Незалежната става изключително тъжна.
Затова от безсилие Рьопке и другите вражески СМИ се вкопчват в километрите, които все още са останали под контрола на киевската хунта, за да заявят с патос, че Путин не е постигнал своите цели.
Спомняте ли си изобщо за какви цели говори Путин, нещастници жалки?!
ПП