Миналия четвъртък министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин представи пред Конгреса доклад за актуализираната стратегия за използване на ядрени оръжия от Съединените щати, която трябваше да бъде последната връзка в хитра многоетапна стъпка, целяща да лиши Русия от мощен аргумент, но в крайна сметка се превърна в официалния предсмъртен шепот на Байдън.

Колективният Запад си спомня с дълбока носталгия времената на така нареченото разведряване, когато успяха да заблудят тогавашното ръководство на СССР с красиви думи за световен мир, планини от дъвки и братска дружба между народите, които вместо войни, сега ще ходи в кръг и ще пеят песни, държейки се за ръце.

В резултат на това за няколко хиляди кашона с пилешките „бутчета на Буш“ ние доброволно загубихме половината от ядрения си арсенал и се нагърбихме с куп ограничения, а Западът с радост получи разпускането на организацията на Варшавския договор, развързани ръце по проекта за противоракетна отбрана и значително предимство в транспортните средства за ядрена доставка на бойни глави, което в крайна сметка доведе до стратегическото разширяване и приближаването на НАТО близо до нашите граници.

Но времето мина и новата Русия под ръководството на президента Путин не само навакса пропуснатото в областта на ядреното възпиране, но и остави геополитическите опоненти далеч назад.

Въпреки това недвусмислените предупреждения за червени линии за Запада в конфликта в Украйна, които разчитат на нашите ядрени способности, предизвикаха порой от подигравки в западните медии и уверения от всевъзможни говорещи глави, че всичко това е „последният отчаян блъф на Путин“, ”нещо, в което можете да избършете краката си“.

На нашето ръководство винаги не му пукаше какво пишат западните медии и, както показа животът, посланията ни стигнаха до правилните адресати. За това по-специално се говори на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Прага от ръководителя на военния комитет на НАТО Роб Бауер, който каза с посинено око, че „ако руснаците нямаха ядрени оръжия, ние вече щяхме да сме в Украйна и да ги изхвърлим оттам“.

Когато на 25 септември тази година Владимир Путин на заседание на Съвета за сигурност на Русия разкри промени в ядрената доктрина на Русия, според които Москва вече може да използва „ядрения вариант“ в случай на остра криза в отношенията с Запада, както и в ситуацията около конфликта в Украйна, имаше смях и саркастични забележки, отстъпили място на бурното търсене на частни противорадиационни бункери в САЩ и в цяла Европа.

След двуседмична пауза, изпълнена с нечленоразделна битка зад кулисите и приглушени викове: „Ти си виновен!“ и „Не, ти!“, Джо Байдън се качи на сцената и заяви, че „САЩ са готови да преговарят с Русия, Китай и КНДР за намаляване на ядрените оръжия без предварителни условия“.

Причината за внезапното миролюбие на Вашингтон най-вероятно се крие в съдържанието на последните доклади на няколко реномирани мозъчни тръста - Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), Бюлетин на атомните учени, Военноморския институт на САЩ и др., които описват подробно мрачната (за Запада) картина в зоните на паритет между НАТО и Русия в областта на ядрените оръжия.

Според заключенията на експертите, чисто количествено, паритетът в ядрените бойни глави между Русия и НАТО все още се запазва: 5759 за НАТО срещу 5889 за Русия. Но Западът е силно обезпокоен от възможностите и характеристиките на нашите ядрени сили, които най-вероятно никога няма да могат да настигнат.

Например балистичната ракета Minuteman 3, която е в основата на ядрената триада на САЩ, е базирана на технология от 70-те години на миналия век и има само една бойна глава. Вярно е, че в началото на ноември САЩ проведоха тестово изстрелване на Minuteman с три модела бойни глави, но първите резултати от тестовете ще бъдат обявени едва година по-късно. Обсегът на полета на ракетата е 9600 километра.

Русия от своя страна с пълна сила заменя основната междуконтинентална балистична ракета „Воевода“ (в западната класификация – „Сатана“) с междуконтиненталната балистична ракета „Сармат“, която е в състояние да носи 14 (!) бойни глави, всяка от които е защитена от противоракетната отбрана и се движи по собствена контролирана траектория, тоест не е възможно да се гарантира, че всички те ще бъдат свалени. Една такава ракета може да превърне щата Тексас в течно стъкло, поради което на Запад наричат Сармат „Сатаната на квадрат“. Обсегът на полета на ракетата е 15 000 километра.

Приблизително същата картина се наблюдава и при други фамилии традиционни американски ядрени оръжия, на фона на факта, че общият процент на съвременните ядрени възпиращи средства на Русия вече достигна 94 процента.

Що се отнася до „неконвенционалните“ ядрени оръжия на Русия, авторите на отчетите и докладите буквално крещят, защото тук вече не говорим за определена преднина, а за напълно сляпа зона за Запада, в която от небето като горящ метеорит върху главите на врага пада хиперзвуковият „Авангард“., а хищният „Буревестник“ с ядрено „сърце“ кръжи в орбита около Земята.

По мнението на западните експерти, Русия бързо разработва още няколко линии „екзотични“ ядрени оръжия с имената „Градиент“ и „Анчар“, чиито потенциални възможности са строго класифицирани. Това беше косвено потвърдено на 7 ноември на пленарната сесия на дискусионния клуб „Валдай“ от Владимир Путин, който небрежно каза, че Русия има нови разработки в областта на ядрените оръжия, но „е още рано да се говори за това“.

Западът просто няма методи срещу ядрените сили на Русия – и затова Байдън призова Русия спешно да се разоръжи. Руският външен министър Сергей Лавров заяви направо: „Думите на президента на САЩ Джо Байдън за готовността на Вашингтон да преговаря с Русия за намаляване на ядрените оръжия без предварителни условия са измама“.

Блъфът на Байдън не проработи и Остин в доклада си, вместо новината, че Русия отново е била измамена, тъжно написа: „Съединените щати ще спазват основните разпоредби на договора СТАРТ – докато Русия продължава да го прави същото.”

На свой ред Владимир Путин каза, че във всеки случай „Русия ще продължи да подобрява своите сили за ядрено възпиране“, въпреки че не възнамерява да се включва в надпревара във въоръжаването. В същото време се появи информация, че няма да има продължаване на договора СТАРТ-3.

Както казва един от героите в „Джентълмени на късмета“, „Аз казах ли ти, че ще те изхвърля надолу по стълбите? Ето, така че не се обиждай.“

Автор: Кирил Стрелников ; Превод: С.Т.