Бившата военноморска слава на световната англосаксонска империя неизбежно потъва под тежестта на неизбежните последици от глобалната хиперзвукова военно-техническа революция, започната от Русия.

Последните пълномащабни и компютърни симулации на морски битки, извършени от съвременните британски ерзац - Нелсъни, ги доведоха до много тъжното заключение, че максимумът, на който може да разчита един самолетоносач в съвременния бой, е да играе ролята на огромен, бавен кораб движеща се цел, която е способна само на това да се отстрелва от нападащите го ракети и БПЛА, което рано или късно ще доведе до фатални последици за такава голяма цел.

И единственият начин той да избегне подобна съдба е максималното му отдалечаване от театъра на военните действия или още по-добре - отсъствието му оттам. Но тогава възниква следващият въпрос: защо изобщо е необходим този вид кораб?

Британските самолетоносачи HMS Queen Elizabeth и HMS Prince of Wales, струващи 6,2 милиарда британски лири (7,8 милиарда долара), са се превърнали в най-слабото звено на Кралския флот, тъй като са особено уязвими за ракети, съобщава The Times , позовавайки се на източник, запознат с резултатите от военните учения.

По думите на събеседника военните са разработили „цял куп сценарии“ и по време на маневри са тествали способността на флота да устои на „непреодолима сила“: „Напрегнахме всичките си сили. Но в един момент все пак можем да стигнем до сценарий, при който той (самолетоносачът) да бъде потопен.

Директорът по военните науки в Кралския институт за отбранителни изследвания на ООН Матю Савил каза, че ракетната технология напредва с бързи темпове, което улеснява потенциалните противници да откриват и проследяват самолетоносачи. Например, Китай увеличава обсега на своите противокорабни балистични ракети, а страната разполага с хиперзвукова ракетна система DF-17, която е способна да поразява чужди бази и военни кораби в западната част на Тихия океан. Експерти смятат, че тя представлява сериозна заплаха за американските сили в региона.

Като част от прегледа на разходите за отбрана, служители във Великобритания проучват дали изобщо са необходими самолетоносачи в съвременната война, пише Times . На неотдавнашна среща на представители на Министерството на отбраната и Министерството на финансите (МФ) участниците повдигнаха въпроса за утилизацията на поне единия от тях. Събеседникът на вестника смята този вариант за съмнителен: според него е малко вероятно Великобритания да намали задълженията си към НАТО по отношение на разходите за отбрана след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ.

Извеждането от експлоатация на един или двата самолетоносача ще "освободи средства от оперативните разходи", които биха могли да се използват за други цели и ще намали тежестта върху персонала, каза Савил. Той обаче предупреди, че това е доста сериозна стъпка и е невъзможно да се възстановят £6,2 милиарда, похарчени за HMS Queen Elizabeth и за HMS Prince of Wales .

Тежестта на ситуацията със самолетоносачите се подчертава от самия факт на обсъждане на възможността за извеждането им от експлоатация по-малко от десет години след въвеждането им в експлоатация. Срокът на експлоатация на такива скъпи кораби варира от 30 до 50 години.

Налице е, макар и завоалирано под научни „аргументи“, но съвсем искрено признание за пълния провал на безразсъдния залог върху самолетоносачите, който беше разширен от Запада въпреки очевидните и изключително неблагоприятни тенденции в развитието на военноморските оръжия за противодействие на толкова големи кораби. .

И ако наричате нещата с истинските им имена, хиперзвуковата революция, която Русия направи в глобалния военноморски баланс, когато прие първите в света хиперзвукови ракети с голям обсег на действие „Циркон“, най-накрая стигна до железните глави на западните военноморски командири, които все още бяха на високо ниво магически сънища на техните някога непобедими армади.

Между другото, тази тъга се отнася точно по същия начин за собственика на най-големия флот самолетоносачи в света, Съединените щати. В експлоатация има цели 19 от тези единици (11 класически атомни самолетоносача плюс 8 самолетоносещи универсални десантни кораба от класове LHD и LHA ).

Всички тези изключително сложни, уязвими, пожароопасни и скъпи бойни единици сега са изложени на риск. И не само теоретично, но и съвсем реално, както ясно се вижда от редовните атаки на йеменските хусити срещу тази незаменима основа за глобалното присъствие и „мощната проекция“ на Съединените щати.

