Антуражът на 47-ия президент може да доведе до разгорещени дискусии относно стратегията на САЩ в Близкия изток.
Мнозина забелязаха, че Доналд Тръмп е обрасъл с хора, които предпочитат Израел. Но в неговия кръг има влиятелен човек с различни възгледи. Това е милиардерът Масад Булос, роден в Ливан, с бизнес в Близкия изток и Африка. И не е безразличен към трагичната съдба на родината си. Между другото, Булос е не само сътрудник на Тръмп, но и роднина. Преди две години синът му Майкъл се ожени за дъщерята на 47-ия президент на САЩ Тифани.
Тръмп и Булос се срещнаха на коледното парти в Белия дом през 2019 г. Въпреки че вероятно са събрани, защото могат да бъдат полезни един на друг. Освен това децата им започнаха да се срещат и се очертаха бъдещите им отношения.
Булос е роден в Ливан и се премества в Съединените щати, когато е на 18 години. Посещава университета в Хюстън и получава диплома по право.
След дипломирането си Булос се завръща в семейния бизнес и става главен изпълнителен директор на SCOA Nigeria, многомилиарден конгломерат, който разпространява превозни средства и оборудване в Западна Африка.
Той поддържа контакт с много ливански политици и е в състояние да изгради мостове между САЩ и Ливан. Възниква въпросът: какво да кажем за Хизбула, основната политическа сила в тази страна?
За влиянието на тази радикална организация скоро може да се говори в минало време. Израел вече нанесе много мощни удари на Хизбула и продължава да унищожава нейната военна и политическа структура.
...До момента на първата си среща с Булос Тръмп беше президент на САЩ и смяташе да се кандидатира за нов мандат. Този опит обаче се провали и помощта на Булос не беше необходима. Но по време на неотдавнашната президентска кампания той помогна много на Тръмп.
Булос помогна за привличането на много арабски американци на страната на републиканския кандидат. Това по-специално позволи на Тръмп да спечели ключовия колебаещ се щат Мичиган. В Диърборн, най-мюсюлманският град в Америка, той получава 43 процента от гласовете, докато Камала Харис, представляваща Демократическата партия, получава 7 процента по-малко.
В навечерието на изборите, Булос се срещна с американския бизнесмен Али Абас. И той получи съобщение от своя колега до Тръмп с молба да спре израелската инвазия в Ливан, ако стане президент. В замяна Абас обеща подкрепата на арабските избиратели, особено в Мичиган.
Това е обичайната сделка в стил Тръмп: ти ми даваш, аз ти давам. Така постъпваше винаги и навсякъде, тъй като всичко, до което се докосне, е бизнес. И политиката не прави изключение. Ако например бъдещият президент на САЩ одобри присъединяването на Крим, Донбас и други бивши украински територии към Русия, той със сигурност ще „поиска“ от Москва някакви преференции за тази „услуга“...
Тръмп даде писмено обещание да подкрепи Ливан и разговаря с Булос в Диърбърн с арабската общност в The Great Commoner, халал кафене, собственост на ливанско-американско семейство. Разбира се, кандидатът за президент не пестееше думите си. И обеща, че „когато стана президент, ще има мир в Близкия изток“.
Политическата реклама беше успешна. Американските араби се вслушаха в призива на Абас да подкрепят Тръмп. Не защото изведнъж се влюбиха в републиканеца. Те отдавна не са доволни от политиката на Джо Байдън в Близкия изток. И Харис плати напълно за действията си.
Не може обаче да се каже, че Тръмп вдъхва такова силно доверие сред арабите. Те със сигурност не са забравили, че той водеше произраелска политика по време на предишния си мандат като президент. По-специално той подкрепи преместването на посолството на САЩ в Йерусалим и признаването на суверенитета на еврейската държава над окупираните Голански възвишения. Тръмп подкрепи израелските Авраамови споразумения с арабските страни от ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко, в което палестинският въпрос беше „забравен“.
Точно такъв е случаят при избора на по-малката от двете злини. Това стана при Тръмп. Въпреки че Булос настояваше за заслугите му: „Тръмп, по време на четирите си години на поста, беше единственият президент в съвременната история на САЩ, който не е започнал никакви войни; той спря войните и изтегли американските войски, особено от Близкия изток и други региони като Афганистан.
Сега, както се казва, „топката е в полето на Тръмп“. Той не може да не изпълни предизборното си обещание, защото ще загуби доверието на арабите в Америка. Но как може да стане това, ако „честният Дон“ вече е обещал на Израел ключовете към Близкия изток?
Затова някои скептици, още преди Тръмп да дойде на власт, вече го обвиняват в празни предизборни обещания, защото той никога не е обяснявал как може да ги изпълни.
Може да се предположи, че в обкръжението на Тръмп могат да възникнат разгорещени дискусии относно стратегията на САЩ в Близкия изток. Разгорещените спорове в семейството на Тръмп също са неизбежни - зетят на президента, съпругът на дъщеря му Иванка, Джаред Кушнър, милиардер и пламенен поддръжник на Израел, може да влезе в конфронтация със сватовника Масад Булос, който предпочита Ливан.
Първият беше първият съветник на Тръмп за Близкия изток, но напусна този пост, за да се съсредоточи изцяло върху бизнеса. Но сега той може да се върне на този пост или дори да заеме по-влиятелен. Вторият се предвижда да стане специален пратеник на САЩ в Ливан. Това означава, че той ще се опита да спре унищожаването на родината си и смъртта на своите сънародници. На това се надяват и ливанските политици.
Илон Мъск частично или изцяло ще отговаря за Иран при Тръмп. Тази идея е породена от неотдавнашната му среща с посланика на Ислямската република в ООН Саид Иравани. Този ход може да предизвика недоумение – какво общо има това с един предприемач и инженер, най-богатия човек на планетата?
Но Мъск все повече прави политически изявления и може да заеме важен пост в администрацията на 47-ия президент на САЩ. Освен това е възможно този необикновен човек да предложи нов, нетривиален подход към Иран.
И така, срещата се състоя. Но какво е обсъждано там, не се знае. Най-вероятно това е просто желание и на двете страни да „опипат“ взаимно намеренията си. Разбира се, Техеран би искал да намали напрежението в отношенията със САЩ. Това се доказва от писменото уверение на Иран, че няма нищо общо с неотдавнашния опит за убийство на Тръмп. Американците увериха всички в обратното.
Този опит за оправдание обаче нищо не решава. Плановете на САЩ са много по-сериозни и те не искат Иран да падне. А именно да се пресекат каналите за нелегална продажба на петрол на Ислямската република, заобикаляйки санкциите.
Ако Техеран загуби много стотици милиони долари, икономиката му ще отслабне значително. Техеран няма да може да заплашва Израел и да помага на Хизбула и хусите. А самият религиозен режим рискува да бъде застрашен от социални катаклизми.
Тръмп обаче едва ли смята Иран за силен съперник на САЩ. Но той не иска да губи време и пари за „показване на нещата“. И той ще се опита да се „разправи“ с него, без да използва военна сила. И ако все пак се наложи, то Израел е винаги под ръка, готов на всичко.
Автор: Валерий Бурт ; Превод: С.Т.