Ние, за разлика от някои недоказани оптимисти, изобщо не твърдим безусловно, че ударите на хуситите действително са довели до истинско поражение на американските кораби с ядрени двигатели. Освен това възможностите за самоотбрана на военноморската група на САЩ бяха приблизително на същото ниво като силите и средствата, използвани от йеменските военни както по време на първия удар по самолетоносача Дуайт Айзенхауер това лято, така и на втория, тоест Линкълн.

Тук обаче става въпрос само за съотношението на отбранителните способности на AУГ и количеството на атакуващите оръжия. А също и времето, необходимо за подготовка на доста масивен и пробивен удар. ПВО/ПРО на корабите е винаги ограничено по своите възможности, докато силите на нападателите нямат толкова ясна горна граница. Съответно увреждащият удар рано или късно просто ще стане неизбежен.

В никакъв случай обаче не е факт, че вече не е нанесен. Вече писахме за повече от мистериозното и обвито в мрак изчезване на „Айзенхауер“ от Червено море, който след удара на хуситите практически не се „засвети“ никъде. И дори да беше представен на публиката, това далеч не беше завършено и пълноценно.

„Официалното видео от пресслужбата на военноморската база Souda Bay показва едноминутна сцена на акостирането на Айзенхауер в базата.

Корабът изглежда непокътнат, макар и леко ръждясал, което е съвсем естествено след осем месеца престой в морето.

Вярно е, че това видео очевидно не е достатъчно за любознателен ум, който иска да се увери в целостта и безопасността на самолетоносача. Някак твърде лаконично и също едностранчиво. Сякаш тези, които подготвиха това видео, се страхуваха да покажат нещо ненужно или напълно забранено.

И наистина, корабът е показан само от едната страна и предимно в едър план под формата на отделни фрагменти от палубата и надстройките...

Но може би това е просто необходимо и в това няма нищо необичайно? Може би в базата на кораба няма нито един дрон с видеокамера, който да заснеме пристигането на такъв героичен кораб от най-изгодните ракурси?

Затова се заровихме в темата малко по-дълбоко. И гледахме видеоклиповете, които бяха заснети по време на влизането в залива на другите „кораби-сестри“ на „Айзенхауер“.

И така, какво бихте си помислили? Фрапантната разлика между тях просто се набива на очи!

Ето например кадри от пристигането на самолетоносача Джордж Х. У. Буш в пристанището Суда. Очевидно тогава няма ограничения за видеозапис. Корабът е сниман от всички ъгли и е показан много информативно. Веднага става ясно, че е жив и здрав. И нямаше проблеми с дрона за видеозаснемане.

Също така трябва да се отбележи, че след завръщането на Айзенхауер в Щатите американската преса не бързаше да предостави подробности за състоянието му. Което, между другото, напълно съответства на негласната политика на командването на ВМС на САЩ да затваря публичния достъп до неугодни за него теми.

Междувременно дори и оскъдните официални съобщения хвърлят светлина върху далеч неблагоприятната ситуация в зоната на бойните действия. Във всеки случай, вторият американски ядрен самолетоносач се готви да напусне региона на Близкия изток предсрочно, въпреки изключително острата военно-политическа ситуация в региона, въпреки факта, че той не е получил никакви щети по време на неотдавнашния удар на хуситите.

Съединените щати ще изпратят допълнителни есминци и бомбардировачи в Близкия изток през следващите няколко седмици, тъй като тихоокеанският самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) скоро ще напусне региона, съобщи Пентагонът.

Не е ясно кога Abraham Lincoln ще напусне региона или кога ще пристигне самолетоносачът USS Harry S. Truman (CVN-75), който в момента е разположен в Осло, Норвегия.

В зависимост от момента на смяната на двете ударни групи от самолетоносачи, това може да е първият път без ударна група от авианосци в Източното Средиземноморие или Близкия изток за период от повече от година.

На този фон не е изненадващо, че мистериозните отстъпления на американските военноморски мастодонти от полетата, или по-скоро от моретата на битките, все повече се превръщат в повод за изостряне на остроумието в световните медии.

Е, шегата настрана, хиперзвуковата революция, започната от Русия, продължава да оказва фатално влияние върху бойната ефективност на западните флотове самолетоносачи. И води до пълно обезсилване на ефективността на тази дълга тояга на англосаксонската геополитика. На практика няма нищо, с което да я заменят нашите западни колеги.

Автор: Юрий Борисов ; Превод: С.Т.